Определение № 72 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3498/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 526/17. 01.2018 г. от [община], представлявана от кмета Г. Г., чрез адв. М. Я. и адв. Н. Ш., с искане да бъде допълнено определение № 22 от 12 януари 2018 г., постановено по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че при постановяване на определението си касационният съд е пропуснал да се произнесе по дължимостта на разноските в касационното производството. Поддържа се, че в срок до провеждането на закрито съдебно заседание по делото са били представени копие от фактура и платежно нареждане, удостоверяващи заплатен адвокатски хонорар, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответниците Т. Л. Н., Г. Н. Н., Л. Н. Н. – всички с адрес в [населено място], чрез процесуалните си представители адв. Й. Й., В. К. и Л. В., заявяват становище за неоснователност на молбата. Евентуално се възразява за прекомерност на претендираното възнаграждение. Искането е постъпило в срока по чл. 248 ГПК и е допустимо, а разгледано по същество е основателно. С определение № 22 от 12 януари 2018 г., постановено по делото, съдът в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на решение № 48 от 28 март 2017 г., постановено по в.гр.д. № 15 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г. по касационна жалба на Т., Г. и Л. Н.. В определението липсва произнасяне по сторените за касационното производство разноски. Установява се, че с подадения на 14 юни 2017 г. от [община], чрез адвокатско дружество „Ш. и Я.“, отговор на касационната жалба, по която е образувано касационното производство, е заявена претенция за присъждане на разноски в случай на отхвърляне на касационната жалба. С допълнителна молба от 7 септември 2017 г. на [община] е представено платежно нареждане за платен адвокатски хонорар в размер на 10380 лева за изготвяне на отговор на касационна жалба по настоящото дело. С допълнителна молба от 1 декември 2017 г. молителят е представил и договор за процесуално представителство, защита и изготвяне на отговор на касационна жалба пред ВКС от дата 15 юни 2017 г., с която е договорено адвокатско възнаграждение в посочения размер. Предвид тези данни настоящият състав намира, че постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК определение следва да бъде допълнено в частта за разноските, като възражението за прекомерност на претендираната сума, направено от касационните жалбоподатели, следва да бъде уважено. При съобразяване на материалния интерес по делото в размер на 500000 лева, съставляващ сбора от предявените от Т. Н., Г. Н. и Л. Н. искове срещу [община], и с оглед приложението на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде присъдена в полза на молителя сумата в размер на 8647,5 лева – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без осъществено процесуално представителство по настоящото дело. Разноските в посочения размер следва да бъдат понесени от касационните жалбоподатели от всеки от тях поотделно съразмерно с претендираните от тях суми, предмет на разгледаните в исковото производство обективно и субективно съединени искове. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,