Определение № 157 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2611/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника по делото „ЕОС Матрикс” ЕООД против определение №2411/27.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №1035/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено определение №2612/26.04.2024г., постановено по гр.д. №5303/2023г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение №553/19.03.2024г. в частта му за разноските. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е постановено в нарушение на чл.78, ал.2 ГПК. Не споделя изводите на съда, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като в исковото производство в отговор на извънсъдебно възражение от ищеца, е отказал да заличи вземанията си и е отправил покана за сключване на споразумение за доброволното уреждане на отношенията между страните. Твърди, че това противоречи на съдебната практика, съгласно която “извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при кумулативно наличие на признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба“. Позовава се на определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д.№ 510/2018г. на 4то г.о. на ВКС. Също така излага доводи, че е нормативно задължение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции, на основание чл.10 от Наредба № 22/16.07.2009г. на БНБ за Централния кредитен регистър, да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното погасяване на задълженията им. Същевременно погасяването по давност на вземане не е посочено като основание за коригиране/заличаване на задължение в Наредба № 22 на БНБ. Относно изборът на начин, по който да бъде осчетоводено вземането от кредитора, се позовава на практиката, обективирана в определение № 549/29.11.2018г. по ч.гр.д.№ 4317/2018г. на IV г.о. на ВКС, определение № 744/18.04.2023г. по ч.гр.дело№ 1170/2023г. на 3то г.о. на ВКС и др.,съгласно която е без правно значение дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат. Счита, че по делото по категоричен начин е установено не само признанието на иска от негова страна, но и липсата на поведение, дало повод за завеждане на иска. Моли да се отмени въззивното определение и да бъде уважено искането му по чл.248 ГПК. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора: „Дали с извънсъдебна покана за сключване на споразумение и отказ вземането да бъде заличено от счетоводната система на ответника, последният е дал повод за завеждане на делото по чл.439 ГПК?“, с твърдение за противоречие с практиката на ВКС- определение №95/22.02.2018г. по ч.гр.д. №510/2018г. на 4-то г.о. на ВКС, определение №549/29.11.2018г. по ч.гр.д. №4317/2018г. на 4-то г.о. на ВКС, определение №75/21.04.2017г. по ч.гр.д. №1371/17г. на 1-во г.о. на ВКС и др. Намира, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата Д. Г. Д. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С решение №553/19.03.2024г., постановено по гр.д. №5303/2023г. по описа на Районен съд- Бургас е уважен искът на Д. Г. Д. с правно основание чл.439 ГПК, предявен против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяване по давност на възможността за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителния лист на 17.06.2010г. по ч.гр.д. №2058/2010г. по описа на РС-Бургас. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 500 лева - съдебни разноски, като районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.2 ГПК. С определение №2612/26.04.2024г., постановено по гр.д. №5303/2023г. по описа на Районен съд- Бургас е оставена без уважение молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Районният съд е приел, че по делото не е налице изрично и недвусмислено становище от ответника за признаване на иска, доколкото с отговора на исковата молба претенцията е оспорена като недопустима, а едва в условията на евентуалност е признат искът, а освен това от доказателствата по делото е установено, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, отказвайки да заличи вземанията си към ищеца и приканвайки го да сключи споразумение за доброволно уреждане на отношенията между, като с тези си действия е показал, че счита вземанията за дължими и търси тяхното погасяване чрез плащане. За да потвърди първоинстанционното определение, окръжният състав намира, че в настоящия случай предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК не са налице в тяхната кумулативна даденост. Прима, че с отговора на исковата молба е направено признание на иска, но счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Излага мотиви, че по повод отправено от Д. Д. искане до „ЕОС Матрикс“ ЕООД за заличаване в информационните масиви на дружеството вземанията като погасени по давност, ответникът му е отговорил с писмо от 02.08.2023г., че погасителната давност не се отразява на действителността и на дължимостта на задължението, като ищецът е приканен от ответника към сключване на споразумение за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните чрез разсрочено плащане на задълженията. Въззивният състав стига до извод, че това извънпроцесуално действие на ответника е поводът за завеждането на делото, доколкото същият счита, че процесните вземания са дължими и е поканил ищеца да сключи споразумение за разсроченото им плащане. За ищеца е налице интерес от съдебната намеса и от търсената с иска защита. Въззивното определение е валидно, като няма основания за допускането му касация за проверка за вероятна недопустимост. Определението не е и очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поставеният от жалбоподатела въпрос не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол, тъй като по начина, по който е формулиран предполага анализ на конкретните доказателства по делото и преценка на правилността на обжалваното определение, а също така не е напълно съобразен с изложените от съда мотиви. За да стигне до извод, че ответникът по иска с правно основание чл.439 ГПК е станал повод за завеждане на иска, решаващият съдебен състав е приел, че ответното дружество въпреки позоваването на ищеца на изтекла погасителна давност и нарочно писмо, изпратено до ответното дружество с искане за заличаване на вземанията, е предявило извънсъдебна претенция за плащане, вкл. е предложило разсрочено плащане на задълженията и е отказало да заличи вземанията като погасени по давност. По отношение на въпроса не са налице и допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият съдебен състав не счита, че определението на въззивния съд противоречи на съдебната практика, вкл. цитираната от касатора. Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС /определение №709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. №592/2012г. по описа на ВКС, ГК, I г.о.; определение №71 от 21.01.2014г. по ч.т.д. №17/2014г. по описа на ВКС, ГК, III г.о.; определение №242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д. №2062/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о.; определение №3252 от 01.11.2023г. по ч.гр.д. №3618/2023г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №694 от 25.09.2023г. по ч.т.д. №1325/2023г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., сочените от ответника определение № 95 от 22.02.2018г. по ч.гр.д. 510/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 474 от 07.11.2019г. по ч.гр. д. № 3063/2019г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др./, че съгласно чл.78, ал. 2 ГПК предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноски са кумулативно изискуеми: ищецът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В част от цитираните актове се приема, че не е налице първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК в хипотеза, в която предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Подчертано е, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес. С последните две определения са разгледани случаи, уреждащи отговорността за разноски на ответника в хипотеза, при която ответникът не разполага с изпълнителен титул или с друга възможност за процесуална или извънпроцесуална принуда по отношение на позоваващия се на давност ищец по отрицателния установителен иск. С определение №95/22.02.2018г. по ч.гр.д.№ 510/2018г. на 4-то г.о. на ВКС е прието, че в такъв случай извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника. Обжалваното определение не е постановено в противоречие със съдебната практика, цитирана от касатора, като следва да се има предвид, че в настоящия случай релевантните факти са различни - за процесните вземания е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело, по което с молба от 10.10.2017г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер е поискал конституиране на основание чл.429 ГПК като взискател. Този изпълнителен лист не е върнат на ищеца, което обосновава и правният му интерес от претенцията по чл.439 ГПК. Също така преди завеждане на иска с писмо от 24.07.2023г. Д. Д. е поискал от ответника заличаването на вземанията от информационните масиви на дружеството като погасени по давност, както и подаване на съответна информация за това в Централния кредитен регистър към БНБ. Последното е свързано с определянето на ищеца като неизправен длъжник по процесните везмания със съответните последици относно възможността му да сключва договори за кредит. С цитираното от касатора определение №744 от 18.04.2023г. по ч.гр.д. №1170/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване и същото не представлява практика на ВКС по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не обосновава и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не излага никакви доводи за важността на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а само формално се позовава на тази законова разпоредба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение