Определение № 50033 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2555/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив срещу решение № 213 от 21.02.2022 г. по в.гр.д.№ 1971 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав, с което е потвърдено решение № 260114 от 12.01.2021 г. по гр.д.№ 18727 от 2017 г. на Пловдивския районен съд, десети граждански състав, поправено с решение № 261806 от 23.06.2021 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от Община Пловдив иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР срещу Л. А. А., К. Н. Г., В. П. А., А. И. А., М. С. Г., В. Б. П., Г. Г. Г. и В. Т. И. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА на реална част от имот с площ от 114 кв.м., заснета неправилно в действащата кадастрална карта на [населено място] от 2009 г. като част от имот с идентификатор ***, целият с площ от 313 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], която реална част съгласно проект за изменение на кадастралната карта представлява новообразуван поземлен имот с идентификатор ***.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд съгласно чл.271, чл.272 във връзка с чл.236, ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните ?

2. Задължен ли е въззивният съд, потвърждавайки първоинстанционното решение, да мотивира и обоснове решението си, като отговори на всички наведени правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна при постановяване на решение ?

3. При липса на акт за придобиване по регулация на части от недвижими имоти по реда на ЗТСУ /отм./ и ЗПИНМ /отм./, установяващ заплащане на паричното обезщетение за придаваемото по дворищнорегулационен план място, установява ли се по безспорен начин придобиването на придаваемите по регулация места, на основание давностно владение спрямо държавата ?

4. Може ли да се счита за придобито от физически лица на основание давностно владение придаваемо по регулация място по реда на ЗТСУ /отм./ и ЗПИНМ /отм./, ако същото е било собственост на държавата и ако липсват каквито и да е индикации за заплащане на парично обезщетение ?

По първите два въпроса се сочи противоречие на въззивното решение с ППВС № 1 от 13.07.1953 г.; решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 6256 от 2014 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.; решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр.д.№ 4297 от 2014 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр.д.№ 2184 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о. По третия и четвъртия въпрос се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 489 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 5129 от 2008 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

В писмен отговор от 10.06.2022 г. ответниците по жалбата Л. А. А., В. П. А., А. И. А., Г. Г. Г., В. Т. И., Н. К. Г. и М. К. Г. /последните двама като наследници на починалите в хода на процеса ответници К. Н. Г. и М. С. Г./ оспорват жалбата. Молят решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителен иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че съгласно акт за общинска собственост от 10.11.1999 г. ищецът Община Пловдив се легитимира като собственик на място с площ от 1050 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], застроено с две общински жилища, представляващо парцел ***, в кв.*по плана на [населено място], IІІ градска част, одобрен със заповеди № 617 от 21.06.1984 г., № АО 1289 от 05.08.1992 г. и № А0185 от 24.02.1999 г. В акта за общинска собственост от 10.11.1999 г. било отбелязано, че е налице предходно актуване с акт № г., с който пък е удостоверено правото на собственост на държавата върху две сгради- два блока общински жилища, стар общински имот. След влизане в сила на кадастралната карта на [населено място] от 2009 г. недвижимият имот № в кв.е заснет с идентификатор *. Поради това съдът е приел, че община Пловдив се легитимира като собственик на имот с идентификатор ***на основание § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА от 1991 г.

От представените по делото писмени доказателства /нотариален акт № ** г., протокол за делба от 23.12.1969 г., нотариален акт № *г., нотариален акт № г., договор за делба от 01.12.1971 г., нотариален акт № г., нотариален акт № * г., нотариален акт № г. и удостоверения за наследници/ е прието за установено, че ответниците са собственици на дворно място с площ от 270 кв.м., представляващо имот с пл.№ от кв.по кадастралния план на града, което място граничи на север със собствения на ищцовата община имот с пл.№ **.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е приел за установено, че имотът на ответниците за първи път е заснет в регулационния план на града от 1936 г., като за него е отреден парцел ** с площ от 269,80 кв.м., който на север граничи с парцел с площ от 986,60 кв.м. Съгласно разписния списък към този план, за поземлен имот пл.№ *, за който е отреден парцел **, е издаден нотариален акт № * г., с който за собственик на имота е призната праводателката на ответниците Е. С. Б.- А., като в този нотариаелн акт е посочено, че той е с площ от 300 кв.м. За имота на ищеца- парцел в разписния лист към плана от 1936 г. е записано „градско общинско място“, но без посочване на площ и документи за собственост. Процесните два имота са били отразени в общ регулационен план от 1953 г. и КРП от 1965 г. В плана от 1953 г. /скица № 2 към заключението/ процесните имоти попадат в предвиждане за разширение на уличното платно, а границата между двата имота № *и № * е по т.1 и т.6, с материализирана на място паянтова ограда, като площта на имот № * е 1001 кв.м., а на имот № *- 280 кв. м. В КРП от 1965 г. /скица № 4/ части от имот пл.№ * и имот пл.№ * са включени към улицата като разширение на тротоар; имотите са отразени с нови номера- пл.№ за имота на ищеца и пл.№ за имота на ответниците. Имот пл.№ *е с площ от 919,89 кв. м., а имот пл.№ *- с площ 312,58 кв.м. В плана от 1967 г. /скица № 6/ площта на имот пл.№ *остава 917,55 кв.м., а на имот пл.№ *- 310,35 кв.м. Според вещото лице има пълна идентичност на имотите по плановете от 1965 г., 1967 г. и 1972 г. /скица № 6 и № 7/. В КРП от 1984 г. предвижданията по регулация от плана от 1972 г. не са приложени, а кадастралните основи на процесните имоти № *и № **по граници са идентични с предходните планове- като имот № е с площ 315,46 кв.м., а имот № - 914,70 кв.м. /скица № 8 /. В КРП от 1992 г. /скица № 9/ за имот *се отрежда парцел *с площ 1012 кв. м., а за имот - парцел с площ 202,60 кв.м., т.е. предвижда се придаване на 108 кв.м. от имот с пл.№ */на ответниците/ към имот с пл.№ ***/на общината/. По делото няма доказателства да е извършена процедурата по оценка на придаваемите 108 кв.м., както и те да са били заплатени на ответниците.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът е приел, че съгласно ЗТСУ /отм./ отчуждителното действие на регулационния план настъпва по силата на самия план, но под отлагателното условие, поради което отчуждението на имота или на части от него и придаването им към друг имоти не се зачита, ако към момента на одобряване на следващия регулационен план регулацията не е приложена. В случая от заключението на вещото лице е установено, че в действащия понастоящем регулационен план и в плана, действал към момента на създаване на кадастралната карта, нямало нанесени изменения на кадастралната основа за двата имота- следователно отчуждителното действие на плана от 1992 г. не било настъпило. Не била налице и хипотезата на § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, според който действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ; че след влизане в сила на дворищно-регулационнните планове по ал.3 те могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила, поради което съгласно § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ- след изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4- отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. От това съдът е направил извода, че общината не е станала собственик на спорните 114 кв.м. и не е налице грешка в кадастралната основа за спорната площ, поради което предявеният иск е неоснователен.

Така постановеното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради съмнение за неговата допустимост, доколкото е видно, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба: искова молба, в чиято обстоятелствена част и петитум има противоречие. В обстоятелствената част ищецът Община Пловдив твърди, че в кадастралната карта на града неправилно част от имота с идентификатор **, собственост на общината, е заснета като част от имота на ответниците с идентификатор /която част се намира в северната част на имота на ответниците и е обозначена на намиращата се на лист 18 от първоинстанционното дело скица- проект за изменение на кадастралната карта на имот с идентификатор като част от имот с проектен № с площ от 114 кв.м./, а в петитума на исковата молба се претендира за имот с проектен № , който видно от същата скица е с площ от 198 кв.м. и заема южната част от имота на ответниците с идентификатор , като не граничи пряко с имота на ищовата община с идентификатор **.

Освен това, при служебна проверка на обжалваното решение настоящият състав констатира, че в проведено на 03.06.2019 г. открито съдебно заседание пред Пловдивския районен съд ищецът е направил изявление за оттегляне на иска спрямо един от ответниците- В. Б. П.. Съдът в същото съдебно заседание е прекратил производството спрямо този ответник с определение, което е влязло в сила. Независимо от това, първоинстанционният съд е постановил решение и спрямо В. Б. П., а решението му е потвърдено от въззивния съд. Предвид изложеното касационното обжалване на решението в частта му, касаеща ответника В. Б. П., също следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради съмнение за допустимостта на решението в тази му част.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.