Определение № 640 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 3735 от 22.11.2022 г., подадена на 21.11.2022 г. от ответника по иска „КТМ ЕКС” ЕООД чрез адвокат И. З. от САК срещу въззивно Решение № 99 от 21.09.2022 г. по в.гр.д.№ 185/2022 г. на Окръжен съд – Търговище. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. Ответникът по касация Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуален представител – Областен управител на Област Търговище, е подала отговор на жалбата чрез адвокат А. Н. от АК - К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение, след частична отмяна на Решение № 163 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 17/2021 г. на Районен съд - Търговище, ответникът „КТМ ЕКС” ЕООД е осъден да предаде на Държавата владението върху 1/2 идеална част от апартамент, находящ се в гр. Търговище, кв. "Запад", бл. 25, вх. Б, ет. 4, ап. 12, идентификатор 73626.508.51.5.12, с площ от 67,45 кв.м., заедно с избено помещение № 47, заедно с 1,37 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Решение № 163 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 17/2021 г. на РС - Търговище е потвърдено в частта, с която е признато за установено спрямо ответника „КТМ ЕКС” ЕООД, че Държавата е собственик на процесния имот – 1/2 идеална част от описания апартамент. Разгледан е иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Държавата против „КТМ ЕКС“ ЕООД относно собствеността върху 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. Търговище, кв. "Запад", бл. 25, вх. Б, ет. 4, ап. 12 основан на твърдения, че Държавата е придобила имота по силата на присъда и съдебно решение за конфискация и отнемане в полза на държавата. Както присъдата така и решението са вписани преди да бъде вписано постановлението за възлагане на ЧСИ, от което ответникът черпи права върху 1/2 ид.част от описания недвижим имот. Ответникът е оспорил иска с довод, че вписванията по отношение на имота не дават основание да се счита, че държавата може да противопостави правата си срещу неговите. От писмените доказателства е установено, че М. И. А. е осъден за извършено от него престъпление, като му е наложено наказание лишаване от свобода с Присъда № 33 от 19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505/2006 г. на ОС – Търговище. Със същата присъда е наложена и конфискация на 1/2 идеална част от седем броя недвижими имоти, между които и процесния апартамент. Присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 23.04.2008 г. С влязло в законна сила на 30.12.2010 г. Решение № 53 от 08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, на основание чл. 28 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД, отм.), е постановено отнемане в полза на Държавата от М. И. А., съпругата му М. О. А. и СД „Алабаш-Алиев, Идаетов и СИЕ“ недвижими имоти, включително останалата 1/2 идеална част от процесния апартамент. От приложените обезпечителна заповед и съдебно решение (л.л. 192 и 195) е видно, че на 19.10.2006 г. е вписана обезпечителната заповед, с която е наложена обезпечителна мярка „възбрана“, като обезпечение на бъдещ иск на Държавата, чрез бившата Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, върху цитирания недвижим имот. На 19.06.2008 г. е вписана исковата молба, претенцията по която се ползва от допуснатото обезпечение. На 11.10.2010 г. е вписана възбрана върху 1/2 ид.част от апартамента по партидата на М. А., а кредитор е ответникът „КТМ ЕКС“ ЕООД. На 16.06.2011 г. е вписано отбелязване, направено по вписана искова молба, като е посочено отнемането на процесния апартамент и гараж на [улица] [населено място], т.е. вписано е решението. На 26.09.2011 г. е вписано и съдебното решение, с което се конфискуват и отнемат в полза на държавата редица имоти от семейство А., включително и процесният имот, включващ апартамент и гараж. На 06.10.2011 г. е вписано постановление за възлагане на недвижим имот чрез публичен търг по ГПК, за 1/2 ид. част от процесния имот, с купувач „КТМ Екс“ и длъжник М. И. А.. По отношение на М. А., от справката на АВп на нейно име, няма вписване на постановление за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“ за неин дълг. На самото постановление за възлагане, приложено по делото като копие, поредният номер акт № 84, съвпада с извлечението от АВп на името на М. И., а срещу него ответникът не е водил изпълнителни дела. Номерът е този по изп.д.№ 81/ 2011 г. на ЧСИ С. А.. За „КТМ ЕКС“ ЕИК 201171629, по справката от АВп е видно, че на 11.10.2010 г. е вписана възбрана върху 1/2 ид.част от процесния недвижим имот, собственост на М. А., като тя е длъжник (л. 25 от делото). Съдът е приел за служебно известни фактите по изпълнителното дело № 81/ 2011 г. на ЧСИ С. А., което е приложено по в.гр.д.№ 155/2022 г. и гр.д.№ 16/2021 г. на РС – Търговище, по което на ответника „КТМ Екс“ ЕООД е била възложена половината от процесния имот. Посочено е, че тези факти са известни на съда и на страните по делото, защото настоящото дело и в.гр.д.№ 185/2022 г. на ОС – Търговище са разгледани в един и същи ден, едно след друго, от същия състав на съда. Съдът е съобразил и гр.д.№ 9/2021 г. на ОС – Търговище, по което докладчик е и докладчикът по в.гр.д.№ 155/2022 г. на ОС – Търговище. И трите дела касаят искове за собственост на различни недвижими имоти, отнети по един и същи ред, като делата се водят между същите страни, в еднакво качество. От копието на изпълнителното дело е установено, че ИД № 121/2010 г. е образувано в РС – Търговище на основание представен от „КТМ ЕКС“ ЕООД изпълнителен лист срещу М. А., издаден от РС – Варна, за сумата 50 000 лв., законна лихва върху нея и разноски от 1 000 лв. Предприети са първоначални действия и е наложена възбрана върху процесния недвижим имот и върху други имоти, вписана на 11.10.2010 г. Изискани са и данни от НАП за наложени възбрани и наличие на задължения на длъжника. Изпратено е писмо от 15.02.2011 г. от НАП, в което пише, че се представят 11 на брой удостоверения. От тях по делото има само за апартамента, за който пише, че няма задължения. За обезпечителни мерки не е отбелязано нищо. В последствие, през м. март 2011 г. делото преминава по молба на взискателя към ЧСИ С. А. от [населено място]. При него е образувано под № 81/2011 г. Той на свой ред също изпраща уведомление по чл. 458 ГПК до НАП. От там получава отговор за образувано принудително изпълнение срещу длъжника за 155 914,78 лв. Впоследствие 1/2 ид. част от имота е продадена на публична продан и възложен на „КТМ ЕКС“ ЕООД с постановление от 21.07.2011 г. На 04.08.2011 г., с протокол за въвод във владение, „КТМ Екс“ е въведено във владение на възложения имот. Посочено е в протокола, че жилището е отворено принудително и е поставен нов патрон, а ключовете са предадени на представителя на купувача М. М. М.. Същият е бил надлежно упълномощен за въводите по делото от адв. В., упълномощена по изпълнителното дело от взискателя. Налице са доказателства за експресно извършени публични продани на голям брой недвижими имоти, чиято стойност със сигурност надхвърля многократно задължението на ответницата А., по което е осъдена – 51 000 лв., като към това се прибавят лихви и разноски по изпълнението. Видно от изпълнителното дело, ЧСИ не е назначил по нито една публична продан оценка на имотите и сам, по незнайно какви начини е определил оценката, при която следва да се извърши продажбата. Въпреки това, само началната цена за единия имот е била 91 000 лв. – 75% от пазарната и тя надхвърля значително дълга. Длъжницата не е възразила и не се е защитила по какъвто и да било начин, а първият ответник е участвал по всички публични продажби и е получил почти, ако не и всички недвижими имоти – апартаменти, гаражи, земеделска земя. На практика цялото недвижимо имущество на М. А. е било прехвърлено на „КТМ ЕКС“ ЕООД. По изпълнителното дело не е направено нито едно искане от г-жа А., тя се е съгласила с всички действия, не е възразила и срещу това, че по нито едно възлагане ЧСИ не е извършил разпределение, не е определил разноски, не е изчислил какво е погасено и какво остава. Налице са фрапиращи нарушения на закона по отношение на целия процес по изпълнителното дело, след като то е преминало при ЧСИ Ст. А.. Служебно известно е на съда и това, че с оглед незаконосъобразните си действия по това и по други изпълнителни дела, ЧСИ С. А. Г. е разследван и осъден за престъпления по служба, лишен е от права да упражнява професията си и към момента не може да упражнява тази професия завинаги. От правна страна е прието, че в тежест на ищеца е да установи, че е носител на правото на собственост по отношение на спорния имот и основанието на което е придобил правата си. При условията на пълно и главно доказване е следвало да докаже факта на придобиването на имота, както и това, че ответникът упражнява фактическата власт, без да има основание за това (оспорвайки по този начин правата на ищеца). Събраните по делото доказателства сочат, че ищецът е придобил права по отношение на процесния имот в цялост - по силата на конфискацията, наложена с присъдата и отнемането му в полза на държавата с влязло в сила съдебно решение, което е вписано на 16.06.2011 г. По отношение на идеалната част, за която спори ответникът, същата е придобита по силата на решението за отнемане в полза на държавата от М. А.. Ответникът „КТМ Екс“ ЕООД основава възраженията си на постановление на ЧСИ за възлагане на 1/2 ид.част от недвижимия имот, като имотът е придобит след изнасяне на публична продан, а самият взискател е бил участник в проданта. Това постановление е от 21.07.2011 г. и е влязло в сила на 28.07.2011 г. Няма данни то да е било вписано, защото вписването на подобен акт на 06.10.2011 г. касае ответника М. И. А., а не съпругата му, която е била длъжник по делото. Безспорно както решението и присъдата на съда, така и постановлението за възлагане, са актове, с които се прехвърля правото на собственост върху съответния недвижим имот и това са актове, които подлежат на вписване по силата на чл. 112, б. „а“ ЗС. По силата на чл. 113 ЗС, при конкуренция на актове, подлежащи на вписване, актът, който е вписан по-рано, може да се противопостави на следващия по вписване акт. Т.е., при конкуренция на правни основания, предимство има този акт, който е бил вписан по-рано. След като отнемането на собствеността от вторите двама ответници е вписано на 16.06.2011 г., всякакви други актове не могат да бъдат противопоставени на правата на Държавата, която е придобила на основание влезли в сила съдебни актове. Дори и да се приеме, че именно постановлението от 21.07.2011 г. за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД е било вписано на 06.10.2011 г., то тази дата е последваща. Т.е. „КТМ ЕКС“ ЕООД не може да противопостави своя акт на държавата, която е придобила собствеността на валидно правно основание и то е оповестено преди акта на дружеството. Както е видно от изпълнителното дело, в нарушение на разпоредбата на чл. 484 ГПК, при описа на процесния имот, ЧСИ Ст. Г. не е изискал от службата по вписванията данни дали върху имота вече има наложени възбрани и не е описал в протокола задълженията на длъжника към държавата. Това е грубо нарушение на закона. Не са описани и наложените преди това възбрани както от данъчната администрация, така и от комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, просто защото не е направена справката. Както е видно от справките, още през 2005 година има вписани възбрани за задължения на ответника А., а през 2006 година е вписана възбраната върху целия имот, като обезпечение на бъдещия иск на държавата за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. По силата на чл. 401 ГПК, възбраната, наложена като обезпечение на иска, произвежда действието, предвидено в чл. 453 ГПК, т.е. на обезпечения кредитор не може да се противопостави прехвърлянето на имота или учредяването на вещни права върху него, независимо на какво основание. След като има вписана възбрана върху процесния имот още през 2006 г. в полза на държавата, то няма как да й бъде противопоставено нито вписването на възбраната в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД от ДСИ през месец октомври 2010 г., нито самото постановление за възлагане, защото те са направени няколко години по-късно. В обобщение е прието, че държавата е придобила правото на собственост върху процесния апартамент 12. Не са споделени доводите и възраженията по отношение на начина на осъществяване на принудително изпълнение спрямо СИО, която е бездялова и как тя се прекратява. Съобразно уредбата както в СК, така и в ГПК, в момента, в който спрямо дела на единия съпруг се насочи принудително изпълнение и се реализира, СИО се прекратява. Неоснователни са и възраженията за липса на идентичност между имота, отнет в полза на държавата и процесния. В тази връзка няма изложени доводи, а възражението е бланкетно. По отношение на това кой владее и държи имота е прието, че ответникът поначало отрича да владее или държи имота. Това становище обаче категорично е опровергано от доказателствата по изпълнителното дело, съгласно които дружеството е въведено във владение за общо три имота – процесния, този на ул. "Паисий" и апартамент и гараж от 20 кв.м. на ул. "Аксаков" в гр. Търговище, с една и съща дата – 04.08.2011 г. Искът е изцяло основателен – както в установителната част, за това кой е собственик на имота, така и в осъдителната част – за предаване на владението. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е в рамките на спор за собственост, съдът да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан, предвид стабилитета на постановлението, установен от чл. 496, ал. 3 ГПК (чл. 379 ГПК /отм./); 2. Допустимо ли е в рамките на спор за собственост относно идеална част на имота, съдът да се произнася в мотивите си относно целия недвижим имот; 3. Допустимо ли е и в съответствие с принципа на служебното начало по чл. 7 ГПК въззивната инстанция да приема едва с решението си за служебно известни фактите (без уточнение кои са тези факти) по изпълнително дело, което е приложено по друго исково дело, на основание, че са разгледани в един и същи ден, едно след друго и от същия състав на съда; 4. Допустимо ли е въззивно решение, когато вътрешното убеждение и правните изводи на съда са основани на погрешната представа кои са ответниците по иска и формирани спрямо неучастващи по делото лица; 5. Всички ли основания за прехвърляне на имот не могат да се противопоставят на обезпечения с възбрана кредитор; 6. Има ли как да бъде противопоставена на вписаната обезпечителна възбрана върху имот в полза на държавата, вписването на последваща изпълнителна възбрана на трето лице, довела до постановление за възлагане; 7. Следва ли противопоставимостта на вписано решение по искова молба за постановяване на други решения по чл. 112, б. „з” ЗС да се отчита от датата на вписване на обезпечителна възбрана, когато същата е отменена, и не е спазен срока по чл. 115, ал. 2 ЗС. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: първи въпрос – в противоречие с Решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., трети въпрос – в противоречие с Решение № 40 от 17.06.2021 г. по гр.д.№ 2041/2020 г. на ВКС, І г.о., Решение № 93 от 17.05.2021 г. по гр.д.№ 2766/2020 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 41 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 1607/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., пети въпрос – в противоречие с Определение № 162 от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 4659/2021 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 60103 от 09.12.2021 г. по гр.д.№ 192/2021 г. на ВКС, ІІ г.о., шести и седми въпроси – в противоречие с ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Във връзка с втори и четвърти въпрос се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2, евентуално – основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (вероятна недопустимост / очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение). Не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Текстът вменява служебното извършване на проверка за евентуално наличие на такива пороци преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тази причина, както и с оглед изричните доводи в изложението и конкретно поставените въпроси №№ 2 и 4, съставът на ВКС най-напред извърши проверка за евентуалното наличие на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. В резултат от проверката не се констатират данни, които да поставят под съмнение валидността на въззивното решение. Същото е и процесуално допустимо – постановено в отговор на надлежно сезиране, в рамките на сезирането, при наличието на изискуемите положителни и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск по чл. 108 ЗС от страна на Държавата. Исковата молба е редовна - съдържа твърдения, че ищецът е собственик на конкретно посочено придобивно основание, както и твърдението, че имотът се владее от ответника “КТМ ЕКС”ЕООД. По аргумент от чл. 235, ал. 4 ГПК „решение“ представлява диспозитивната част на съдебния акт, видно от чието съдържание съдът се е произнесъл по предявения срещу „КТМ ЕКС” ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС досежно процесната 1/2 идеална част от апартамент 12, находящ се в гр. Търговище, кв. "Запад", бл. 25, вх. Б, ет. 4, т.е. в рамките на сезирането. Формирането на решение по спорния предмет изисква в мотивите на съдебния акт хронологично да бъдат проследени и анализирани всички действия, касаещи вещта в нейната цялост и имащи за последица придобиване на собствеността върху нея, което обаче няма за резултат недопустимо от гледна точка на чл. 6 ГПК произнасяне относно целия недвижим имот, доколкото мотивите аргументират съдебното решение, а то самото е обективирано в диспозитива. В този смисъл въпроси №№ 2 и 4 се явяват поставени без връзка със съдържанието на въззивното решение и данните по делото като цяло, и в този смисъл са необуславящи, поради което не сочат на основание за допускане на обжалването както при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза втора и трета ГПК, така и при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед релевираното от ищеца придобивно основание, решаващо значение за изхода на спора по настоящото дело има вписването на обезпечителната възбрана по реда на чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и преценката за последиците от това, в контекста на която следва да се обсъдят поставените от касатора въпроси №№ 5, 6 и 7. При действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (Обн., ДВ, бр. 19 от 01.03.2005 г., отм., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г.) правото на Държавата да отнеме имущество е потестативно и се упражнява по съдебен ред чрез предявяването на конститутивен иск, предшествано от налагането на обезпечителни мерки. Производството по налагане на обезпечителни мерки е уредено с чл. 21 - 26 ЗОПДИППД (отм.), които разпоредби имат за задача постигането на целта по чл. 2 ЗОПДИППД (отм.) – предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност. Производството е регламентирано с императивни правни норми, като за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (§ 2 ЗОПДИППД /отм./). Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) въз основа на доклада на директора на съответната териториална дирекция за постъпилото уведомление по чл. 21, ал. 1 или 2 ЗОПДИППД (отм.), комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки, включително възбрана по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК (респ. – чл. 316, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./). Налагането на обезпечителните мерки е уредено като задължителна, основна и предхождаща искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) фаза от производството по отнемане на имуществата по реда на ЗОПДИППД (отм.), за да се предотврати извършването на противопоставими на Държавата действия, имащи за последица настъпването на промяна в титулярството на правото на собственост върху имуществото, предмет на наложеното обезпечение. Именно с оглед тази позитивно-правна уредба ЗОПДИППД (отм.) не съдържа правило, съобразно което самото искане по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) да подлежи на вписване, дори когато има за предмет недвижим имот - тъй като вписване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) не би постигнало ефект различен или по-силен от ефекта, който произвежда налагането на възбраната. В настоящия случай още с първоинстанционното решение е прието за установено, че производството по налагане на обезпечителни мерки е проведено, като на 19.10.2006 г. е вписана възбрана върху процесния недвижим имот. Депозираната от настоящия касатор въззивна жалба не съдържа оплакване срещу така установения факт, включително отсъства довод, че впоследствие тази обезпечителна мярка е отменена. Последицата от това на първо място е задължението на въззивния съд по силата на чл. 269, ал. 2 ГПК да приеме този факт за осъществил се и да формира своите правни изводи съобразно това фактическо положение. В случая е процедирано по този начин. На следващо място - предвид забраната за въвеждане на нови фактически твърдения пред касационната инстанция, съдържащото се във въпрос № 7 твърдение за постановено отменяване на обезпечителната възбрана (с цитираното от касатора Определение № 408 от 17.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 378/2006 г. на ОС – Търговище) не може да бъде предмет на обсъждане, като поставянето му в основата на питането налага извод, че посоченият въпрос № 7 няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото почива на твърдение за факт, който не е било надлежно въведен в процеса и не е установен по делото. Този въпрос почива на още едно твърдение – че при отбелязването на Решение № 53 от 08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г. на ОС – Търговище не е спазен срока по чл. 115, ал. 2 ЗС. По делото обаче е установено точно обратното – посоченото решение е влязло в сила на 30.12.2010 г. и е отбелязано на 16.06.2011 г. (с оглед извършеното, макар и недължимо вписване на исковата молба по чл. 28 ЗОПДИППД, отм.), с което е спазен срокът по чл. 115, ал. 2 ЗС, респ. потвърждава се изводът, че въпрос № 7 е необуславящ, тъй като е поставен без връзка с обстоятелствата по настоящото дело. С оглед наличието на вписаната обезпечителна възбрана, обуславящи се явяват поставените от касатора въпроси №№ 5 и 6, по отношение на които обаче отсъства допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото произнасянето на въззивния съд не влиза в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, възбраната има за последица запазване на имота в патримониума на длъжника и може да обезпечи изпълнението и на други притезания, а не само парични. В случай на наложена обезпечителна възбрана по конститутивен иск (какъвто е и този по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./) съдебното решение, с което се уважава иска, „поглъща“ всички наложени обезпечителни мерки. По силата на чл. 452, ал. 2 ГПК (във връзка с § 2 ЗОПДИППД /отм./) спрямо лицето, ползващо се от възбраната, са недействителни всички разпореждания с възбранения имот, ако са извършени след вписването на възбраната. Законът не прави разлика между вида на разпорежданията – дали са такива, извършени в резултат от свободно договаряне, или се касае за разпореждания, извършени посредством властнически акт. Приложено към настоящия казус, това принципно положение означава, че в отношенията с лицата, в полза на които са извършени вписвания след 19.10.2006 г., Държавата се счита придобила собствеността върху процесния апартамент към посочения момент. Такова лице се явява и настоящият касатор, по чието искане е вписана възбрана в изпълнителното производство едва на 11.10.2010 г. В случая, доколкото и Държавата, и касатора черпят права от М. О. А. за притежаваната от нея преди провеждането на производството по ЗОПДИППД /отм./ процесна 1/2 ид.част от апартамента, то е налице конкуренция между вещни права на двама приобретатели от един и същ праводател, която по същество е конкуренция между действието на възбрана, обезпечаваща конститутивен иск, и действието на възбрана в производство по индивидуално принудително изпълнение. Предвид нееднородността на обезпечените права (потестативно – за Държавата, притезателно за парично вземане – на касатора), за разрешаването на тази конкуренция не намират приложение разясненията по приложението на чл. 459 ГПК, направени с т. 5 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Разрешаване й произтича от разпоредбите на чл. 453, т. 1 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, съобразно които постановлението за възлагане, с което е приключена публичната продан, обезпечена с по-късно вписаната възбрана в изпълнителното производство, не поражда действие по отношение на Държавата. Решението, с което е уважено искането по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ замества акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот (чл. 112, б. „з“ ЗС) и, при съобразяване на проведеното обезпечително производство по чл.чл. 21 - 26 ЗОПДИППД /отм./, след вписването му спрямо третите лица се счита, че правата на Държавата са придобити от момента на налагането на възбраната. По тази причина и доколкото публичната продан е деривативен способ за придобиване правото на собственост (чл. 496, ал. 2 ГПК), то купувач от публична продан, която е проведена в рамките на производство по индивидуално принудително изпълнение, възбраната по което следва във времето налагането на обезпечителната възбрана в производство по чл. 21 - 26 ЗОПДИППД /отм./ (какъвто се явява касатора), не може да се легитимира като собственик на процесното имущество. Други изводи не следват от практиката, релевирана от касатора във връзка с обсъжданите въпроси №№ 5 и 6. По отношение на Определение № 162 от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 4659/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. следва да се подчертае, че (съобразно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК във връзка с разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) същото не е акт от кръга на актовете, визирани с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не може с изложените в него становища да се аргументира противоречие с практиката на ВКС. Тълкувателната част на Решение № 60103 от 09.12.2021 г. по гр.д.№ 192/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. обективира произнасяне по въпрос за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на допустимостта и относимостта на доказателствата и да допусне събирането на нови доказателства когато първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.146, ал.2 ГПК, какъвто въпрос не се поставя в настоящия случай. В каузалната част на посоченото решение е поставена под съмнение възможността да бъде наложена възбрана като обезпечителна мярка в административно производство по ЗОСОИ, но тези съображения са изцяло неприложими към преценката за последиците от наложена възбрана в специално регламентираното от законодателя обезпечително производство по чл. 21 - 26 ЗОПДИППД (отм.), осъществяващо целта по чл. 2 ЗОПДИППД (отм.). Цитираното в обосновката към въпрос № 6 изречение от мотивите по т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, е извадено от контекста на тълкувателните разяснения, които доразвиват тълкуването, направено с т. 5 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, за които по-горе е обосновано защо са неприложими към настоящия случай. В обобщение – въпроси №№ 5 и 6 не съставляват основание за допускане на обжалването поради отсъствие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпроси №№ 1 и 3 от изложението също не обективират основание за допускане на обжалването, доколкото при данните по делото произнасянето по тях не би довело до друг резултат по предявения иск. За този резултат от решаващо значение е не дали постановлението за възлагане в полза на касатора е постановено при спазване на закона или не, а дали извършеното с него разпореждане е противопоставимо на Държавата. В този смисъл изложените от въззивния съд разсъждения, касаещи действителността на постановлението за възлагане от гледна точка спазването на изискванията за издаването му, нямат характер на решаващи мотиви, а обективират правно мнение, което няма отношение към обхвата на силата на пресъдено нещо. С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за защитата пред ВКС в размер на сумата 1 000 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 20). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия