Определение № 675 от 19.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. В.-М. от [населено място], чрез пълномощника й адв.М. Д. срещу решение № IV-37 от 2.12.2013 г на Бургаски окръжен съд, Четвърти въззивен състав по гр.дело № 1969/13 г, с което е потвърдено решение № 1023/14.6.2013 г по гр.дело № 594/13 г по описа на РС Бургас, с което е признато за установено по отношение на Д. Ж. В.-М. на основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД, че същата дължи на [фирма] сумата 14 262 лв, главница, предоставена й в заем с писмен договор за заем с нотариална заверка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.2.12 г до окончателното плащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Подържа, че съдът е постановил неправилно решение в резултат на допуснато разместване на правилата за доказателствента тежест.В тежест на ищеца по иска е да установи при условията на пълно и главно доказване, че заемните средства, предмет на договора за заем са действително предадени и осчетоводени и кореспондират на извършените в дружеството счетоводни записвания. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателката сочи, че са налице касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Подържа, че въпроса „обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло достатъчно доказателство ли е за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал” е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по чл.290 от ГПК № 837 от 13.12.2010 г на ВКС по гр.дело № 1727/2009 г на Четвърто ГО.С цитираното решение е прието, че съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че обективираното в договора за заем отбелязване е достатъчно, за да се приеме, че заемната сума е реално предадена без да извърши преценка на останалите събрани по делото доказателства. Налице е касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по така формулирания правен въпрос. Воден от горните мотиви, съдът