Определение № 160 от 01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1218/2011 г.
ВКСI гражданско отделение01.03.2012 г.докладчик Лидия Рикевска
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 396 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 535/11 г. на Окръжен съд [населено място]. ОСЪЖДА Г. П. А. да заплати на И. К. Т., К. И. Т., В. И. П., С. Д. Л., С. Л. Л. и М. Л. Л. 500 лв. разноски. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Г. П. А. обжалва решение № 396 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 535/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация И. К. Т., К. И. Т., В. И. П., С. Д. Л., С. Л. Л. и М. Л. Л. оспорват жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 467 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 3670/10 г. на Районен съд [населено място], с което на основание чл. 32 ал. 2 ЗС е разпределено ползването на ПИ с идентификатор 55155.504.110 по КК на [населено място]. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на посочените от касатора доводи и твърдения. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК той е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата, а може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. Настоящият състав приема, че в изложението не е формулиран правен въпрос. В него е посочена само съдебна практика на която според касатора съдебното решение противоречи. При липса на формулиран въпрос обаче, тя не може да бъде свързана с решаващата дейност на съда. Още повече, че в изложението си касаторът е посочил номерата на решения които не са приложени, въпреки че нормата на чл. 284 ал. 3 ГПК го задължава да издири и приложи практиката на която се позовава. Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 500 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното, съдът