Определение № 736 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5868/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. Ч. и М. С. А. против определение № 115/04.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 3105/2014 г. от състав на ІІ-ро гр.отд. на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състава на ВКС е оставил без разглеждане касационна жалба, поради цена на предявения иск под 5 000 лева и предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Видно от представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот /лист 52 от гр.д. 31/2011 г. на Окръжен съд-Смолян/, данъчната оценка на процесния имот е в размер на 34 766.10 лв., т.е. цената на предявения иск за собственост на 1/12 ид.ч. е 2897.10 лв., определена съгласно разпоредбата на 69, ал.1, .2 ГПК. Сумата 2897.10 лв. е приета за цена на иска в определение № 61 от 1.04.2011 г. на Смолянски окръжен съд, поради което делото е изпратено по подсъдност на Смолянски районен съд. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване искове с цена на иска под 5 000 лева. Предмет на спора е именно посочената по-горе идеална част от недвижимия имот, поради което цената на предявения иск се определя съразмерно с тази идеална част, от данъчната оценка на целия имот. Сочените обстоятелства относно твърдението на жалбоподателите, че предявения иск ползува всички съсобственици са неотносими към релевантните обстоятелства при определянето на цената на предявения иск. Предвид изложеното, състава на ВКС приема, че цената на предявения иск е под 5000 лева и касационното обжалване на въззивното решение е процесуално недопустимо, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, като постановеното в този смисъл определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия