Определение № 103 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 622/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 6641/23.07.2019 г., подадена от И. С. К., чрез особения му представител адв. А. Д., с искане за допълване на постановеното по делото определение № 616/19.07.2019 г., като му се присъдят 2822,22 лв. възнаграждение за касационната инстанция. Мотивите са, че Софийски градски съд неправилно е определил, че дължимото на адв. А. Д. възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба е 500 лв. Посочил е, че материалният интерес е 111 648 лв. и дължимото му възнаграждение, съгласно чл. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 3762,96 лв. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата, подаден от „ГБС-Инфраструкторно строителство“ АД. Поддържа се, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 616/19.07.2019 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5962/18.09.2018 г. по гр. д. № 10675/2015 г. на Софийски градски съд по подадената от „ГБС-Инфраструкторно строителство“ АД касационна жалба. Искането за допълване в частта за разноските на постановеното определение по чл. 288 ГПК е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес и е частично основателно. Съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 НМРАВ, но не по-малко от 500 лв. Разпоредбата на чл. 7 НМРАВ предвижда размер на адвокатския хонорар според материалния интерес по делото. Цената на иска, посочена от ищеца, е 111 648 лв., респективно минималното адвокатско възнаграждение според НМРАВ е 3762, 96 лв., а 3/4 от него се равняват на сумата 2822,22 лв. Този размер на адвокатския хонорар настоящият състав намира за обоснован с оглед извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност по делото. Доколкото „ГБС-Инфраструкторно строителство“ АД е заплатило 500 лв. разноски за особен представител, същото следва да се осъди да заплати на адв. А. Д. само разликата до пълния размер на възнаграждението - сумата 2322,22 лв. Обстоятелството, че Софийският градски съд веднъж е оставил без уважение искането за увеличение на размера на възнаграждението на особения представител не обвързва настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,