Определение № 94 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение от 09.07.2012г по гр.дело № 356/2012г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение №363 от 02.05.2012г на Шуменски районен съд за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение, възстановяване на работа и обезщетение. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи като материалноправен въпрос приетото от съда ,че в случая бил изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание от два месеца по чл. 194 ал.1 КТ, считано от откриване на нарушението, която дата съдът приема да е връчването на ревизионния акт на работодателя, а не окончателното му влизане в сила, при положение че от ревизионния акт са „настъпили вредите за дружеството”. Обстоятелство по чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК по така намереният въпрос е изтъкнато с оглед приетото в решение № 93 по гр.д№ 2753/2001г ІІІ г.о ВКС. Според защитата в приложеното решение е прието, че за срока по чл. 194 ал.1 КТ връчването на административен акт на ревизираното дружество,установяващ нарушението няма значение ,,а е от значение датата, на която ревизионният акт е потвърден след направени възражения. Ответницата по жалбата Д. Н. П. ,чрез адв. Х. е заявила отговор ,че се разисква въпрос, която не е свързан с решаващия извод на съда за отмяна на уволнението, поради нарушена закрила по чл. 333 ал. 1 т .3 КТ, по който въпрос е съобразена установената от ВКС практика След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Решаващите съображения на въззивния съд за отмяна на наложеното дисциплинарно наказания са в две насоки, като основно е приет довода за нарушение на закрилата в чл. 333 ал.2 вр ал.1 т.3 КТ ,като не е получено мнение на ТЕЛК.По този решаващ да изхода на делото въпрос Ш. се е позовал на трайната практика, включително формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК Допълнително е изтъкнато ,че не е спазен и срокът по чл. 194 ал.1 КТ ,тъй като за работодателя нарушението е открито най - късно с получаването на ревизионния акт, по повод на който са изискани и обяснения от служителката, без значение е обжалването на акта, издаването на наказателно постановление и пр. Въпросът в изложението, който не е ясно формулиран – предпоставено е извеждането му от оспорваното разрешение във връзка с момента на откриване на нарушението, винаги касаещо преценката на конкретни факти, няма връзка с водещото, решаващо съображение на въззивния съд за отмяна на оспорваното уволнение и възраженията на ответната страна за недопускане на касационно обжалване по тази причина, са основателни. За пълнота, между приложеното решение № 93 по гр.д№ 2753/2001г ІІІ г.о и обжалваното няма противоречие по правен въпрос, дори значението на определени факти, свързани с развитието на ревизионното производство издаването на наказателно постановление и пр. е възприето по един и същи начин в двете решения. Тезата на касатора, че моментът на откриването на нарушението,свързано с данъчните закони и установено след данъчна ревизия, е този, в който работодателят е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление, няма опора в цитираното съдебно решение и в практиката на ВКС. При обективираните решаващи изводи на съда и предвид обстоятелствата по делото ,които са го обусловили, обжалваното решение не е в противоречие с практиката на ВКС. Искане за разноски не е заявено с отговора, ответницата по жалбата не е установила разноски Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.