Определение № 1017 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1000/2010 г.

ВКСII търговско отделение21.12.2011 г.докладчик Лидия Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на на Частен съдебен изпълнител М. Б. – рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд против определение № 872 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 146/2010 г. на Софийски апелативен съд. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частния касатор. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Частен съдебен изпълнител М. Б. – рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд – срещу определение № 872 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 146/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Фирмено отделение, 7 състав определение от 16.06.2009 г. по ч. гр. д. № 269/2008 г. за налагане на глоба в размер на сумата 50 лв. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният касатор обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – В. С. П. от [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такъв именно е и конкретният случай. Атакуваното определение, с което е наложена глоба на частния касатор, е постановено в производството по чл. 332 ГПК /отм./, образувано пред Софийски градски съд по жалба на В. С. П. срещу действията на частния съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 334, ал. 4 ГПК /отм./, приложима към настоящата хипотеза поради изричното препращане в § 2, ал. 10 от ПЗР на ГПК от 2007 г., решението, с което съдът се произнася по жалбата, не подлежи на обжалване. Следователно, доколкото завършващият производството по чл. 332 ГПК /отм./ акт не подлежи на касационно обжалване, то такъв контрол е недопустим и по отношение на всички останали актове, постановени в това производство. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

6