Определение № 792 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3675/2013 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] –трето лице помагач на страната на ищеца срещу определение №613 от 08.02.2013 г. по ч.т.д. №218/13 на АС-Пловдив, В ЧАСТТА с която е потвърдено първоинстанционното определение на ОС-Пловдив, в частта с което е прекратено производството по иска на [фирма]-гр. П. срещу [фирма]-гр. София за мораторна лихва от 7 964,50 лева върху сумата от 354 634,45 лева –главница-цена по договор за търговска продажба и делото е изпратено по правилата на местната подсъдност за разглеждане от СГС. Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева и търговски дела до 10 000 лева. Цената на иска за лихва, който единствен е предмет на настоящата частна жалба е посочена в самата искова молба от страна на ищеца и възлиза на 7 964,50 лева, т.е. е под 10 000 лева. Предвид разпоредбите на чл. 365 т.1 от ГПК във връзка с чл. 287 ТЗ във връзка с чл. 286 ал.1 от ТЗ, предметът на спора е търговски, доколкото страните са търговски дружества т.е. търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ. При това положение се прилага разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, която не допуска касационно обжалване по търговски дела с цена иска до 10 000 лева. Това се отнася и за частните касационни жалби, съгласно чл. 274 ал.4 ГПК. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение