Определение № 2910 от 23.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1404/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по подадени от Л. С. Я., чрез адвокт В. Д., и от „Колеви Груп Ел“ ЕООД, чрез адв. А. П., частни касационни жалби срещу Определение № 154 от 02.04.2026г., постановено по в.ч.д. № 90/2026г. от Апелативен съд – Варна, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на Определение № 136/28.01.2026г., постановено по т.д.№ 384/2025г. на Окръжен съд – Варна, като краен резултат „Колеви Груп Ел“ ЕООД е осъдено да заплати на Л. С. Я. допълнително сумата 603.33 евро, представляваща неприсъдена част от разноски за адвокатско възнаграждение за заповедно производство по ч.гр.д. № 2350/2025г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.4 ГПК. Подадената от Л. С. Я. частна касационна жалба е насочена срещу определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта за оставяне без уважение искането на частната касаторка за допълване на постановеното по същото дело Определение № 1066/23.07.2025г. чрез присъждане на сумата над 869.20 евро до претендирания размер от 5 890.08 евро – разноски за адвокатско възнаграждение за заповедно производство по ч.гр.д. № 2350/2025г. по описа на ВРС. Оплакванията за неправилност на определението в обжалваната част са за допуснато от съда нарушение на действащата процесуална норма на чл.78, ал.5, изр.3 ГПК (ред. бр.17 ДВ от 13. 02.2026г.), както и за отклонение от задължителна практика на ВКС по приложение на същата норма. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с хипотезите на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Какво е действието на процесуалните норми във времето и следва ли във висящо производство по чл. 248 ГПК съдът по предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК при прекратяване на производството по него и при произнасяне по разпределение на разноските в заповедното производство, да приложи новата процесуална норма на чл.78, ал.5, изр. последно ГПК при въведено от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на длъжника в заповедното производство?; 2. Приложима ли е нормата на чл.78, ал.5, изр. последно ГПК (ред. бр.17 ДВ от 13. 02.2026г.) от съда, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК при прекратяване на производството по него при произнасяне по отношение дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, и въведено от ищшеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на длъжника в заповедното производство?; 3. Какви обективни критерии следва да приложи съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, при прекратяване на производството по него с оглед произнасяне по отношение на дължимостта и разпределението на разноските, направени в заповедното производство, при въведено от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от длъжника в заповедното производство? Основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е обосновано с противоречие на обжалваното определение по първи въпрос с т.8 на ТР № 7/31.07.2014г. по тълк. дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС; по втори въпрос – с т. 2 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и по трети въпрос - с с определения на ВКС по ч.т.д. № 296/2025г. на ІІ т.о. и по ч.т.д. № 1928/2023г. на ІІ т.о. Допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е отнесено към втория въпрос поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба – „Колеви Груп Ел“ ЕООД не депозира отговор. Частният касатор „Колеви Груп Ел“ ЕООД обжалва определението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Л. С. Я. сумата от 603.33 евро, представляваща допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение. Оплакванията са за несъобразяване с естеството на заповедното производство, неправилна преценка на извършените от адвоката процесуални действия, за нарушаване на принципа за справедливост и съразмерност и за необоснованост на определения размер от общо 1 700 лв. /равностойни на 869.20 евро/. Искането за допускане на касационното обжалване е основано на чл.280, ал.1,т.3 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1. Следва ли при преценка за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК съдът да изложи конкретни мотиви относно фактическата и правна сложност на извършените процесуални действия и относно начина на формиране на присъдения размер?; 2. Допустимо ли е съдът да увеличи значително размера на присъденото адвокатско възнаграждение в заповедно производство след като приема, че производството е едностранно, възражението по чл.414 ГПК не изисква мотивиране, а материалният интерес няма пряко значение при определяне на разноските?; 3. Представляват ли подаването на молба по чл.420 ГПК и отговор на частна жалба срещу определение за спиране на изпълнението обичайни процесуални действия в рамките на заповедното производство, които сами по себе си обосновават присъждане на значително завишено адвокатско възнаграждение?; 4. Длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на адвокатското възнаграждение по възражение за прекомерност да извърши конкретна преценка по критериите на чл.36 ЗАдв. – обем на работа, фактическа и правна сложност, време и необходим труд, като изложи мотиви относно всеки от тези критерии? В подадения от насрещната страна Л. С. Я., чрез адв. В. Д., отговор на частната касационна жалба се поддържа неоснователност на същата и липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частните касационни жалби са подадени срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Обжалваното определение е постановено по въззивна частна жалба на Л. С. Я., чрез адв. В. Д., срещу определение на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановено по същото дело прекратително определение за осъждане на насрещната страна „Колеви Груп Ел“ ЕООД да заплати на жалбоподателката Я. горницата над присъдената сума от 265.87 евро до претендираните 5 890.08 евро, представляваща разноски за процесуално представителство за заповедно производство. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е споделил изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение критериите за определяне на дължимото възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство при релевирано възражение за прекомерност от насрещната страна. За необходимо е прието съобразяването, че заповедното производство е едностранно, в рамките на същото не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, поради което размерът на заявените парични задължения няма пряко отражение върху размера на разноските, дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производството, като е важен видът на предприетата защита. Изложено е, че в Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, приложима само като ориентир за справедливия паричен еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд, не е предвиден начин за определяне размера на минималните хонорари, платими от длъжник в заповедното производство, за разлика от тези, платими от заявителя. Това, според решаващия съд, не е случайно, доколкото подаването на възражение по чл.414 ГПК, освен че не е задължително, не изисква обосновка или подготовка, за разлика от необходимата предварителна подготовка за подаване на заявлението – посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане и т.н. В тази връзка за неоснователни са намерени доводите на пълномощника на частния жалбоподател Л. С. Я., че процесното възнаграждение може да бъде намалено само до сумата, платена на адвоката на заявителя, определена в случая въз основа на правилото на чл.7 от Наредба № 1/2004г. Освен това, разпоредбата на чл.78, ал.5, изр. последно от ГПК, според която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, е влязла в сила след подаване на частната жалба, и е поначало неприложима при възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на представител на ответника в заповедно производство, с оглед характера на производството. Съставът на Апелативен съд – Варна е намерил, че определената от окръжния съд сума от 500 лв. е справедлив паричен еквивалент на адвокатския труд само за извършеното процесуално действие по изготвяне и подаване на възражение по чл.414 ГПК, която сума е близка до размерите в раздел V на Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа. Съобразено е също така, че освен възражение по чл.414 ГПК, пълномощникът на длъжника в заповедното производство е изготвил и подал молба по чл.420, ал.2 ГПК за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение в полза на „Колеви Груп Ел“ ЕООД, уважена от първоинстанционния съд. Освен това, по възлагане на длъжника Л. С. Я. адвокатът е изготвил и подал мотивиран отговор на частната жалба на насрещната страна срещу определението, с което е спряно незабавното изпълнение. С оглед на тези съображения и предвид вида на посочените процесуални действия, вида и количеството на извършената работа от адвоката – пълномощник, и преди всичко при съобразяване с фактическата и правна сложност на фактите по съпътстващите производства по чл.420 ГПК и чл.274 и сл. ГПК, решаващият съд е преценил, че на молителката Л. С. Я. се дължи репариране на част от платеното адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 1 700 лв., с равностойност на 869.20 евро. След приспадане на присъдените от първоинстанционния съд 265.87 евро, въззивният съд е присъдил допълнително 603.33 евро, като е потвърдил обжалвания акт в останалата отхвърлителна част. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по следните съображения: Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалвания въззивен акт правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. В съобразителната част на тълкувателното решение (т.1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. По частната касационна жалба на Л. С. Я., чрез адвокт В. Д., намира следното: Първият въпрос изхожда от несъгласието на частния касатор с извода на решаващия съд за неприложимост в случая на разпоредбата на чл.78, ал.5, изр. последно ГПК /ДВ, бр.17 от 2026г./, поради влизането й в сила след подаване на частната жалба. Тоест, въззивният съд е приел, че предмет на образуваното по частната жалба производство е правилността на извършената от първоинстанционния съд преценка на основателността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действащите към произнасянето му процесуални норми. Този извод на решаващия съд, както и по принцип преценката за приложимост на конкретна законова разпоредба, са относими към правилността на обжалваното определение, която е изключена от предмета на производството по селектиране на касационното обжалване. Вторият въпрос няма самостоятелно за спора значение, доколкото изложените от въззивния съд съображения за неприложимост по принцип на нормата на чл.78, ал.5, изр. последно ГПК (ред. бр.17 ДВ от 13. 02.2026г.) при произнасяне по възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на длъжника в заповедното производство, са допълнителни и за изчерпателност на изложението. С оглед приетата от съда неприложимост на чл.78, ал.5, изр. последно ГПК поради влизането й в сила след подаване на частната жалба, отговорът на втория въпрос не би се отразил на крайния резултат. Третият въпрос е общ и е относим към критериите, които съдът следва да съобразява във всички случаи /не само при прекратено производство по чл.422 ГПК/ при заявено от насрещната по спора страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разрешение на въпроса се съдържа в задължителните постановки на ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г., в т.3 от което ОСГТК прие, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. съобразяване на доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, различно по сложност при всеки отделен случай, както и конкретните усилия на защитата при упражняване на процесуалните права. Видно от изложението, въпросът е обоснован с пропуск на въззивния съд да обсъди критерии, нормативно посочени в чл.36, ал.3 ЗА /ДВ бр.17/13.02.2026г./, който обаче е приет след постановяването на обжалвания акт, поради което въпросът не е годен да обуслови допускане на касационно обжалване. По частната касасационна жалба на „Колеви Груп Ел“ ЕООД: Относим към дължимата от съда преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК с оглед своевременно заявеното в този смисъл възражение от насрещната страна, първият процесуален въпрос е включен в предмета на спора и формално удовлетворява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК съгласно изискванията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. За да постанови обжалвания от „Колеви Груп Ел“ ЕООД правен резултат, въззивният съд е съобразил вида и количеството на извършената от адвоката на насрещната страна работа по подаване, освен на възражение по чл.414 ГПК, но и на молба по чл.420, ал.2 ГПК и на мотивиран отговор на частна жалба срещу определението за спиране на незабавното изпълнение, и преди всичко – фактическата и правна сложност на фактите по съпътстващите производства по чл.420 ГПК и чл.272 и сл.ГПК. Следователно, въпросът обективира несъгласието на частния касатор с крайните изводи, до които въззивният съд е достигнал след обсъждане на относимите към преценка на размера на адвокатското възнаграждение критерии, което обаче засяга правилността на обжалваното определение. Освен това, релевираното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е обосновано по посочения в т.4 от от ТР № 1/ 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС начин, което също препятства искания достъп до касационно обжалване по този въпрос. Следващите два въпроса №№ 2 и 3 са относими към мотивите на въззивния съд във връзка с уважената част от частната жалба на Л. С. Я. чрез присъждане на допълнителни разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 603.33 евро. Първият от въпросите обаче не съответства на обективираната в обжалвания акт правна воля на съда, който при мотивиране на по-високия размер на адвокатското възнаграждение не е съобразявал единствено посоченото във въпроса, че производството е едностранно, че възражението по чл.414 ГПК не изисква мотивиране, и че материалният интерес няма пряко значение при определяне на разноските. Изрично е посочено, че се дължи по-висок от присъдения от първата инстанция размер, поради естеството, количеството и най-вече фактическата и правна сложност на извършената от адвоката работа по съпътстващите производства. Следващият въпрос изхожда от конкретните факти по делото, поради което не е годен да обуслови достъп до касационна проверка на обжалвания акт. Отделно от това, и по тези въпроси липсва обосноваване на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Изложените при разглеждането на последния поставен от касатора Л. С. Я. трети въпрос съображения са важими и за последния четвърти въпрос от изложението на „Колеви Груп Ел“ ЕООД, тъй като касае обсъждане на критерии за определяне на адвокатско възнаграждение, въведени с разпоредбата на чл.36 ЗАдв, която е действащо право след постановяване на обжалваното определение. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение