Определение № 173 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3307/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 820 от 25.06.2020 г. по в. гр. дело № 859 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд, ГО, втори състав, с което е потвърдено решение № 7 от 14.01.2020 г. по гр. дело № 1304 по описа за 2019 г. на Девненския районен съд, с което е прието за установено, че В. С. К. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 6631,66 лв., начислена като корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], вх. „А“, ап.2, за периода от 15.05.2017 г. до 14.05.2018 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните правни въпроси: Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл.48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.? При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД? Касаторът твърди, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решения № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991–2018 г. на III ГО на ВКС и № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на II ТО на ВКС, а вторият- с решения № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС и № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС. В. С. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В. С. К. е изложил в исковата молба, че на 11 септември 2006 г. е продал своя апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], вх. „А“ и е заминал да живее в чужбина. При завръщането си в страната узнал, че партидата за електрическа енергия не е прехвърлена на името на новия собственик на апартамента и електроснабдителното дружество е поискало от него да заплати за периода от 15.05.2017 г. до 14.05.2018 г. за потребена, но неотчетена електроенергия сумата от 6631,66 лв. Заявил е, че съгласно чл.4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД потребител на електроенергия е само собственик или ползвател на недвижимия имот и след като е престанал да е собственик, не дължи исковата сума. Добавил е, че освен това електроразпределителното дружество не може едностранно да коригира сметките за минало време. Ето защо е предявил иск за установяване недължимостта на претендираната от дружеството сума. Към исковата молба е бил представен нотариален акт за продажбата на апартамента през 2006 г. В отговора на исковата молба електроснабдителното дружество не е взело становище по основния довод на ищеца, че е престанал да бъде собственик на апартамента през исковия период и затова не е потребител на електроенергия, като не е оспорило и представения по делото нотариален акт. Вместо това са изложени подробни съображения относно правото на дружеството едностранно да коригира количеството потребена електроенергия, когато се констатира неточност на средството за търговско измерване. При тези данни и с оглед становищата на страните Девненският районен съд е приел, че след като ищецът се е разпоредил с недвижимия имот, е престанал да бъде потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД. Затова той дължи потребената електроенергия само до датата на продажбата на апартамента-11.09.2006 г., но не и електроенергията за исковия период от 15.05.2017-14.05.2018 г. За пълнота на изложението е посочил, че след отмяната на по-голямата част от разпоредбите на ПИКЕЕ с решение на ВАС не може да се извършва корекция на сметките на потребителите на електроенергия за минал период. Във въззивната си жалба дружеството отново подробно е развило тезата си, че на основание неотменената разпоредба на чл.50 от ПИКЕЕ има право да коригира сметката на потребителя за доставена, но неотчетена заради средството за търговско измерване електрическа енергия. Варненският окръжен съд е отрекъл приложимостта на корекционната процедура, тъй като не била констатирана грешка при отчитането, а е замерено натрупано количество електрическа енергия в скрит регистър, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. От мотивите на въззивния съд е видно, че дадените разрешения на поставените от касатора въпроси действително са в противоречие с цитираната практика на ВКС. В случая обаче отговорите на въпросите не са от значение за изхода на спора. В исковата молба ищецът е оспорил качеството си на потребител на електрическа енергия и е представил необходимите за целта доказателства. Ето защо е било в тежест на ответното дружество първо да докаже, че през исковия период ищецът е потребител на електроенергия, което не е сторил. Съгласно чл.4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби АД, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г.на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическото лице -собственик или ползвател на имот, какъвто ищецът е престанал да бъде след продажбата на апартамента. Липсата на договорна връзка между страните за исковия период е достатъчно основание за отхвърляне на иска, без да се изследва дали дружеството претендира за реално изразходвана електроенергия, която не е била отчетена. Дори да се приеме за установено това обстоятелство, задължение да заплати неотчетената енергия би имал новият собственик на имота, а не ищецът. Ето защо по поставените въпроси, които нямат решаващо значение за изхода на спора, касационно обжалване не следва да се допуска. Погрешните отговори на поставените правни въпроси не представляват очевидна неправилност на решението, както твърди касаторът. Такъв квалифициран порок е налице само при прилагане на правна норма в нейния противоположен смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. При този изход на спора касаторът дължи на В. С. К. 500 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,