Определение № 396 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2010 г.

Подадена е касационна жалба от Средно общообразователно оздравително училище „Х. Б.”,[населено място], област Смолян против решение на Окръжен съд – Смолян по гр. д. № 106/2010 г.. Към жалбата са приложени изложение за допускане на касационно обжалване и съдебни решения. Ответницата по жалбата, ищца по делото, Е. Р. К. от[населено място], област Смолян не е взела становище. След проверка, касационният съд установи следното: Смолянският окръжен съд, с обжалваното решение е оставил в сила решението на Смолянския районен съд по гр. д. № 656/2009 г., с което е признато за незаконно уволнението на Е. К., извършено със заповед от 30. 6. 2009 г., тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „начален учител” и С. „ Хр. Б.” е осъдено да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради уволнението. Съдът е счел уволнението за незаконосъобразно тъй-като е в резултат на съкращаване на част от щатните бройки за длъжността ”начален учител” в С. „ Хр. Б.”, при което работодателят е бил длъжен да извърши подбор между всички начални учители, но такъв подбор не е бил извършен. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК относно произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос, задължен ли е работодателят да извършва подбор при закриване на обособена структура, която е включена в общия щат. Въпросът има определящо значение за спора по делото, тъй-като е установено, че ищцата К. е работила като начален учител на една от двете паралелки в[населено място], присъединени към щата на училището в[населено място] и тези две паралелки са били закрити след съответни действия на Общински съвет[населено място] и министъра на просветата. Искането е основателно. От приложените към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, решения на различни съдилища, следва, че въпросът е разрешаван противоречиво с оглед на преценката за самостоятелност на обособената структура – дали определящо е само мястото на работа или се има предвид естеството на трудовите функции. Налице е основание за допускане на касация и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като въпросът касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Уволнението на ищцата е свързано с актове на местната и държавната администрация по закриване на училището в[населено място], извършено на два етапа и за такива отделни случаи няма съдебна практика, което налага конкретно произнасяне по настоящото дело относно свободната преценка на работодателя да не упражни правото си на подбор или задължението му да извърши подбор. Върховният касационен съд