Определение № 648 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 264/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ”Окръжен съюз на Т.” - [населено място] срещу Решение № 244 от 31.10.2011г. по гр.д. № 287/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено Решение № 3 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 267/ 2009 г. на Чирпански районен съд, и е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от “ОС на Т.” - [населено място] срещу С. А. П. Х. и Г. П. Х. искове по чл.108 ЗС за признаване за установено, че “ОС на Т.” - [населено място], регистрирана с Решение №41/24.ІІІ.1993 г. по ф.д. №247/1993 г. на Старозагорски окръжен съд, е собственик на офис №8, находящ се в производствената сграда, находяща се [населено място], [улица], ІІ ет., и по чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариални актове №.../...г.,№../...г., №.../...г., №.../...г. В касационната жалба е релевирано оплакване за неправилност и необоснованост на решението, противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В Изложение на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, свързани с приложение нормите на чл.92 ЗС, 86 ЗС, чл.2 ал.3 от ЗОбС сега §26 ПЗР на ЗИД на ЗК, и по конкретно – сграда, чието изграждане е финансирано от собственика на имота, в който е построена, собствена ли е на собственика на имота по силата на приращението; ако същата сграда е построена преди 1991г. следва ли да се счита, че е кооперативна собственост и възстановяването й следва ли да се счита, че е станало през 1993г. тогава, когато ОС на Т. е възстановило дейността си; необходимо ли е било провеждането на процедура по реда на ПМС №192/1991г., след като сградата се стопанисва от третото лице-помагач, което към момента е било член наОС на Т. [населено място] - т.е. на ищеца; имала ли е тази сграда статут на социалистическа собственост до 1990г., била ли е приложима забраната на чл.86 ЗС в редакцията му преди изменението с ДВ бр.31/1990г. и от кой момент процесното Т."Е." би могло да владее срещу собственика на сградата, кога следва да се счита, че е изтекъл 10-годишния срок съгласно чл.79 ал. 1 ЗС и към момента на извършване на първата продажба на [фирма] тя изтекла ли е; има ли право решаващия въззивен съд без да излага мотиви да не се съобразява с изводите на в.лица и да не цени нито едно от доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, както и да постанови решението си без изобщо да разглежда спора по същество, като възприеме едностранчиво и угодно на ответниците тяхната, реално невярна теза, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете на ищеца като не излага нищо защо ги счита за неоснователни; има ли право въззивния съд да променя положението на еднопосочно привлечените страни в производството спрямо които първоинстанционния съдебен акт е влязъл в законна сила поради необжалването му - защото третите лица помагачи не са се присъединили към въззивната жалба на ответниците и за тях решението на първоинстанционния ЧРС по ГД№267/2009г. е влязло в законна сила и е неотменимо. Твърдението на касатора е, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението на тези въпроси, дадено в други влезли в сила съдебни актове, постановени по реда на ГПК/отм/- Р № 2597 от 31.05.2006г. по гр.д.№1920/04г. на ВКС ІV ГО, Р№250 от 21.07.2009г. по гр.д.№ 6263/07г. на ВКС ІГО и Р№253 от 04.08.2009г. по гр.д.№6131/07г. на ВКС. Ответниците по касационната жалба С. А. Х. и Г. П. Х. изразяват становище ,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Третите лица помагачи [фирма], Т.”Е.” [населено място] и Г. С. С. не вземат становище. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да отхвърли отхвърли предявения ревандикационен иск въззивният съд е приел, че ищецът е новосъздадена кооперация, учредена от физически лица, а не кооперативен съюз, учреден от кооперации, като е налице сходство само в наименованието. Изложил е съображения, че след преустановяване въз основа на ПМС № 16/ 3.VІІ.1970 г. на дейността на ОС на Т. - [населено място], при учредяването на Кооперация ”ОС на Т.” - [населено място], действащият ЗК (Д.в. бр. 63/3.VІІІ.1991 г., отм.) е предвиждал в чл. 3 ал. 1, че кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, не е предвиждал възможност за учредяване на кооперация от юридически лица, в чл. 60 ал. 1 ЗК(отм.) е уреждал обединяването на кооперации в кооперативни съюзи, без да урежда статута на КС, нито да съдържа изискване за вписване, каквото изискване има за кооперациите. Не е уважил довода на ищеца Кооперация ”ОС на Т.”- гр. Ст.З., че кооперацията е учредена през 1993 г. от 5 кооперации, членуващи преди това в ОС на Т., преустановил дейността си през 1970 г. и е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на § 1 ал. 2 от ДР на ЗК (отм.), тъй като не се отнася за кооперативните съюзи към 1993 г. На основание §27 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗК (Д.в. бр.41/ 22.V.2007 г.) съдът е посочил условията, които трябва да са налице, за да се признаят права на възстановена кооперация по смисъла на §1 от ДР и на §1 от отменения ЗК, като е счел, че съгласно ал. 2 правото на възстановяване се прилага и за кооперативен съюз, възстановен от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределение на имуществото на съюза, но към този момент вече кооперативният съюз е със статут на юридическо лице, съгласно чл. 54 ал. 3 ЗК, а по делото няма данни ОС на Т. - [населено място] да е вписан в регистъра. Като е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства, съдът е обосновал извод, че ищецът е новосъздаден субект, а не е правоприемник и не е идентичен с преустановилия дейността си през 1970г. правен субект съобразно този си извод е приел, че ищецът не е установил първата предпоставка за уважаване на ревандикационната претенция, а именно ищецът да е собственик на процесния имот. При обосновката на този си извод се е позовал и на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е уеднаквена практиката по тълкуването на §27 от ПЗР на ЗК. Приел е и това, че нормата на чл.537 ал.2 ГПК е приложима единствено по отношение на констативни нотариални актове, поради което е отхвърлил и заявените на това основание претенции. От изложените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантният за делото материалноправен въпрос и той е: правоприемник ли е ищецът Окръжен съюз на Т. - [населено място] на съществувалия до 1970 г. Окръжен съюз на Т. - [населено място], за да има права върху имота, предмет на спора, като възстановена кооперация на основание §1 от ДР на ЗК (отм.), респ. §27 от ПЗР на ЗИД на ЗК (Д.в. бр.41/2007 г.). Останалите материалноправни въпроси, изложени от жалбоподателя, макар и да са важни, без да се реши в положителен за ищеца смисъл въпросът за твърдяното правоприемство, не са релевантни за делото. Касаторът основава правото си на собственост върху имота на правоприемство, каквото не е установил по делото, а без да докаже качеството на правоприемник на ОС на Т. - [населено място], трябва да установи оригинерен начин на придобиване на правото на собственост върху имота, каквото не е доказал. Поставените процесуални въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Те са решени в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. и с приетото в т.4 от ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК относно правомощията на въззивната инстанция. Следва да се има предвид и това, че по своята същност тези въпроси са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и като такива са касационни основания по чл.281 ГПК и не подлежат на преценка в стадия на селектиране на касационните жалби. Неоснователно касаторът поддържа, че изложеният релевантен за изхода на делото въпрос - за правото му на възстановяване на собствеността, като правоприемник на ОС на Т. - [населено място], е решен в противоречие с други влезли в сила съдебни актове,постановени по реда на ГПК/отм/ - основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. На първо място въпросът налице ли е правоприемство между ищеца - новосъздадена през 1993 г. кооперация и прекратилия през 1970 г. дейност ОС на Т. - [населено място] - е конкретен и се решава в зависимост от твърденията на страната, събраните доказателства и действащия правен режим към момента на учредяване на новосъздадената кооперация. На следващо място когато по поставения правен въпрос практиката е уеднаквена със съдебни актове, имащи характер на задължителни такива за инстанциите по същество, основанието по чл.280 т.2 ГПК не е налице. В случая даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика, формирана по въпроса с актовете, постановени по реда на чл.290 ГПК. По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Затова Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение,