Определение № 417 от 02.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3179/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба от 27.05.2020 г. на Н. И. Д. чрез адвокат Д. Д. от АК-П. срещу определение № 506/16.03.2020 г. по ч. гр. д. № 373/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу отказ на Районен съд Пловдив да го освободи от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване. В частната касационна жалба се съдържат доводи за неправилност на определението, тъй като хипотезата за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса не предполага пълна липса на доходи и имущество, а е подчинена на принципа за достъп до правосъдие на всеки гражданин със засегнати права. В изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: 1. „В израза „достатъчни средства“, съдържащ се в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, следва ли да се включват запорирани дружествени дялове, чието единствено предназначение би могло да бъде удовлетворяване на взискател по изпълнителното дело?“; 2. „Следва ли да се приеме, че едно физическо лице има „достатъчно средства“ при отсъствието на такива?“; 3. „Допустимо ли е съдът само да констатира, че налагането на запор върху дружествени дялове не е пречка дружеството да реализира търговска дейност без да има доказателства, че дружеството работи и реализира доходи?“; 4. „Възможно ли е съдът да включи в обосновката си за неприлагане на чл.83, ал.2 ГПК едно предположение, а именно – че тъй като лицето е в трудоспособна възраст, то може да извършва трудова дейност и да реализира доходи?“; 5. „Може ли съдът да обоснове отказа си за неприлагане на чл.83, ал.2 ГПК на непредставени писмени доказателства, за които липсват указания да бъдат представени?“; 6. „В случай че съдът прецени, че не са налице достатъчно доказателства за извършване на обоснована преценка за приложимостта на чл.83, ал.2 ГПК, следва ли да укаже служебно на молителя какви писмени доказателства трябва да представи, преди да се произнесе по основателността на молбата?“ Според жалбоподателя, поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да потвърди отказа на първоинстанционния съд да бъде освободен жалбоподателят от внасяне на държавна такса по делото, въззивният съд е приел, че от доказателствата не може да се направи извод за липсата на средства, тъй като същият притежава дялове в няколко търговски дружества, жилище в [населено място], вписан е като едноличен търговец и получава доход, които му позволява да внесе таксата. Отделно е приел, че декларираните от молителя обстоятелства не съответстват служебно направените справки за имущественото състояние на лицето, поради което не се доказва, че заплащането на дължимата държавна такса в размер на 194,89 лв. ще затрудни значително молителя поради липсата на достатъчно средства. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, а именно да се посочи обуславящ изхода по делото правен въпрос, по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В случая, поставените въпроси се свеждат до приложението на чл.83, ал.2 ГПК, във връзка с което има трайно установена съдебна практика на Върховния касационен съд, в която се приема, че преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето, винаги е конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Когато от съвкупната преценка на декларираните имушество, семейно положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава доходи и имущество, което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че това лице няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса, като тежестта на доказване на липсата на „достатъчно средства“ е изцяло на молителя /В същия смисъл са определение № 361/05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2725/2020 г., IV г.о., определение № 148/21.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2309/2020 г., I г.о.; определение № 316/17.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2337/2020 г., IV г.о. и др./ В случая, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, че с оглед данните по делото за наличието на недвижим имот, който не е деклариран с твърдения за извършена публична продан, но без да се посочва дали са останали парични средства от нея за собственика; липсата на регистрация на молителя като самоосигуряващо се лице, независимо, че е вписан като едноличен търговец, от което следва и логичния извод, че декларираната заплата от 305 лева не е единствен доход и източник на средства за издръжка на молителя, поради което не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК да му се признае, че не разполага с достатъчно финансови средства да заплати дължимата държавна такса. При тези фактически и правни изводи, поставените в изложението въпроси за приложението на чл.83, ал.2 ГПК не обуславят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като при наличието на безпротиворечива съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд и липсата на доводи за нейното изменение поради промяна в законодателството или обществените отношения, не може да се приеме, че е налице соченото основание в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,