Определение № 250 от 25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2440 от 9.02.2015 г., подадена от Д. Д. Д. чрез пълномощника й адвокат Г. Г. К. против определение № 267 от 4.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2617 по описа за 2015 г. на Върховния каснационен съд на Република България, Първо гражданко отделение, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото по частна жалба на Д. Д. Д. против определение № V-317 от 4.02.2015 г. по гр.д. № 153/2015 г. на Окръжен съд-Бургас. В. И. С., управител и представляващ Етажна собственост на сграда с административен адрес [населено място], [улица] не е изразил становище в настоящото производство. За да постанови атакуваното определение, съставът на ВКС, І г.о. е констатирал, че се обжалва определение на въззивната инстанция, постановено на основание чл.267 и сл. ГПК, с което съдът се е произнесъл по направени доказателствени искания на въззивника. Прието е, че процесуалния закон не предвижда нарочно обжалване на това определение, което не попада в обхвата на нормата на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не препятства развитието на делото и не е между изрично посочените в закона определения, които подлежат на проверка по реда на обжалването с частна жалба. Изложени са съображения, че процесуалните действия на съда по доказателствените искания на страните подлежат на проверка от по-горния съд при обжалване на решението, ако са извършени в нарушение на процесуалните правила. Направен е извод, че подадената частна жалба е недопустима, поради липса на предмет. В частната жалба са развити доводи, че отказът за отриване на производство по оспорване на новопредставени доказателства, няма характер на определение по допускане на доказателства и доказателствени искания, а има характер на определение, с което се дава разрешение по същество /отказ от откриване/ на производството по чл.193 ГПК, като по този начин се прегражда същото, както и пътя за защита на въззиваемата страна. Доводите са неоснователни. В практиката на ВКС – Решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 7175/2013 г., ІV г.о. – е прието че целта на производството по чл. 193-194 ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал, съответно определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. След като производството по чл.193-194 ГПК е част от доказателствения процес, то произнасянето на съда по отриването му, съответно отказът да се отрие производство по оспорване на документ, е по реда на чл.157 ГПК, съответно чл.267 ГПК, които определения не подлежат на самостоятелен инстанционне контрол с частна жалба /доколкото такова самостоятелно обжалване не е предвидено, а същите не преграждат хода на делото и разрешаването на правния спор с крайното решение на съда/, а правилността на процесуалните действия се преценява по повод обжалване на постановеното съдебно решение. В обобщение атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение