Определение № 50454 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц. срещу въззивно решение № 298 от 30.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 9790/2020 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 03.06.2020 г. по гр. д. № 18448/2011 г. на Софийския районен съд, с което е прогласено настъпилото по право обезсилване на основание чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК на решение от 10.02.2016 г. по гр. д. № 18448/2011 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение № 948 от 13.02.2018 г. по в. гр. д. № 4591/2016 г. на Софийския градски съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 294 от 04.06.2019 г. по гр. д. № 111/2019 г. на ВКС, I г. о., в частта, с която в дял на Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц. е поставен недвижим имот - апартамент № 65, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 76,94 кв. м, на обща стойност 114 386 лв., поради неплащане на дължимите суми за уравнение на дяловете на съделителите Ф. А. Ф. и Я. А. Ф. в преклузивния шестмесечен срок, и е постановено делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. По делото е установено, че в първоинстанционното производство по чл. 349, ал. 6 ГПК са проведени две открити съдебни заседания – на 06.02.2020 г. и на 03.06.2020 г. Касаторите са били нередовно призовани за съдебното заседание, насрочено на 06.02.2020 г., поради което ход на делото не е даден, като съдът е отложил същото и го е насрочил за 16.03.2020 г. Процесуалният представител на жалбоподателите адв. Ц. П. е получила лично призовката за съдебното заседание, насрочено на 16.03.2020 г., но същото не е проведено поради влошената епидемиологична обстановка в страната. С разпореждане от 05.05.2020 г. делото е пренасрочено за разглеждане на 03.06.2020 г. За новото насрочено открито съдебно заседание Р. Ц. и М. Ц. са призовани по телефон на 05.05.2020 г., чрез техния процесуален представител в канцеларията на Адвокатско дружество „В. и П.“. Съдът е приел, че призоваването е редовно, поради което е дал ход на делото в откритото съдебно заседание на 03.06.2020 г., на което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че извършеното уведомяване на процесуалния представител на жалбоподателите за насроченото открито съдебно заседание по телефон не е в нарушение на процесуалните правила. Връчването по телефон, уредено в чл. 44, ал. 3 ГПК, е допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие, насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и такси. В настоящия случай необходимостта от процедиране в хипотезата на соченото изключение за призоваване по телефона се обосновава с въведеното в страната извънредно положение до 13.05.2020 г., както и с последващо обявената извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г., както и с указанията, дадени от СК на ВСС, обективирани в протокол № 9/15.03.2020 г. и протокол № 12 от 07.04.2020 г. Обстоятелството дали служителят на адвокатското дружество, който е приел уведомяването по телефона, е изпълнил задължението си да предаде съобщението на процесуалния представител на жалбоподателите, е прието за ирелевантно за редовността на извършеното уведомяване. В допълнение е посочено, че с оглед характера на производството пред въззивния съд, дори да се приеме, че са допуснати процесуални нарушения относно призоваването на страните в първоинстанционното производство, това не е основание за отмяна или обезсилване на постановеното решение, тъй като на жалбоподателите е била предоставена възможност да участват активно във въззивното производство, в което са могли да извършат всички действия по защита на правата и интересите си, които са могли да реализират при разглеждане на делото пред първата инстанция, а необходимостта от такива, както и конкретните си доказателствени искания те са могли да заявят още с жалбата си, позовавайки се на хипотезата на чл. 266, ал. 1или ал. 3 ГПК, каквито в случая не са заявени. По същество на спора съдът е приел, че с решение от 27.12.2013 г. по гр. д. № 18448/2011 г. на Софийския районен съд е допусната делба между Р. Ф. Ц., М. Б. Ц., Ф. А. Ф. и Я. А. Ф. по отношение на процесния недвижим имот, при квоти: 2/8 ид. части за Р. Ф. Ц.; 4/8 ид. части в бездялова съсобственост за Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц., и по 1/8 ид.част за Ф. А. Ф. и Я. А. Ф.. С решение от 10.02.2016 г. по гр. д. № 18448/2011 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение № 948 от 13.02.2018 г. по в. гр. д. № 4591/2016 г. на Софийския градски съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 294 от 04.06.2019 г. по гр. д. № 111/2019 г. на ВКС, I г. о., процесният недвижим имот е поставен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на касаторите и те са осъдени да заплатят на Ф. Ф. и Я. Ф. сумата от по 14 298,25 лв., ведно със законната лихва, за уравнение на дела им от имота. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. В настоящия случай шестмесечният срок за плащане на паричното уравнение е започнал да тече от датата на влизане в сила на решението, с което имотът е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на жалбоподателите - 04.06.2019 г. и същият е изтекъл на 04.12.2019 г. Тъй като в случая жалбоподателите нито твърдят, нито са ангажирали доказателства, от които да се установи изпълнението на задължението си за плащане на определеното парично уравнение, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на възлагането и имотът следва да бъде изнесен на публична продан. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е, без да е налице изключителен случай и когато може да бъде осъществено чрез друг способ, страната да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие – насрочено съдебно заседание, по телефона; 2. Представлява ли пречка за постановяване на валидно съдебно решение недопускане на страна в производството до активно участие в процеса, и 3. Налице ли е изключителен случай, при който да се допусне уведомяване за съдебно заседание по телефона на страна в производството, предвид извънредната епидемична обстановка в Р. България. Ответниците по жалбата Ф. А. Ф. и Я. А. Ф. са представили писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият и третият свързани въпроси по същество се отнасят до въпроса дали е налице редовно призоваване на страната за насрочено съдебно заседание по телефона съгласно чл. 44, ал. 3 ГПК, когато същото е извършено единствено по предвидения като изключение начин, в хипотезата на обявено извънредно положение, респ. извънредната епидемична обстановка в Р. България. Този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като в случая той има отношение към първоинстанционното, а не към въззивното производство, а освен това е разрешен в съответствие с практиката на ВКС и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице. В практиката си по чл. 290 ГПК – решение № 407 от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1138/2010 г., IV г. о., ВКС приема, че връчването по телефон, уредено в чл. 44, ал. 2 ГПК, е допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие - насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и такси; ако връчителят е съобщил за призоваването по телефона (датата на съдебното заседание или на действието по принудително изпълнение) и това изявление е достигнало до адресата, то е извършено редовно връчване на съобщението. Необходимостта от процедиране в хипотезата на соченото изключение за призоваване по телефона, в настоящия случай се обосновава с взетото решение на Съдийската колегия на ВСС с протокол № 12/07.04.2020 г., т. 1. 6. – по висящите дела и новообразуваните дела следва да се предприемат възможните действия за пренасрочване и насрочване при спазване на ограниченията по т. т. 10, 11, 12, 13 от решението на Съдийската колегия по Протокол № 9/15.03.2020 г. В случая следва да се вземе предвид, че с решение от 03.04.2020 г. Народното събрание е удължило срока на извънредното положение върху цялата територия на Република България до 13.05.2020 г., а с решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерския съвет е обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. При тази конкретна ситуация стореното уведомяване на процесуалния представител на касаторите за насроченото открито съдебно заседание по телефона в периода на обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България не е в нарушение на процесуалните правила (в този смисъл е и определение № 60501 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 133/2021 г. на ВКС, IV г. о.). Вторият поставен въпрос е формулиран според твърденията на касаторите и също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Във връзка с него за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според установената практика на ВКС допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с призоваването на страните нямат никакво отношение към валидността на постановеното решение. Разрешаването на поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на поставените въпроси липсват. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касаторите евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация заплатените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 600 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,