Определение № 437 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 615/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадените касационни жалби срещу решение от 10.07.2017г. по гр.д.№1482/2017 на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят – П.РБ чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с кооято е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде допуснато касационно обжалване. Жалбоподателят Х. П. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с првно основание чл.2 ЗОДОВ е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил П. РБ да заплати на Х. П. към присъденото от първата инстанция обезщетение по предявения по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ иск в размер на 1000 лева допълнително такова в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2015 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 30 000лева. Прието е, че по делото са установени елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - в хипотезата на повдигнато срещу лицето обвинение за умишлено престъпление, производството по което е прекратено, което е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала обвинението Установено е, че наказателното производство е започнало с постановление за привличане на обвиняем по прокурорска преписка №49246/2011г. на РП София и е продължило до влизане в сила на постановлението за прекратяване от 29.12.2014г., в което е прието че не е доказано авторството и делото е продължило срещу неизвестен извършител. Наказателното преследване е започнало срещу Х. П. за извършени престъпления по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК – за 99 броя измами, а впоследствие – за 119 измами - за поддържане у различни лица, за времето от 06.02011г. до 28.11.2014г., заблуждение по телефона за това, че ще им бъдат предоставени услуги, срещу което са му заплащани такси. Констатирано е, че за повдитнатото обвинение се предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода, а му е взета мярката за неотклонение „подписка”. Съдът, като е съобразил възрастта на ищеца – на 59 години при започване на производството; тежестта и многобройността на повдигнатите обвинения, които са за тежки умишлени престъпления, като за всяко се предвижда „лишаване от свобода от 1 до 6 години“; продължителността на периода, през който е търпял негативни изживявания - три години; търпяната в рамките на около 6 месеца мярка за неотклонение „подписка“; установените от свидетелските показания притеснения и тревожност във връзка с повдигнатото обвинение, включително и лошо отношение от страна на разследващите; влошаване в здравословното му състояние, изразяващо се в оключване на диабет, който е диагностициран непосредствено след първите му разпити, като доколкото няма данни за други сериозни причини за стрес, съдът намира за доказана причинно-следствената връзка между притесненията по повод наказателната репресия и отключеното заболяване, е приел че сумата от 3 000 лв. е справедливото в случая обезщетение за доказаните и твърдени болки и страдания. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК П. РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за спора и за критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с оглед точното приложение на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ред. Дв.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Х. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда, като приеме едно обстоятелство за доказано да посочи какво е неговото значение с оглед критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК/ред.Дв.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 21.06.2017г. по гр.д.№5182/2016г.ІV г.о. и решение от 14.03.2016г. по гр.д.№4621/2015г., ІІІ г.о. по приложението на чл.52 ЗЗД. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса, поставен и в двете жалби за задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът