Определение № 1377 от 18.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 369/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: на Г. М. Х. – ищец в производството, и на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД, ЕИК[ЕИК] – ответник в производството, срещу въззивно решение № 238 от 24.09.2025 г., постановено по в. гр. дело № 310/2025 година по описа на Великотърновския апелативен съд.

С обжалваното и от двете страни въззивно съдебно решение съдът е отменил решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в частта, с която „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, за сумата над 15 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 024.10 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.05.2020 г. до окончателното им изплащане, както и в частта за разноските, с която „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. разноски над 1 236.57 лв. до присъдената сума 2006.40 лв., вместо което е постановил:

• отхвърлил е като неоснователен предявения от Г. М. Х. против „УМБАЛ - К.“ АД [населено място] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 05.05.2020 г. - медицински деликт - за разликата над 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. до присъдения размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане;

• отхвърлил е като неоснователен предявения от Г. М. Х. против „УМБАЛ - К.“ АД [населено място] иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане на 05.05.2020 г. - медицински деликт - в размер на 2 024.10 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане;

• потвърдил е решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в останалата му обжалвана част (за сумата от 15 000 обезщетение за неимуществени вреди и в частта, в която са отхвърлени исковите претенции до пълния им размер).

Г. М. Х., действаща чрез еднолично адвокатско дружество „Ш. и партньори“, в частност – чрез адв. С. Р. М., обжалва посоченото по-горе решение в следните му части: - в частта, в която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за обезвреда на неимуществени вреди над сумата от 15 000 лева до 30 000 лева и в частта, с която е отхвърлен искът за обезвреда на имуществени вреди в размер на 2 024.10 лева; - в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезвреда на неимуществени вреди над сумата от 30 000 лева до пълния размер от 40 000 лева и за отхвърляне на иска за обезвреда на имуществени вреди до пълния предявен размер от 2 107.05 лева.

В касационната жалба на Г. М. Х. въззивното решение се обжалва както неправилно - постановено при всички основания, разписани в чл. 281, т. 3 от ГПК: нарушение на материалния закон (в частност - чл. 52 от ЗЗД), необоснованост и съществено процесуално нарушение.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът-ищец, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи на първо място разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 – че въззивното решение е очевидно неправилно, и на второ място – разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства, да обсъди и прецени заключението на вещите лица в съвкупност с всички събрани доказателства, а не изолирано, и на тази база да обоснове крайните си изводи за липса или наличие вреди, причинени от неправомерно поведение при оказване на медицинска помощ;

Сочи съдебна практика по този въпрос, в противоречие на която твърди, че е постановено обжалваното съдебно решение: решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. №1062/2010 г., IV г. о. на ВКС, решение №108/16.05.2011 г. по гр. д. №1814/ 2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 142/20.06.2017 г. по гр. дело № 3673/2016 г., IV г.о. на ВКС, решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/2018 г., III г. о. на ВКС, решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 6457/2013 г., III г. о. на ВКС.

2. За определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Посочва се съдебна практика по този въпрос, а именно: решение № 264 от 12.02.2015 г., постановено по гр. д. № 6457/2013 г., III г. о. на ВКС; решение № 120/12.06.2013 г. по гр. д. № 1330/2012 г. на ВКС, III г. о., решение № 10/08.02.2018 г. по гр. д. № 1600/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 274/17.01.2020 г. по гр. д. № 4473/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 654/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 3059/2024 г. на ВКС, състав на II г. о., решения - № 149 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о.; № 67 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о.; № 136 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о.; № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1237/2009 г., III г. о.; № 259 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г., III г. о., № 121 от 15.11.2017 г. по гр. д. № 5321/2016 г., III г.о., № 211 от 04.02.2020 г. по гр. д. № 831/2019 г., III г. о., № 232/29.10.2014 г. по гр. д. № 754/2014 г., III г. о.

Ответната по тази касационната жалба страна – „УМБАЛ К.“ АД е депозирала отговор на касационната жалба със становище за нейната неоснователност.

Касаторът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД чрез адвокат Е. Н. обжалва посоченото по-горе въззивно решение в частта му, в която е потвърдено решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС – Русе в частта, в която „УМБАЛ К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане за сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта 05.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално – неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът-ответник, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като поставя следния конкретен въпрос в светлината на задълженията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, а именно:

1. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си на невъведени от страната факти или възражения и да постановява решение въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала?

Въпросът се задава във връзка с твърдението на този касатор за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивния съд, които са довели до недопустимост на съдебното решение.

Сочи се следната съдебна практика - ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК; решение № 30/27.01.2025 г. по т. д. № 2115/2023 г. на ВКС; решение № 171/09.03.2025 г. по к. гр. д. № 701/2023 г. на ВКС; решение № 234/01.08.2025 г. по к. гр. д. № 1407/2023 г. на ВКС; решение № 509/04.09.2025 г. по к. гр. д. № 4721/2023 г. на ВКС; решение № 486/31.07.2025 г. по к. гр. д № 2654/2023 г. на ВКС; решение № 50121/25.03.2025 г. по т. д. № 1394/2022 г. на ВКС; определение № 2254/13.08.2024 г. по т. д. № 1764/2023 г. на ВКС; решение № 45/10.02.2025 г. по т. д. № 1764/2023 г. на ВКС.

По тази касационна жалба е постъпил отговор от ищцата с твърдения, че не са налице сочените от касатора „УМБАЛ К.“ АД основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗК „У.“ АД не е изразило становище.

При преценка на допустимостта на касационните жалби, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба на Г. М. Х., насочена срещу постановеното въззивно решение в частта му, в която е отменено решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в частта, с която „УМБАЛ К.“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 024.10 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.05.2020 г. до окончателното им изплащане, и така предявеният иск е отхвърлен, както и в частта, в която е потвърдено решение № 27/21.01.2025 г. по гр. д. № 364/2021 г. по описа на ОС - Русе в частта за отхвърляне на този иск до пълния му предявен размер от 2 107.05 лева, следва да се остави без разглеждане на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвиждаща ограничаване на възможността за достъп до касационен контрол на определена категория съдебни актове с оглед цената на иска. В останалата й част касационната жалба на Г. М. Х. се явява процесуално допустима. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

Касационната жалба на „УМБАЛ К.“ АД е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел за установено, че от представената медицинска документация се установява, че ищцата Г. Х., към него момент на 44 г., е хоспитализирана в „УМБАЛ К.“ АД на 04.05.2020 г. с приемна диагноза „миома утери” и след направени лабораторни и образни изследвания е насочена към оперативно лечение с умерен оперативен риск, с предоперативна диагноза „лейомиом на матката“ /нераков тумор, който започва в стената на матката/; че оперативната интервенция е проведена на 05.05.2020 г. от хирургичен екип в състав д-р С. Х., д-р Л. Т. и м.с. Б. Д..

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица - специалисти по хирургия, акушерство и гинекология и урология, според въззивния съд се установяват конкретните действия, извършени при операцията съгласно представения оперативен протокол № /830/290, а именно: според правилата за отстраняване на матката /хистеректомия/ след антисептично почистване на предната коремна стена е извършен напречен разрез на около 10-15 см. под пъпа и след разрязване на фасцията на предните коремни мускули и перитонеума е проникнато в долната част на коремната кухина /малкия таз/; намерена е матка, уголемена колкото бременност във втори-трети лунарен месец, както и множество сраствания на сигмоидното черво и тънките черва към маточната повърхност и на аднексите към задната маточна повърхност; екипът е започнал да разрязва масивните сраствания между червата, матката и аднексите /т.н. дебридман/, за да осигури достъп до матката, аднексите и техните връзки и кръвоснабдяване; след превързване на съдовете на аднексите и матката, същите са отстранени над нивото на маточната шийка, оперативната област е огледана за кървене, поставен е дрен ниско в таза и коремът е затворен.

Съдът е отбелязал, че посоченото от експертите съответства на показанията на св. д-р Л. Т., която при операцията на Г. Х. е била асистент на опериращия лекар д-р Х., че екипът е работил на ниво малък таз, без да е прониквано нагоре в коремната кухина и относно констатираните множество сраствания, които били като при перитонит при липса на данни пациентката да е прекарала такъв.

Съдът е посочил, че на 10.05.2020 г. ищцата е изписана с посочено в епикризата добро общо състояние, но от показанията на св. А. Г. - дъщеря на ищцата - се установява, че на третия ден от операцията майка й се обадила и й казала „аз умирам и няма да изляза оттук жива“, заради което тя, заедно с баща си и леля си, пристигнали в болницата в Р. и поискали информация за състоянието й; разговаряла с дежурния лекар д-р Т., която й заявила, че е нормално майка й да има температура /такава е отразена на 07.05./ и повръщане и че не може да се занимава с тях и да отидат на следващия ден в 9.30 ч. за информация при д-р Х..

Въззивният съд е отразил подробно показанията на св. Г., която е медицинска сестра: същата считала, че не е нормално майка й да има температура и повръщане 3 дни след операцията; на следващия ден търсила по телефона д-р Х., но последната не отговорила; след изписването на майката й последната се оплаквала от постоянни болки, но не в областта на операцията, а по-нагоре в червата, не можела да се храни нормално, повръщала многократно, налагало се да й включва венозно „Д.“; поддържала температура 37.6 - 37.8 градуса. Посочени са и показанията и на св. Ю. Х. - съпруг на ищцата, който разказал, че ищцата напуснала болницата с подут корем, много уплашена, едва вървяла, не можела да стои седнала в колата, а поискала да й пусне облегалката на седалката, през цялото време, докато се приберат, се оплаквала, че й е горещо; вкъщи била неспокойна, оплаквала се, че я боли коремът, не можела да се храни, все повръщала, не можела да стои нито права, нито седнала, не можела да спи - ставала през нощта и се разхождала из къщата, продължавала да се оплаква от горещина.

От показанията на св. Х. съдът е приел за установено, че две седмици след изписването от болницата съпругата му си уговорила преглед в [населено място] с д-р Х., но когато в определения ден дошли до болницата, „прегледът“ се състоял пред входа й; от паркинга свидетелят видял как съпругата му и една лекарка повървели напред-назад и разговаряли около пет минути и когато тя се върнала в колата, му казала, че това е бил прегледът и че лекарката й казала, че са си свършили перфектно работата и я посъветвала да се обърне към гастроентеролог, защото вероятно има проблем с червата.

Съдът е посочил, че в издадената на ищцата Х. на 15.11.2012 г. лична амбулаторна карта № 63 е отразено, че на 10.06.2020 г. тя е била на преглед при доктор А. М. и на 08.07.2020 г. при доктор И. Г. - и двете акушер- гинеколози в ОАГ при „УМБАЛ К.“ АД; че от свидетелските показания се установява, че ищцата се консултирала с гастроентеролози - един път в [населено място] и два пъти в [населено място], но те й казали, че има сраствания на червата, което било нормално след операция без да й направят образни изследвания и да открият проблема.

Посочено е, че св. Е. Р. - племенник на ищцата - потвърждава, че след изписването й от болницата тя се оплаквала от болки в червата, повръщала по няколко пъти на ден, била много слаба и продължавала да отслабва; той лично я водил на прегледа в [населено място] и му било известно, че тя ходила и на консултации при лекари от [населено място].

Според въззивния съд не е спорно, че ищцата страда от заболяване на съединителната тъкан „прогресивна системна склероза, синдром на Р.“, във връзка с което с решение на ТЕЛК й е призната 50 % трайно намалена работоспособност като на 10.08.2020 г. е била приета в Клиника по ревматология при УМБАЛ [населено място] по повод оплаквания от болки в ставите на ръцете и макар в снетата й анамнеза тя да е заявила оплаквания от около 2 месеца с подуване и болки в корема, видно от епикризата е лекувана единствено по основната диагноза.

Въззивният съд е отбелязал, че в семейството решили да направят консултация в Турция, където живеят родителите на ищцата и през м. ноември 2020 г. в болница в [населено място] е направена компютърна томография на цялата коремна област на Г. Х. и видно от доклада от 02.11.2020 г., в областта на таза - в средната линия на сакрално ниво и L5 - в плътността на меките тъкани е наблюдавана масова лезия с размер 57x63x77 мм, съответстваща на госипибома /срастване на марлен компрес и затварянето му в капсула, поради което на 06.11.2020 г. ищцата е оперирана - под обща анестезия е проникнато в корема със среден разрез под пъпа и било извършено изваждане на маса от образувание в медиала на сигмоидното дебело черво - безоар /чуждо тяло, образувано от неразградени вещества в стомаха от организма/.; от образуванието е изваден коремен компрес; за операцията е изготвен видеозапис, чиято достоверност е установена със заключение на приетата по делото съдебно-техническата експертиза, като от приложения видеофайл вещото лице е изготвило цветен фото-албум.

Съдът е посочил, че св. д-р Т. изразява учудване, че при извършена операция в И. от коремната кухина е изваден компрес и излага, че ако те са сложили компрес, това е било ниско долу в малкия таз, където са работили, а не в тази област. Отразено е, че предвид служебното й запознаване във връзка с настоящото дело с наличните данни в болничната електронна система за съхранение и обмен на медицинска информация и установяване, че през 2006 г. на Х. е правено секцио, през 2012 г. - миомектомия /интервенция за отстраняване на миомен възел/, а през 2018 г. е лежала в урология, свидетелката изказва предположение, че компресът е забравен при предишна оперативна интервенция, като организмът го е обхванал и изолирал и той не е създавал проблеми.

Съдът е посочил, че вещите лица по приетата експертиза потвърждават, че находката в коремната област на Х., описана в резултата от компютърната томография в Република Турция от 02.11.2020 г., е чуждо тяло от текстилен произход; че текстилни компреси се употребяват рутинно по време на коремни операции, за да се осъществи тампонада при кървене или да „пакетират“ червата с цел по-добър достъп по време на операцията и преброяването на използваните такива и марли е стандарт в хирургичната практика и се осъществява от целия екип преди да започне затварянето на корема; че наличието им в организма след затваряне на коремната стена, се нарича „G.” и се дължи на грешка или пропуск на оперативния екип, а ако в корема остане компрес, той се обвива от оментума /голямото було/ и червата, като причинява сраствания и възпаление и води до оплаквания на пациента от болки и подуване на корема.

Съдът е посочил, че в случая не е възможно да се даде категорично заключение при коя от преживените от ищцата коремни операции - секцио през 2006 г., миомектомия - отстраняване на миомен възел през 2012 г. и хистеректомията през 2020 г. - е оставен компресът, защото поради наличните масивни сраствания и ограничения оперативен достъп, разположен ниско долу, при операцията на 05.05.2020 г. коремът на пациентката не е оглеждан в срединната област на нивото на пъпа, в каквато насока са и показанията на св. д- р Т.. Съдът е изложил становището на вещите лица, че не е възможно марленият компрес да е забравен при интервенция в отделение „Урология“ на ответната болница през 2018 г., тъй като извършените там манипулации са били извън перитонеума /коремната кухина/ и че най-вероятна е хипотезата на оставен компрес при операцията на 05.05.2020 г., като обосновават становището си с това, че оплакванията са започнали веднага след нея и са продължили до момента на отстраняването на компреса.

Отбелязано е, че в с.з. на 21.10.2024 г. вещото лице акушер-гинеколог д-р Г. И. посочва, че поставянето на компрес при такава операция е рутинна гинекологична практика за изолиране на червата, които пречат и слизат надолу, за да се работи по матката и аднексите; че в случая в оперативния протокол не било описано дали са слагани компреси; че вещите лица считат, че е възможно компресът да е оставен при някоя от двете предходни операции, които са извършени със срединна лапаротомия /разрез под пъпа/, тъй като в с.з. на 21.10.2024 г. ищцата Х. е признала, че през 2006 г. е родила сина си със секцио, а през 2012 г. е премахнат миомният възел чрез разрез, т.е. не лапароскопски /без разрез на коремната стена/.

Посочено е, че вещото лице д-р И. обяснява, че при секцио обикновено не се използват компреси, но това не е изключено при някаква допълнителна патология, киста или др.; махането на миомен възел според вещо лице хирург д-р Т. предполага ползването на компрес между пъпа и предната коремна стена; становището си в подкрепа на хипотезата за оставен при предходна операция компрес експертите обосновават с мястото, където е намерен компресът - в средната линия, „сравнително високо спрямо разреза, който е направен при хистеректомията“ /цитат д-р П. Т. в с.з. на 21.10.2024 г./ и „Колегите са направили поле долу ниско в таза, в което да работят и да отстранят матката. Нагоре не са влизали.“ /цитат д-р И. в с.з. на 21.10.2024 г./; наличието на множество масивни сраствания, констатирани при операцията на 05.05.2020 г.; възможността компресът да престои продължително време преди да се прояви клинична изява /описват случаи на 20-годишен и 9-годишен престои/; промяната на положението на червата вследствие на частично освобождаване на срастванията и отстраняването на матката, което е довело до прегъване и смущения в чревния пасаж; при това в с.з. на 21.10.2024 г. д-р Т. заявява, че добавната сянка на ниво втори и трети лумбален прешлен, видна на образна графия от 08.10.2018 г., извършена на ищцата във връзка с пролежаването й в отделение „Урология“, е възможно да е от забравената марля.

Съдът е посочил, че според вещото лице д-р Т. оплаквания от естеството на тези на ищцата могат да имат пациентите след коремна операция и без да има забравено чуждо тяло в организма, при получени сраствания - т.нар. „адхезионна болест“ като при такива оплаквания се извършва коремна ехография, КТ или поне рентгенография на корема, при които е вероятно да се открие проблемът, но съгласно данните по представената медицинска документация след операцията в УМБАЛ „К.“ АД не са правени образни изследвани на корема на пациентката.

Отбелязано е, Г. Х. е била изписана от болничното заведение в И. след 4 дни – на 09.11.2020 г. в добро общо състояние, със стабилни жизнени показатели и дадени препоръки; постепенно започнала да се храни и след 3-4 месеца се възстановила.

При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи:

От правна страна съдът е коментирал, че е сезиран с искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, с които ищцата Г. М. Х. претендира обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от нея вследствие противоправните действия и бездействия на лекари от УМБАЛ „К.“ АД във връзка с проведената й оперативна интервенция на 05.05.2020 г. като съгласно твърденията й в исковата молба вредите са пряка последица от забравен при операцията й текстилен компрес и от неглижиране на състоянието й в следоперативния период.

Съдът е приел, че е безспорно, че към датата на процесното събитие извършилите операцията лекари са се намирали в трудови правоотношения с Болницата; медицинската дейност се упражнява само от правоспособни лица и е правно регламентирана, като за нейната правомерност е необходимо тя да се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии - чл. 79 ЗЗдр., да отговаря на изискванията за качество, въведени с утвърдени по чл. 6, ал.1 ЗЛЗ медицински стандарти и утвърдени правила на БЛС/БЗС за добра медицинска практика - чл. 80 ЗЗдр. и да е съобразена с медицинската етика.

Въззивният съд е посочил, че добрата медицинска практика е обща рамка, която изисква предоставената медицинската помощ да е своевременна, качествена и адекватна. Тъй като медицинската дейност е рискова за здравето и живота на пациентите, приетите стандарти и правила целят защита на това най-висше благо - живота и всяко нарушение на същите представлява противоправно поведение на съответния лекар или медицинско лице, за което както той лично, така и неговият работодател носи отговорност.

Съдът е споделил крайния извод, до който е достигнал първоинстанционният съд, че по отношение на ищцата е осъществен медицински деликт от лекари на ответната болница, но е приел, че противоправното поведение на последните се изразява единствено в некачествена и неадекватна медицинската помощ в следоперативния период, тъй като по делото не е доказано по категоричен начин, че откритият при изследванията в Турция и отстранен там компрес е попаднал в коремната кухина на ищцата при операцията на 05.05.2020 г.

Съдът е обсъдил заключението на приетата комплексна експертиза, която посочва две възможни хипотези, като е достигнал до извода, че тази на забравен компрес при една от двете предходни оперативни интервенции е много по-обоснована от тази, на забравен компрес при процесната операция. Според въззивния съд единственият аргумент на вещите лица в подкрепа на хипотезата, че компресът е забравен при хистеректомията е, че оплакванията са започнали веднага след нея като съдът приема за разколебан този аргумент от единия от аргументите, с които е подкрепена другата хипотеза - че оплакванията непосредствено след операцията могат да се обяснят с прегъване и смущения в чревния пасаж вследствие на промяната на положението на червата след частично освобождаване на срастванията и отстраняването на матката.

Според съда най-съществено е местонахождението на компреса в средната линия, сравнително високо спрямо оперативното поле при хистеректомията, където лекарите не са работили, не е имало причина да обследват и такъв оглед е бил силно затруднен поради констатираните множество сраствания. Тезата на експертите, според въззивния съд, не се опровергава от липсата на предходни оплаквания, а напротив - те привеждат примери за престояли компреси много по- продължително време без клинична изява и посочват наличието на чуждо тяло в организма като възможна причина за формираните масивни сраствания, установени при операцията на 05.05.2020 г.

Въззивният съд е достигнал до извода, че обективната безвиновна отговорност на болницата следва да бъде ангажирана поради причинените на ищцата вреди в следоперативния период, тъй като по делото е доказано, че непосредствено след операцията ищцата Х. е търсила за консултация и помощ извършилия операцията лекар - д-р С. Х., а по-късно е посетила, очевидно във връзка с оплакванията си, други лекари акушер-гинеколози от ОАГ при „УМБАЛ К.“ АД - д-р А. М. на 10.06.2020 г. и д-р И. Г. на 08.07.2020 г. и в този смисъл е приел за неоснователно възражението на ответната болница за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради неявяване на консултативни прегледи. Съдът се е позовал на заключението на вещите лица, че при заявените от ищцата оплаквания, при това в продължение на два месеца, е следвало да бъде извършена коремна ехография, КТ или поне рентгенография на корема и чуждото тяло е щяло да бъде открито, както това е сторено в Р Турция през м.11.2020 г., но съгласно данните по представената медицинска документация след операцията в УМБАЛ „К.“ АД не са правени образни изследвани на корема на пациентката.

Въззивният съд е достигнал до категоричния извод, че при спазване на медицинските стандарти и предоставяне на ищцата на адекватна и качествена професионална медицинска помощ проблемът със забравения компрес е щял да бъде идентифициран своевременно, да й бъде предложено лечение и тя нямаше да търпи болки и физически и психически страдания за период от 6 месеца.

Относно размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на чл. 52 ЗЗД и Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС като отчел следните фактори: от заключението на приетата по делото комплексна психиатрична и психологична експертиза се установява, че към датата на освидетелстване на Г. Х. - 06.07.2022 г. са налице характерни и достатъчни клинични аргументи, за да се приеме, че при нея е налице посттравматично стресово разстройство като следствие на интензивни негативни емоционални преживявания, свързани със забравеното в организма й след оперативна интервенция чуждо тяло и потенциалната опасност за живота й; че посттравматичното стресово разстройство е психично заболяване, което води до разстройство в адаптацията и до нарушение в социалното функциониране, каквито се установяват от показанията на близките на ищцата; че св. Х. обяснява, че съпругата му станала неспокойна, раздразнителна и избухлива, не можела да спи, а ставала през нощта и се разхождала из къщата, че св. Г. сочи, че майка й решила, че има рак на стомаха, започнала да сънува кошмари, не искала да излиза навън, не искала да говори, искала да я оставят на мира.

Съдът е съобразил, че причината за негативните изживявания на ищцата е комплексна - както установеното забравено чуждо тяло, така и влошаването на състоянието й в постоперативния период при липса на адекватна диагностика за причините на същото; отчетено е, че пострадалата Х. не е провеждала специализирано лечение и не се е консултирала с психолог във връзка с така диагностицираното състояние; видно от психологическото й изследване, ищцата поначало е била с позитивна, оптимистична нагласа за възстановяването си - изразила е увереност, че с подкрепата, която има от семейството, приятелите и колегите си, с течение на времето всичко ще бъде по-добре, поради което съдът е заключил, че е налице пълно възстановяване на психичното й здраве; търпените от ищцата болки и страдания от операцията за отстраняване на чуждото тяло и в рамките на възстановителния период от нея от около 4 месеца, според съда, не се намират в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лекарите- служители на ответната болница.

Съдът е посочил, че изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД не допуска обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите, а то следва да служи единствено за репариране на причинените им вреди, поради това съгласно практиката на ВКС и съдилищата при определяне на размера му се отчита и социално-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането - минималната работна заплата към 2020 г. е 610 лв. и средната работна заплата по данни на НСИ за третото тримесечие на 2020 г. - 1373 лв.

При извършения от него анализ на установените обстоятелства, естеството на противоправното поведение, от което за ищцата са произлезли вреди - медицински деликт, застрашил здравето и живота на пострадалата пациентка; търпените до идентифициране на проблема - за период от около 6 месеца - физически болки и страдания със значителна интензивност, неудобства и ограничения в личния и социален живот; засягане на психическото здраве за период от около 2 г., във връзка с което обаче не са провеждани консултации със специалист, медикаментозно лечение и психотерапия и при съобразяване, че негативните емоционални преживявания не са в резултат единствено на действията на лекари от ответната болница; пълното възстановяване на физическото и психическо здраве на ищцата и социалното й функциониране; социално-икономическата обстановка в страната към датата на деликта – обуславя преценката на въззивния съд, че обезщетение в размер на 15 000 лв. справедливо възмездява претърпените от Г. Х. неимуществени вреди.

Предвид приетото от ВТАС, че лекарите-служители на ответната болница не са извършили медицински деликт, изразяващ се в забравен компрес при оперативната интервенция на 05.05.2020 г., искът на Х. за обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с това противоправно поведение - направените разходи за операция в Р Турция за премахване на чуждото тяло в размер на 2 024.10 лв. е приет от въззивния съд неоснователен.

С оглед така изложените съображения въззивният съд е постановил обжалваното в настоящото производство съдебно решение.

При така установените данни касационната инстанция намира следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

По касационната жалба на касатора-ответник, доколко в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият навежда доводи за евентуална недопустимост на въззивното съдебно решение, настоящата инстанция приема следното:

Съдът дължи произнасяне в рамките на заявения предмет на делото и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено от страната искане по съответния процесуален ред. Предмет на делото е претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или е определил предмет на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението ще е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл въз основа на въведените от ищцата факти и очертания от ищцата предмет на делото и търсената защита. В исковата молба ищцата изрично е посочила, че не й е предоставена своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ; следоперативният период не е бил гладък /болната е била в субфебрилно състояние, коремът й е бил напрегнат и балониран/, но не са направени каквито и да било опити да се установят причините за тези симптоми, неглижирането на състоянието й и несвоевременното установяване, че има забравено чуждо тяло в организма й, е удължило допълнително възстановителния период, създало е опасност от нови усложнения и в крайна сметка е довело до нова тежка операция и последващо възстановяване. Въззивният съд се произнесъл въз основа на въведените в исковата молба факти и обстоятелства съобразно искането на ищцата ответната болница да бъде осъдена да й заплати обезщетение за медицински деликт.

Касаторът-ответник не обосновава соченото от него основание за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол.

По касационната жалба на касатора-ищец:

Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства.

По отношение на поставените от касатора-ищец въпроси настоящата касационна инстанция приема, че същите обосновават общото основание за допускане на въззивното съдебно решение в обжалваните му части на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставеният от касатора първи въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения е налице многобройна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава, както и сочената от касатора-ищец, поради което се обосновава и специалният критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното въззивно съдебно решение в частта му, касаеща претенцията за неимуществени вреди, следва да бъде допуснато на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по жалбата на Г. М. Х. по така поставения от този касатор процесуалноправен въпрос, за да бъде съобразено съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС. При разглеждане на касационната жалба по същество евентуално ще бъде даден отговор и на втория поставен от касатора-ищец въпрос.

Касаторът-ищец е освободен от внасяне на държавна такса с определение № 364 от 02.06.2021 година по гр. дело № 364/2021 година по описа на ОС – Русе.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение