Определение № 5160 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2251/2026 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез главен инспектор-юрист Д. М. от ТД – София, против въззивно определение № 554/20.02.2026 г., постановено по въззивно гр. д. № 1418/2025 г. от Апелативен съд – София. Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното определение. Счита, че касационно обжалване следва да бъде допуснато поради наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като по същество обосновката е за дадено от въззивния съд разрешение по поставени в изложението към частната касационна жалба въпроси, в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС, т. е. основанието е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Насрещните страни Т. П. П. и Г. А. П., чрез адв. М. Т., отговарят в срок, че няма основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първостепенния окръжния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отказал да измени по молба на КПКОНПИ решението си в частта за разноските, като е приел, че платеното от ответниците по иска адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Частният жалбоподател обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: следва ли да бъдат съобразени извършените от адвоката процесуални действия при определяне възнаграждението за предоставена адвокатска помощ; как следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство при направено възражение за прекомерност; може ли съдът да намали присъдено възнаграждение за процесуално представителство по дело, като вземе предвид общия обем на осъщественото процесуално представителство по делото; може ли съдът във всеки случай, по прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски, да се отклони по изключение от този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; твърди се, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл както в противоречие с практика на ВКС, така и в противоречие с практика на СЕС: Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 2093 от 26.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1205/2024г. на ВКС, IV г.о., определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., определение № 369 от 29.01.2024 г. по ч.гр.д. № 184/2024 г. на ВКС, IV г.о., определение № 586 от 02.08.2012 г. по гр. д. № 511/2012 г. на ВКС, IV г.о., определение № 335 от 06.07.2011 г. по ч.гр. д. № 470/2010 г. на ВКС, I г.о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), а в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - с решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО, решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на Съда на ЕС, решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на ЕС, решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на Съда на ЕС (последното цитирано в определение № 2093/ 26.04.2024г. по ч.гр.д. № 1205 по описа за 2024г. на ВКС, IVг.о.) и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Настоящият спор относно размера на съдебноделоводните разноски, е във връзка със делото, предмет на въззивно гр.д. № 1418/2025 г. на Софийския апелативен съд. Срещу въззивното решение има подадена касационна жалба, образувана в гр.д. № 2252/2026 г. Производството по касационното дело е спряно до постановяване на Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС. Производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно до възобновяване на касационното производство. Недопустимо е произнасяне по въпрос, касаещ съдебноделоводните разноски, преди надлежно изясняване на резултата по материалноправния спор. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,