Определение № 263 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3455/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е обща касационна жалба от Г. С. Б. и Е. М. Х., чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 10.07.2020г., постановено по в.гр.д.№164/2020г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 20.01.2020г. по гр.д.№301/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за уважаване на предявените от П. Х. Х. срещу Г. С. Б. и Е. М. Х. искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба П. Х. Х., чрез процесуален представител адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за за уважаване на предявените от П. Х. Х. срещу Г. С. Б. и Е. М. Х. искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД като е прогласена нищожността като привиден и прикриващ действителния и приложим в отношенията между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.03.2017 г. с н..а. № 58/2017г., с който П. Х. Х. продава на Г. С. Б. и Е. М. Х., при равни права за всеки един от тях, собствения си апартамент №1/8 в [населено място], подробно описан, ведно с прилежащи части - избено помещение № 1 и с 1,589% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземления имот, за сумата от 20 000.00 лева и е развален прикрития договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 17.03.2017 г. с описания нотариален акт, срещу поето от приобретателите задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката до края на живота й, поради неизпълнението му от ответниците. За да постанови този резултат въззивният съд е приел въз основа на еднаквите по съдържание части от двата оригинала на договора за издръжка и гледане без дата, който е съставен след 17.03.2017 г., че страните сключват договор за издръжка и гледане, с който ответниците са поели задължение: „…във връзка с закупения от нас апартамент се задължаваме да я гледаме до края на живота и, като при това ще заплащаме всички необходими разходи за дрехи, храна, обувки, отопление, минерални бани–пролет и есен, малки културни развлечения, медицински прегледи, консултации, изследвания, лекарства, както и престой в болнично заведение. В случай, че госпожа П. Х. е на легло ще осигурим жена за полагане на грижи и обезпечаване на нормалното и съществуване през деня.“. Приети са за неоснователни доводите на ответниците по иска, че се касае за поемане на едно морално задължение, тъй като моралното задължение не се обвързва със закупуване на имот, още по-малко е необходимо да бъде оформено в писмен вид, под формата на договор. Съдът е приел, че очевидно волята на страните по този договор е да формулират действителните отношения помежду им, с ясно посочване на правата и задълженията: П. Х. продава апартамент, а ответниците поемат задължение да я гледат и издържат до края на живота й, и по този начин се споразумяват, че договорът за покупко-продажба е симулативен и прикрива договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка. Съдът е изложил съображения, че ако действителната воля на страните е за продажба срещу заплащане на цена, няма никакъв юридически смисъл от подписването на договора за издръжка и гледане без дата, но този договор е факт, същият има сила на закон между страните /чл. 20а, ал. 1 ЗЗД/ и следва да бъде спазван от тях и зачетен от съда. Съдът е приел за установено и че продажната цена не е платена. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата на прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.Съдът е приел, че в случая са налице всички изисквания за действителност на договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка, включително и съответната форма и поради това следва да се приеме, че между страните има действително сключен договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка. Посочил е, че наличието на добавка в единия от оригиналите не променя този извод, тъй като не засяга основното описано задължение: за гледане до живот. Съдът е посочил, че в исковата молба се твърди, че ответниците не са изпълнявали по никакъв начин поетите задължения за гледане и издръжка; че в тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнявали задълженията си за гледане и издръжка и че доказателства за тези обстоятелства не са представени, а разпитаните по делото свидетели са дали показания, че П. Х. живее сама в апартамента си и сама си осигурява или организира пазаруването, а свидетелката Т. - че тя е помагала на П. Х. в домакинството или при нужда от медицински грижи от 2017 г. и въпреки, че често посещава жилището на Х., не знае и не е виждала други хора да се грижат за нея. При тази данни съдът е приел, че приобретателите не са изпълнявали задълженията си гледане и издръжка на прехвърлителката. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1“има ли характер на обратно писмо представеният документ по делото и допустими ли са възражения, че този документ материализира новоформирана воля на страните и поражда облигационни отношения за в бъдеще“; 2“При тълкуване на текста и на двата договора за издръжка и гледане без дата, налага ли се недвусмислен извод, че ответниците са купили апартамента срещу задължение за да гледат и издържат ищеца до края на живота й“; 3“При постановяване на своето решение съдът длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото за всички правно релевантни факти като посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, както и да обсъди пълно, обективно и всестранно събраните по делото доказателства с цел да обоснове пълно, обективно и всестранно събраните по делото доказателства с цел да обоснове всички фактически и правни изводи на съда“. Според касаторите по първия въпрос в първата му част въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№375/2010г. на ВКС, ІVг.о., „в което е посочено че: обратното писмо е пълно доказателство за симулативността на волеизявленията, щом разкрива по несъмнен начин волята на издалия го правните последици от сделката да бъдат само афиширани, без да настъпят; че писменото изявление на издалия обратното писмо не оставя място за съмнение, че действителната воля на страните по привидната сделка е била правните последици от нея да не настъпят; че съдържанието на обратното писмо е такова, че не оставя съмнение за това, какво издалия го е искал да потвърди с нея – то е, че собствеността върху имота е преминала в резултат на сделката – привидната, тъй като страните по нея не са желали настъпването на последиците й“ и на решение по гр.д.№356/2010г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№7298/2013г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№1536/2009г. на ВКС, ІVг.о., с които е прието, че: обратното писмо /пълният обратен документ/ по чл.165, ал.2 ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля; в обратното писмо страните изрично следва да признаят привидността на афишираната сделка; без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор. В конкретния случай въззивният съд не е приел нещо различно от приетото в практиката на ВКС относно доказването на симулацията с пълно писмено доказателство за симулацията. А и доводите на касаторите са, че в случая въззивният съд неправилно е приел, че представеният документ е именно обратен документ. Касаторите изразяват несъгласие с изводите на съда и поддържат, че в документа „не е налице ясно и недвусмислено признание на страните на симулацията на договора за покупко-продажба“. Несъгласието на касаторите с изводите на съда не обоснова достъп до касационно обжалване. В производството по допускане на касационно обжалване касационната инстанция не може да проверява правилността на въззивното решение, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Това се отнася и до втората част на първия от поставените въпроси от касаторите. По конкретното дело въззивният съд не е отрекъл, че когато документът, който се представя за разкриване на привидността е създаден след сключване на договора, са допустими възражения, че атакуваната сделка е сключена действително и че този документ материализира новоформирана воля на страните и поражда облигационни отношения за в бъдеще, а е приел възражението на ответниците за неоснователно и е изложил съображенията си защо счита, че по делото е установено по несъмнен начин, че към датата на сключването на процесния договор за покупко-продажба страните не са желали прехвърлянето на правото на собственост да е срещу заплащане на цената, а срещу задължение за издръжка и гледане. По втория от поставените от касаторите въпроси също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Отделно от това, според касаторите по втория от поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с вече цитираните решение по гр.д.№356/2010г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№7298/2013г. на ВКС, ІVг.о. и решение по гр.д.№1536/2009г. на ВКС, ІVг.о., а също и на решение по гр.д.№ 1053/2010г. на ВКС, ІІг.о. и др., и на приетото в тях, че: между страните по явната сделка обратният документ е признание, че сделката не изразява действителните им правоотношения. Касаторите изразяват несъгласие с изводите на съда, че е проведено пълно доказване на симулацията с представения документ, като считат, че той няма характер на обратен документ, тъй като в него „няма изрични изявления на страните, съгласие, или признание, или каквото и да било, че и ищцата и ответниците не са искали да се постигнат последиците на покупко-продажбата и че същата не изразява действителните им правоотношения“. Съдът е приел, че „очевидно волята на страните по този договор е да формулират действителните отношения помежду им, с ясно посочване на правата и задълженията: П. Х. продава апартамент, а ответниците поемат задължение да я гледат и издържат до края на живота й, и по този начин се споразумяват, че договорът за покупко-продажба е симулативен и прикрива договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка“. Както вече се посочи, несъгласието на касаторите с изводите на съда не обоснова достъп до касационно обжалване. Третият от поставените въпроси касаторите отнасят към допълнителни мотиви на въззивното решение /че по делото съдът е приел, че е установено, че продажната цена не е платена/, поради което не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Към този въпрос касаторите са отнесли и оплаквания за необсъдени доводи на насрещната страна, за които едновременно с това поддържат, че са неотносими към спора за симулативност на договора. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по третия от поставените въпроси от касаторите. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение