Определение № 134 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2020 г.
ВКСIV гражданско отделение11.06.2020 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, който да предприеме нужните действия по уведомяване на “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД относно определението по чл. 248 ГПК. След изтичане на срока за обжалване, евентуално при подадена частна жалба, след администрирането й, делото да се върне обратно на състава на Върховния касационен съд, който ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК по подадената касационна жалба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, представлявана от изпълнителния директор Ц. Д., чрез адвокат Я. С., срещу въззивно решение № 123/07.01.2019 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 16610/2017 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният Софийски градски съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, уважил предявения от А. Г. Н. – К. срещу “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същата на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на А. К. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 3164, 53 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2017 г. до окончателното издължаване. С определение № 4216 от закрито заседание, проведено на 25.02.2020 г. съдът по реда на чл. 248 ГПК е изменил своето решение в частта за разноските, като е осъдил “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД да заплати на адв. Б. Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., определен по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съставът на Върховния касационен съд приема, че адв. Г. е уведомен за горното, защото той лично е получил препис от определението от името на страната, която представлява - А. Г. Н. – К.. Тя в случая не е страна, спорът относно дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се развива между адвоката (на лично основание) и страната, която се явява противна на тази, която адвокатът представлява, т.е. задължената да плати. Съобщението е получено на 10.03.2020 г. и до настоящия момент не е постъпила частна жалба от адвокат Г.. По делото е отразено, че е изпратено съобщение и до “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, но липсват данни, че страната е го е получила надлежно. От данните по въззивното дело и това, образувано пред ВКС не може да се приеме, че работодателят е уведомен за определението по чл. 248 ГПК и, че сроковете за обжалване са запознали да текат за тази страна. Ето защо, съставът на Върховния касационен съд,