Определение № 1942 от 09.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1622/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Феромагнит“ АД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. К. Р., срещу решение № 412 от 22.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 899/2022 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 27.06.2022 г. по т. д. № 680/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Феромагнит“ АД против „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на суми в общ размер 80 360.05 лв., платени като цена за достъп до разпределителната и електропреносната мрежа, цена за пренос през електропреносната и разпределителната мрежа СрН, цена за балансиране на електроенерийната система за разпределение и надбавки за отдадено и използвано количество реактивна ел. енергия за периода от 01.03.2015 г. до 29.02.2020 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд не е обсъдил всички доводи във въззивната му жалба, не е преценил правилно доказателствата, игнорирал е важни обяснения на вещото лице, изготвило заключение по допуснатата съдебно - техническа експертиза, приложил е неправилно правилата за разпределение на доказателствената тежест и в резултат на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила е достигнал до погрешен извод, че щом е налице точка на присъединяване с електропреносната мрежа и достъп до електроразпределителната мрежа, е доказано доставянето и ползването на услугите „достъп“ и „пренос“, за които ответникът е начислил претендираните като недължимо платени парични суми. Навежда и оплаквания, че въззивният съд е преценил неправилно значението за спора на договорите, сключени във връзка с разпоредбите на чл.84 и чл.88 ЗЕ, и е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл.84, ал.6 вр. т.19 - т.22 от § 1 ДР на ЗЕ, чл.86, ал.1 и чл.88, ал.1 вр. т.44 от § 1 ДР на ЗЕ. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са посочени следните въпроси: „ 1. Е ли достатъчно условие таксите/възнагражденията за услугите достъп до електроразпределителна и електропреносна мрежи и пренос на електрическа енергия през тези мрежи да се дължат на техния оператор само поради наличието на договори за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа и договор за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа, собственост на оператора на тези услуги, ако достъпът до предприятието на производителя на електрическа енергия се осъществява по електрически уредби (закрита разпределителна такава), а преносът - по далекопроводи, собственост съответно на производителя и на потребителя на електрическа енергия; 2. Необходимо условие ли е за предявяването и уважаването на иск за връщане на вещ или на платена сума, дадени в изпълнение на договор при начална липса на основание за това, съответният договор да е предмет на иск за обявяването му за нищожен или вече да е бил развален поради неизпълнение; 3. Кои факти и от кого следва да се установят при съдебен спор, основан на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД: от ищеца - само, че е дал на ответника съответното имуществено благо (пари или вещ), а от ответника - че е получил това благо на налично основание (правно такова или в изпълнение на нравствен дълг), позволяващо му да задържи съответната престация, а евентуално, пак от ищеца, това щото посоченото от ответника правно основание е недействително, или нещо друго; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди наведените от страните в процеса доводи във връзка с въпрос от значение за правилното решаване на дадено дело, обсъждайки всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и доказателствата, събрани за установяване на съответните обстоятелства, на основата на които намира, че едни от тях са били осъществени, а други - не, съответно на което да изложи ясни и аргументирани мотиви, отразяващи неговите изводи по този въпрос“. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че първият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с определения на ВКС по чл.288 ГПК, с които е отклонено искане за допускане на касационно обжалване по 5 бр. „абсолютно аналогични казуси“, а другите два въпроса - в противоречие с практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения (цитирани в изложението). Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Лора Т., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил, че с предявения осъдителен иск ищецът „Феромагнит“ ООД претендира на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД връщане на суми, платени на ответника „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД като цена за достъп до разпределителната и електропреносната мрежа, цена за пренос през електропреносната и разпределителната мрежа СрН, цена за балансиране на електроенерийната система за разпределение и надбавки за отдадено и използвано количество реактивна ел. енергия за периода от 01.03.2015 г. до 29.02.2020 г., с твърдения, че сумите са платени за консумирана електрическа енергия в завод „Феромагнит“ - [населено място], но плащанията са без правно основание, тъй като през исковия период заводът е захранван с електрическа енергия единствено чрез външни електропровди „Магнит“ и „Ферит“, които са собственост на „Феромагнит“ ООД и нямат физическа връзка с електропреносната и с разпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД). В хода на процеса ищецът е заявил, че поддържа иска до размер на сумата 80 314.77 лв. поради обстоятелството, че разликата до пълния размер на исковата претенция - 80 360.05 лв., представлява дължимо платена цена за балансиране на електроенергийната система за разпределение. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че измерената електрическа енергия, за която са платени претендираните с иска суми, е произведена в ТЕЦ „Република“ и е доставяна до завода на дружеството - ищец по електропроводите „Магнит“ и „Ферит“; Производствените мощности на ТЕЦ „Република“, която произвежда и извършва пренос на електрическа и топлинна енергия за битови нужди на територията на [населено място], са свързани с електропреносната и с разпределителната мрежа. Предвид императивните изисквания, въведени в чл.84, ал.6 ЗЕ по отношение на производители на електрическа енергия от категорията на ТЕЦ „Република“, съдът е направил извод, че мощностите в завод „Феромагнит“, захранвани според заключенията на съдебно - техническите експертизи с произведена в ТЕЦ „Република“ енергия, също са свързани с електропреносната и с разпределителната мрежи, поради което ищецът дължи заплащане на цена за достъп и за пренос на електрическа енергия, изчислена от ответника съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и решенията на енергийния регулатор на база измерените количества, постъпили в неговия обект. Възникването на задължение за плащане на начислените от ответника суми е мотивирано от въззивния съд и със сключените между страните договори - договор № 12012477826/07.10.2013 г. за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия и договор № [ЕГН]-1/07.10.2013 г. за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа, с които ищецът се е задължил да заплаща цена за достъп и за пренос на електрическа енергия. Твърдението на ищеца, че е ползвал електрическа енергия само през собствените си далекопроводи, е счетено от въззивния съд за недоказано - с оглед констатацията в експертното заключение, че мощностите в завод „Феромагнит“ са свързани с електропреносната и с разпределителната мрежи на ответника. Въззивният съд не е възприел довода на ищеца, че задълженията за плащане на цена за достъп и за пренос са уговорени само за случаите на доставка на електроенергия чрез далекопроводи на ответника. Неоснователността на този довод е мотивирана със съображения, че договорите не съдържат клауза с твърдяното от ищеца съдържание и че ищецът не твърди, че договорите са нищожни и/или че е отправил искане за тяхното прекратяване, последвано от прекратяване на достъпа му до мрежите на ответника. В подкрепа на извода, че начислената от ответника цена за достъп и за пренос не е недължимо платена от ищеца, въззивният съд се е позовал на констатациите в заключенията на съдебнотехническата експертиза, че далекопроводи на ответника са използвани за захранване с електрическа енергия на завод „Феромагнит“, който е директно присъединен към електроразпределителната мрежа чрез собствените на ответника електропроводи „Крапец“ и „Сгурия“. Според експертите, обектът на ищеца се захранва едновременно от неговите два извода „Ферит“ и „Магнит“ и от изводи, собственост на ответника - „Крапец“ и „Сгурия“, които - противно на твърденията на ищеца, не представляват един електропровод с различни имена, а имат самостоятелно предназначение; Независимо по кой от изводите черпи енергия захранваният обект, цялото количество ползвана енергия се отчита само от една измервателна група във възлова станция с аб. № 21500029 и е невъзможно да се определи каква част от енергията е пренесена по всеки един извод към възловата станция. Съобразявайки установените чрез експертизата правнорелевантни факти, въззивният съд е споделил крайния решаващ извод на първоинстанционният съд, че ищецът дължи заплащане на сумата 80 314.77 лв. и че същата не е недължимо получена от ответника по смисъла на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от „Феромагнит“ ООД против „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД осъдителен иск. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Първият въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода по делото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Решаващият извод на въззивния съд, че претендираните с иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД суми не са недължимо платени и не подлежат на връщане от ответника като получени без правно основание, не е мотивиран единствено с наличието на сключени между страните договори за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа, собственост на оператора на услугите „достъп“ и „пренос“. За да потвърди решението на първоинстационния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е изходил от приетия за установен по делото факт, че претендираните като недължимо платени суми са начислени и съответно заплатени за реално ползвани от ищеца (сега касатор) услуги, предоставени чрез съоръжения, част от електропреносната и от електроразпределителната мрежи на ответника „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД. Произнасянето на съда, че обектът на ищеца, до който е доставяна произведената от ТЕЦ „Република“ - [населено място] електрическа енергия, е захранван едновременно от собствени на ответника изводи (електропроводи), свързани с електропреносната и с разпределителната мрежи, и от изводи, собственост на ответника, като цялото количество пренесена енергия е измервано и отчитано от една измервателна група в съответната възлова станция, е основано на заключенията на съдебнотехническата експертиза по делото. Правилността на изводите, до които е достигнал съдът при преценката на експертните заключения, не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК, а несъгласието на касатора с тези изводи не може да предпостави достъп до касационно обжалване. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос е отсъствието на надлежно обоснована допълнителна предпоставка, специфична за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с практиката на ВКС в определения, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивни решения „по абсолютно аналогични казуси“, не насочва към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. и в т.1 от Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г., постановените в производство по чл.288 ГПК определения не разрешават по същество правни въпроси от предмета на делото, поради което не формират практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поради изложеното, дори поставеният въпрос да е значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по повод на него не би могло да се допусне, тъй като цитираните в изложението определения по чл.288 ГПК не доказват релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие с практиката на ВКС. Въпросите по т.2 и т.3 от изложението са хипотетични и нямат връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, обусловил постановения с обжалваното решение правен резултат. Въззивният съд не е обвързал правото на ищеца да претендира връщане на платените като цена за достъп и за пренос суми с изискване сключените между страните договори да са оспорени по исков ред като нищожни или да са развалени. Действително, в мотивите към обжалваното решение съдът е отбелязал, че липсват твърдения за нищожност на договорите и за отправено от ищеца искане за тяхното прекратяване, последвано от прекратяване на достъпа до електропреносната и електроразпределителната мрежи. Направените в този смисъл констатации са свързани произнасянето на съда по конкретен довод на ищеца - че сключените с ответника договори не пораждат за него задължение да заплаща цена за достъп и за пренос на електрическа енергия, тъй като обектът му е захранван само чрез негови собствени електропроводи, без физическа връзка с електропреносната и с разпределителната мрежа, но нямат самостоятелно значение за отхвърлянето на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Крайният резултат от делото е обусловен от изводите на съда, че сключвайки договорите за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия и за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа, ищецът се е задължил да заплаща на ответника цена за достъп и за пренос, която в случая е дължима с оглед реално предоставените и ползвани през исковия период услуги от предмета на договорите. Предвид мотивите към обжалваното решение, обсъжданите въпроси не могат да се подведат под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не следва да се допуска. Във връзка с последния въпрос от изложението - за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, правнорелевантни факти и доводи на страните, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор, и да изложи ясни и аргументирани мотиви в подкрепа на изводите си, касаторът е препратил към оплакванията в касационната жалба за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.236, ал.2 ГПК. По начина, по който е зададен, въпросът е от значение за правилността на въззивното решение и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения решението по в. т. д. № 899/2022 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая касаторът не е обосновал нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, а е аргументирал искането си за достъп до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с развитите в касационната жалба оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение и за необоснованост на изводите на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Въз основа на мотивите съставът на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно, поради което не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,