Определение № 713 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3686/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. П., чрез адв. Г. Г., срещу решение № 222/24.06.2022г. по в.гр.д. № 265/2022 г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от П. срещу „Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети““, [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 1064/14.07.2021г. уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор по учебната дейност“ и за заплащане на 2400 лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение в периода 15.07.2021г. - 01.09.2021г. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че промяната в изискванията за образование за заеманата длъжност, въведени от работодателя, представляват злоупотреба с право; основанието на чл. 328, ал.1 т.6 КТ не е налице, тъй като въведеното от работодателя изискване за образование по професионално направление „Икономика“ не е законово обусловено; не са обсъдени възраженията за лично отношение към ищцата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК и отново се развиват оплакванията по касационната жалба. Въпроси не са формулирани. Насрещната страна по жалбата – „Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети““, [населено място] възразява срещу допускането на касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за неоснователност на предявените искове по чл. 344, т. 1-3 КТ, въззивната инстанция, при непроменена фактическа обстановка, установена категорично от събраните по делото доказателства, е приела, че уволнението на ищцата е законосъобразно, защото: 1/ осъществен е фактическият състав на чл. 328, ал.1 т.6 КТ, сочен в уволнителната заповед – към момента на възникване на трудовото правоотношение ищцата е отговаряла на нормативно определените и тези на работодателя изисквания за образование и квалификация за заемане на длъжността “заместник директор по учебната дейност“ – висше образование на учител по общообразователен предмет и общообразователна подготовка или учител по професионална подготовка, тъй като е притежавала висше образование, специалност „Български и руски език“; след възникване на трудовото правоотношение работодателят е изменил изискванията на заемане на длъжността с щатно разписание от 12.07.2021г. и нова длъжностна характеристика за “заместник директор по учебната дейност“, като е въвел изискване за висше образование по професионално направление „Икономика“ и професионална квалификация „учител по икономически дисциплини“, на което ищцата не отговаря; 2 / преценката на работодателя за изменение на изискванията за образование и професионална квалификация е по целесъобразност и ищцата не е опровергала презумпцията на чл. 8, ал.2 КТ за добросъвестно упражняване на правото на работодателя да измени изискванията си за заеманата от нея длъжност. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от изложението по чл. 284, ал.3 ГПК. В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото, а е заявил, че решението е постановено в нарушение на ТР № 4/2017г. от 01.02.2021г.; налице е основанието на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и решението е очевидно неправилно, тъй като е несправедливо от житейска гледна точка ищцата, която е отлично подготвен специалист, да бъде освободена само поради липсата на икономическо образование. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е само по себе си основание за недопускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че изводите на въззивния съд по законосъобразността на уволнителното основание са изцяло съобразени с разрешенията по т.1 и т.2 на ТР № 4/2017г. от 01.02.2021г., съгласно които хипотезата на чл. 328, ал.1 т.6 КТ е налице, ако след възникване на валидно трудово правоотношение, работодателят промени изискванията за образование и/ или професионална квалификация и така ги направи несъответни на изискванията си, съществували при сключването на трудовия договор, на които служителят е отговарял. Житейската несправедливост не е очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната. В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват разноски за адвокатско възнаграждение, които, съобразно приложения списък и доказателства, са в размер на 500 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд