Определение № 24 от 12.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 621/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД срещу решение № 233/31.10.2019 г. по в. т. д. № 256/2019 г. на Апелативен съд Варна, в частта, с която е отменено решение № 165/25.02.2019 г. по т. д. № 833/2018 г. на Окръжен съд Варна и дружеството касатор е осъдено да заплати на Ж. Д. Г. 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие реализирано на 23.11.2017 г. ПТП. В подадената от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и оттам нарушение на материалния закон /чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата/. В резултат на допуснатите нарушения от въззивния съд е постановено очевидно неправилно решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Изложени са съображения, че решаващият съд неправилно се е позовал на приетата по делото тричленна съдебна експертиза, вместо да кредитира приетите в първоинстанционното и въззивно производство единични експертизи. Навежда се довод, че съдът не е вникнал в съобразителната част на заключението, в което е посочено, че при всеки от вариантите на движение на пешеходеца – бърз, среден, бавен – същият е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е имал възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране. Изграждането на обратния извод не намира опора в доказателствата по делото и се базира на изцяло хипотетичното предположение, че е било възможно да съществува еднаква видимост двупосочно между пешеходеца и водача на автомобила, което противоречи на обикновената житейска логика. При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по касация Ж. Д. Г. е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че не е налице основание, предпоставящо развитие на касационно производство. Формиран е извод, че касаторът не прави разлика между разрешена и съобразена скорост. Изтъкнат е довод, че решението на въззивния съд по отношение приетото поведение на двамата участници и определеното съпричиняване от страна на пешеходеца е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от Ж. Д. Г. срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен до размер на 40 000 лв. В мотивите на решението е посочил, че основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е относно механизма, по който е реализирано процесното ПТП и поведението на водача, преценено в контекста на вмененото му с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата задължение да избира скоростта на движението, с оглед атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и при необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. За да формира извод за наличие на вина у водача на МПС, въззивният съд се е позовал на заключението на вещите лица от тричленната експертиза, тъй като е счел същото за най – пълно и точно. Възприемайки изводите на вещите лица, съдът е приел, че видимостта на водача на автомобила към пешеходеца преди точката на ПТП е била 15 метра, а опасната зона за спиране – 11 метра, съответно, с оглед установената скорост от 20, 4 км/ч, автомобилът е можел да спре активно на около 2, 55 метра след точката на задействане на спирачките. Следователно, за водача на автомобила ударът е бил предотвратим, ако навреме е бил забелязал пешеходеца, което според вещите лица е било обективно възможно. Съдът е приел експертното заключение в проведеното на 25.09.2019 г. открито съдебно заседание без изразени от страните възражения. За доказани решаващият състав е счел останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – причинени вреди на ищеца и причинно – следствена връзка между противоправното поведение на водача и настъпилите вреди. Като безспорно е приел обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на автомобила, с който е причинено увреждането на Ж. Д. Г., е била застрахована при ответното дружество. Наред с това, въззивният съд е съобразил, че ищецът, в качеството си пешеходец, е предприел пресичане на пътното платно на необозначено място при условията на ограничена видимост като по този начин сам е поставил живота и здравето си в опасност и е допринесъл за реализиране на вредите. С оглед на тези изводи, е преценил противопоставеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване за основателно като е определил принос на ищеца в размер на 50 %. Не е налице твърдяното от касатора основание за директен достъп до касация. С новосъздадената през 2017 г. /ДВ бр. 86/2017 г./ алинея 2 на чл. 280 ГПК се предвижда, че независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване, регулирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, въззивното решение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. С решение № 15/06.11.2018 г. на Конституционния съд на Република България /КС/ по к. д. № 10/2018 г. е отхвърлено искането на тричленен състав на ВКС, ГК, III ГО за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 2 ГПК в частта „….както и при очевидна неправилност“. В мотивите на решението е посочено, че главната цел на новата разпоредба е да предотврати влизането в сила на въззивни решения и определения, които са нищожни, недопустими или неправилни поради някое от трите основания за това – нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Въведеното основание „очевидна неправилност“ се разглежда от КС като самостоятелно такова и различно от основанията, визирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. В решението още е посочено, че ВКС е призван да разкрие правния смисъл на бланкетния законов текст. След постановяване на соченото решение от КС ВКС при произнасяне в различни свои актове е изтълкувал съдържанието на нововъведената разпоредба като е счел, че „очевидна неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран „на пръв поглед“, prima facie, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза касаторът с твърдения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон се опитва да обоснове наличие на очевидна неправилност, който порок, поради тежестта си, дава възможност за пряк достъп до касационен контрол. Сочените от него нарушения в действителност обосновават единствено неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. За да приеме за установени описаните в решението факти, въззивният съд не е допуснал драстични нарушения на основополагащи съдопроизводствени правила, нито изводите му противоречат на формалната логика, доколкото за формиране на тези, касаещи механизма на изследваното ПТП, той се е позовал на констатациите и изводите на тримата експерти, базирани на притежаваните от тях специални знания. Липсва явстващо от мотивите грубо нарушение на логическите правила при обсъждане на колективното експертно заключение, което не е било и оспорено от страните. Следва да бъде посочено и, че касаторът превратно интерпретира т. 6 от заключението. В него не е записано, че пешеходецът е навлязъл в опасната зона за спиране, която е 11 метра, и ударът за водача е бил непредотвратим, а е прието, че независимо от хода и характеристиките на тялото на пешеходеца, типа движение и характеристиките на автомобила опасната зона за спиране е 11 метра, но шофьорът е имал видимост към пострадалия на разстояние 15 метра /т. 4 от заключението/. В обобщение - не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол, регламентиран в чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Варна. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС