Определение № 30 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2291/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], срещу въззивно решение №260055 от 06.04.2021 г. по гр. дело №527/2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №273 от 19.02.2018 г. по гр. дело №2606/2015 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, вр. с §5 ПЗР ЗОПДНПИ /отм./, против С. П. М., Н. С. М., „Матеев и синове“ ЕООД, „Матеев и синове“ ЕООД, „Матеев и син“ ЕООД и „Траминер“ ООД. Ответниците по касационната жалба С. П. М., Н. С. М., „Матеев и синове“ ЕООД, „Матеев и син“ ЕООД и „Траминер“ ООД, всички със съдебен адрес – [населено място], оспорват жалбата. Прокуратура на Република България не е заявила становище. Бургаският апелативен съд е приел, че според чл. 1 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, а разпоредбата на чл. 3 от закона конкретизира, че за целта трябва да бъде установено придобиването на имущество със значителна стойност, за което може основателно да се предположи връзка с престъпната дейност и срещу лицето е предприето наказателно преследване по изчерпателно изброени текстове от НК. В приложното поле на закона попада и имуществото, придобито от юридическите лица, контролирани от проверяваното лице (чл.6), както и такова, което е прехвърлено през проверявания период на съпруг, роднини по права линия, а по съребрена линия и сватовство – до втора степен включително (чл.8), а също и притежаваното в СИО, когато се установи липсата на принос от другия съпруг (чл.10). Основателното предположение по смисъла на чл. 4, ал.1 от закона трябва да почива във всеки отделен случай върху анализ на характера на установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество, при съобразяване на фактите, свързани не само с вида на престъплението, но и относно начина на придобиване на имуществото от проверяваното лице и доколко финансовите възможности му позволяват това. Само така може да се изгради обоснована преценка дали съществува пряка или косвена връзка с престъпната дейност, а също дали такава може да се установи по пътя на обоснованото предположение. В подаденото мотивирано искане ищецът е приел, че в хода на извършената проверка не са установени данни за предходна престъпна дейност на ответниците, поради което релевантният период е очертан в границите между 01.05.2007 до 30.09.2013 г. Позовавайки се на законовата презумпция по чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) ищецът твърди наличие на косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, изведена от вида и характера на престъплението, което по естеството си дава възможност за генериране на значителни приходи с незаконен произход. Фактическият състав на престъпленията, за които ответниците са признати за виновни, не включва в себе си непосредствена користна цел, но въпреки това характерът му предполага извършване на непозволена от закона търговска дейност, от която те биха могли да извлекат имотна облага както за себе си, така и за управляваните от тях търговски дружества. Това предположение обаче не намира опора в събраните по делото доказателства. От заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза е установено, че ответниците са притежавали значителни по размер доходи далеч преди инкриминирания период. В таблицата на стр. 16 от заключението (л.917 - на гърба), са проследени приходите им от 1992 год до 30.04.2007 год включително. От данните се вижда, че сумата 791 268,79 лв, която те са притежавали в началото на проверявания период не е придобита наведнъж, а е набрана с натрупване през всички тези години. С особено голям размер са постъпленията, реализирани през 2002 год – 55 687 лв, 2005 год – 97 588 лв, 2006 год. – 868 224 лв. Последната значителна по размер сума е получена от продажби на недвижими имоти, притежавани от ответниците. За тези приходи липсват твърдения от ищеца, че са с неустановен или незаконен произход, напротив – той сам признава наличието на законно притежавани средства, макар и в по-малък размер. Тези средства са придобити от ответниците преди проверявания период и каквато и да било връзка – пряка или косвена с престъпната дейност, е изключена. Същото се отнася и за ответниците – търговски дружества. За всяко от тях е установено, че преди началото на проверявания период са разполагали с достатъчно средства под формата на неразпределена печалба. Ето защо от анализа на фактите по делото не може да се направи обосновано предположение за твърдяната косвена връзка между имуществото, придобито от ответниците и престъпната дейност. Касаторът е изложил само общи доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №260055 от 06.04.2021 г. по гр. дело №527/2020 г. на Варненския апелативен съд В случая въобще липсва формулиран правен въпрос, а само се твърди несъобразяване със задължителна практика. Липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване прави обективно невъзможно и извършването на преценка за това дали е налице и някоя от следващите специални предпоставки по чл. чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване. Твърденията пък в самата касационна жалба са за нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения и представляват общи основния за незаконосъобразност по чл.281, ал.3 ГПК. Последните обаче не могат да се използват пряко като основания за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното със сега действащия ГПК само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. В случая сочените от касатора нарушения и необоснованост биха могли единствено да послужат евентуално като основания за касиране на обжалваното въззивно решение поради неправилност, но не и като основания за допускане на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото те в крайна сметка се отнасят до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение от задължителната практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.