Определение № 1551 от 01.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2660/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 196 от 17.10.2022г. по гр. д. № 199/2022г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 260010 от 10.02.2022г. на Кюстендилски районен съд по гр.д. № 857/2021г., с което Д. С. С. е осъдена да заплати на Н. Г. Д. на основание чл.45 ЗЗД сумата 2 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и вместо това е отхвърлен иска за разликата над 2000 лв. до присъдените с първоинстанционното решение 4 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от обиди на 17.06.2020г., около 09,00 часа сутринта на стълбищната площадка на втория етаж на жилищната кооперация в [населено място], на [улица], нанесени от ответницата С. наричайки ищцата: „крейзи“, „кукавелка“, „психично болна, изкукуригала, ще те блъсна да те търколя по стълбите, ти няма да можеш да го докажеш, ти си болен мозък, ти си психично болна“,... „ще те изритам“. В частта, с която искът е уважен за 2000лв. и е отхвърлен за разликата над 4000лв. до предявения размер от 7 000лв. първоистанционното решение е потвърдено. Касационната жалба е подадена от ищцата Н. Г. Д. чрез пълномощника адвокат М. С. и касае отменителната част на въззивното решение, с което е отхвърлен искът й за разликата над 2000лв. до 4 000лв. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ положил ли е Кюстендилски окръжен съд достатъчно усилия, за да установи истинските вреди, нанесени от действията на ответницата Д. С. и обсъдил ли е всички събрани по делото доказателства, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението, както и съобразил ли се е с константната практика на ВКС в тази насока; 2/ съдът, постановявайки своето решение като уважава изключително занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, не извежда ли предпоставка за допускане на несъразмерност между вреда и обезвреда. Спрямо първия въпрос се твърди противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, а относно втория въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Ответницата по касационната жалба Д. С. С., чрез адв. М. Т. оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по иск на Н. Г. Д. против Д. С. С. по чл. 45 ЗЗД за присъждане на 7 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди - душевни и физически страдания, настъпили в резултат на противоправно поведение на С., изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи за физическо унищожение, осъществено на 17.06.2020г. около 9.00 часа на стълбищната площадка на втория етаж на обитаваната от тях жилищна сграда, чрез отправени към ищцата думи: „змия, на която й идва края и ще ми смачка главата“, „хухавелка“, „болен мозък“, „крейзи“, „изкукуригала пенсионерка“, „тъпо същество, която се мисли за елита на града“, както и закани, че „ще ме набие“, „ще ме изтърколи надолу по стълбите“, „ще ме унищожи“ и „няма да мога да докажа, че тя го е направила и това ми го заявява като адвокат, който знае как да го направи, без никой да разбере за това“. Първоинстанционният съд е приел иска за основателен и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000лв. за нанесените обиди чрез думите: „крейзи“, „кукавелка“, „психично болна, изкукуригала, ще те блъсна да те търколя по стълбите, ти няма да можеш да го докажеш, ти си болен мозък, ти си психично болна“,... „ще те изритам“. До пълния предявен размер съдът е отхвърлил иска, както и за обидите: „змия, на която й идва края и ще ти смачкам главата“, „тъпо същество, която се мисли за елита на града“. Въззивният съд е отхвърлил иска за обезщетение за разликата над 2000лв. до 4 000лв., а в останалата част е потвърдил първоинстанционния акт. Въззивното решение за уважаване на иска в размер на 2000лв. не е обжалвано от ответницата и е влязло в сила. Спорът пред настоящата инстанция е за размера на дължимото на ищцата обезщетение, поради което ще бъдат посочени доказателствата и обсъдени мотивите на съда, касаещи определянето на този размер. Установено е, че на 17.06.2020г. около 9.00 часа на стълбищната площадка на втория етаж на жилищна сграда, в която живеят страните, ответницата С. е отправила към ищцата Д. описаните в исковата молба реплики, като малко след това на ищцата й прилошало, което е наложило да бъде повикан екип на Спешна медицинска помощ. Твърденията на ищцата са установени от показанията на двама свидетели - очевидци: К. П. и Н. П.. Представен е и фиш за спешна медицинска помощ от 17.06.2020г., от който се установява, че повикването е направено в 9.20 часа, а отпътуването на екипа от мястото е в 9.55 ч., като Д. е оставена контактна, адекватна и в съзнание. Съгласно амбулаторен лист от 13.07.2020г. на ищцата е поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“. Според приетото заключение на съдебно-психиатрична експертиза към момента на освидетелстване у ищцата са налице симптоми на интензивна тревожност при среща със субектите, участващи в конфликта, която е хронична във времето и може да бъде квалифицирана като разстройство в адаптацията, като инцидентните скандали водят до обостряне на симптомите на страх и чувство на застрашеност. Вещото лице прави извод, че събитието от 17.06.2020г. и възникналите впоследствие невротични прояви са в причинно-следствена връзка. Същевременно не е установен риск от развитие на по-тежко психично разстройство, а ищцата е със съхранена годност за ориентация и оценка на действителността. Според експерта при ищцата в резултат на хронична психотравма с пореден инцидент с фрустрираща ситуация на 17.06.2020г. е възникнала реакция на стрес с разстройство в адаптацията. Не е доказано ищцата да страда от епилепсия и това заболяване не може да е причина за състоянието й, а случката от 17.06.2020г. при всички случаи е усложнило състоянието й. По повод въпроси на ответната страна, вещото лице е посочило, че не е изключена възможността при интервюто да се симулира определено поведение. При определяне размера на дължимата обезвреда за причинените неимуществени вреди въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и заложения в нея принцип на справедливост. Позовавайки се на т. 4 от ППВС № 4/1968 г., съдът е взел предвид естеството на причинените, вследствие на обидните думи и закани неимуществени вреди на пострадалата - притеснение, страх, чувство на обида и унижение; продължителността на същите - няма данни за голяма продължителност, при все наличието на такива за тревожно-депресивно разстройство, както и констатираната от вещото лице реакция на стрес с разстройство в адаптацията, но по-скоро като функция на насложилите се във времето конфликти, предшестващи и следващи датата на инцидента, както и е отчел конкретните обстоятелства на причиняване на увреждането - пореден конфликт, в който ищцата, като по-възрастна е по-уязвима. С оглед на всичко това съдът е приел, че справедлив еквивалент на претърпените болки и страдания е сумата 2 000 лв. Допълнил е, че установената от вещото лице реакция на стрес при ищцата не се намира в причинна връзка единствено и само с конкретното деяние, предмет на спора, тъй като е явно, че между страните има системни конфликти, които в съвкупност се отразяват на здравословното състояние на ищцата. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. намира, че такива липсват. Първият поставен правен въпрос е за дължимите от съда усилия за пълно изясняване на спора за непозволено увреждане с оглед постигане на пълно обезщетяване на действителните вреди. В случая съдът е изпълнил задълженията си изясняване на спора, подложил е доказателствата на детайлен и критичен анализ, като е мотивирал всички свои изводи, включително този за размера на обезщетението. Кюстендилски окръжен съд изрично е изтъкнал всички конкретни обстоятелства, които взема предвид при присъждане на обезщетението - естеството на вредите, продължителността им, конкретната ситуация, при която са нанесени обидите, разликата във възрастта между пострадал и причинител. Този начин на обсъждане на обстоятелствата, имащи значение за размера на обезщетението, напълно съответства както на указанията в ППВС № 4/23.12.1968г ., така и на установената съдебна практика, изградена въз основа на постановлението. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият формулиран въпрос поставя проблема за наличието на съразмерност между вреда и обезвреда. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК спрямо този въпрос. Оплакванията на ищцата, че обезщетението е изключително занижено и не е равностойно на преживяното от нея, са субективни и не са могат да бъдат преценявани в производството по чл.288 ГПК. Въззивният съд е определил обезщетението по свое вътрешно убеждение, вземайки предвид всички релевантни обстоятелства около настъпването на инцидента и преживяното от ищцата вследствие на него. Несъгласието на жалбоподателката с извода на съда, че влошеното й здравословно състояние не се намира в причинно-следствена връзка само с конкретното деяние, касае правилността на обжалвания акт, която не може да бъде проверявана на настоящия етап от производството. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответницата Д. С. С. следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 1200лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.