Определение № 2040 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2907/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. П., [населено място], приподписана от адвокат К. К., срещу въззивно решение № 371 от 24.03.2023 г. по в.гр.д. № 41/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3089 от 14.10.2022 г. по гр.д. № 4244/2021 г. по описа на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора искове, както следва: срещу ответниците М. С. И. и Д. Н. И. са предявени искове за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 85 от 06.02.2019 г., на нотариус Ж. Т., сключен между бащата на ищеца Н. Т. П. и М. С. И., поради противоречие със закона, поради липса на съгласие и поради липса на предписаната от закона форма; в условията за евентуалност за унищожаване на същия договор поради това, че към момента на сключване на договора прехвърлителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, както и поради измама; в условията на евентуалност за разваляне на същия договор, поради неизплащане на дължимата цена; срещу ответниците М. и Д. И. и последващия приобретател на имота В. М. С. е предявен иск за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 24.06.2019 г., на нотариус Ж. Т., сключен между тях, за процесния имот, поради опороченост на първата сделка, с която семейство И. са придобили имота; срещу ответника В. М. С., последващ приобретател на имота, е предявен ревандикационен иск за предаване на владението върху процесния имот. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от В. М. С., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат П. С., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира се присъждане на направените разноски, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г. и преводно нареждане.

Ответниците М. С. И. и Д. Н. И., и двамата със съдебен адрес [населено място], чрез адв. С. К., също са депозирали отговор в срок, с който оспорват подадената жалба. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение след определянето му от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, като са представени договори за правна защита и съдействие за всеки от двамата ответници от 23.05.2023 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

По делото е установено, че с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ..../06.02.2019 г. на нотариус Ж. Т., рег. № 214, Н. Т. П. продал на М. С. И. собствения си недвижим имот – 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификационен № ..... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-17 от 06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [населено място], м. „....“, с площ от 1586 кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в имота, за сумата от 5000 лева, която уговорили, че ще бъде платена в брой от купувача на продавача, след подписване на нотариалния акт, но преди вписването му в Агенция по вписванията - Варна. От фактическа страна е установено, че прехвърлителят по сделката е починал на 24.11.2019 г., като ищецът в настоящото производство е негов син и единствен наследник. По отношение на възраженията на ищеца за недействителност на процесната сделка, поради неплащане на цената и липса на конкретно задължение за заплащането ѝ, въззивният съд е приел, че с обективираната в нотариалния акт договореност е удовлетворено изискването за съдържание на насрещната престация на купувача да заплати по уговорен начин и размер цената на купувания имот и договорът не е нищожен, поради противоречие със закона. Правото на собственост преминава в момента на сключването на договора като обстоятелството кога и дали е платена договорената цена касае изпълнението, а не самото съществуване и валидността на договора. Обстоятелството, че приобретателят не е заплатил на продавача продажната цена по сделката не води до нищожност на сделката, а до пораждане на облигационно вземане, което е основание за реализиране на договорната отговорност по реда на чл. 79, ал. 1 или чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Съдът е приел, че не е установено към момента на сключване на сделката от 06.02.2019 г. прехвърлителят да е загубил нормалните си умствени възможности и да е бил лишен от памет човек, поради което прехвърлителната сделка да е сключена при липса на съгласие. Като безспорно между страните е прието обстоятелството, че приживе прехвърлителят не е бил освидетелстван от лекар – психиатър, не е бил регистриран и не се е водил на отчет в ДКЦ „Св. Марина“ ЕООД – Варна, Отделение за диспансерно наблюдение на психично болни. Въззивният съд е посочил, че единствените относими към релевантния момент доказателства за състоянието на продавача са показанията на свидетеля нотариуса, изповядал сделката, според които същият е имал нормално поведение и след прочитане на акта изявил съгласие с текста и за сключване на договора. Съдът е кредитирал показанията като достоверни с оглед тяхната непосредственост, конкретика и категоричност, изхождайки от разбирането, че са добросъвестно поднесени пред съда и не са опровергани от останалите събрани доказателства. Отхвърлено е и твърдението, че договорът не отговаря на изискванията за форма, тъй като е прието, че е сключен в нотариална форма и съдържа уговорки за имота, предмет на прехвърлителната сделка, както и за размера на цената, която купувачът се задължава да заплати и начинът на плащането ѝ.

На следващо място са разгледани наведените основания за унищожаемост на сделката. Във връзка с твърдението, че прехвърлителната сделка е била сключена от дееспособно лице, което обаче към момента не е могло да ръководи и разбира действията си, съдът се е позовал на разрешенията, дадени в ТР № 5 от 30.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че цената на договора и начинът на заплащането ѝ не представляват доказателства за недееспособността на прехвърлителя. Продажбата на вещ на неразумна, неизгодна или „смехотворно ниска цена“, дори и неоправдана от икономическа гледна точна, сама по себе си не обуславя извод, че продавачът действа при нездрав разум. Посочено е, че твърденията на ищеца в тази насока не са подкрепени и от други доказателства, поради което икономическите измерения на насрещната престация по сделката не доказват състоянието на прехвърлителя и по косвен път. Съдът е приел, че представеното в тази връзка медицинско удостоверение, издадено на 19.04.2019 г. от проведен частен преглед на прехвърлителя, подкрепено от показанията на свидетеля – лекарят, извършил прегледа, не разколебава направения извод, тъй като същите са опровергани в хода на процеса от показанията на нотариуса, релевантни за конкретния момент на изследване, както и показанията на друг свидетел, касаещи период след сключването на сделката. Посочено е още, че доколкото по делото не са събрани доказателства за умишлено въвеждане в заблуждение на продавача от страна на купувача, основанието за унищожаемост – измама също не е налице. В заключение съдът е приел, че доколкото договорът за продажба от 06.02.2019 г. е валидно сключен и е породил правно действие, обвързващ страните по сделката, то и последващата прехвърлителна сделка за същия имот между приобретателите по първата и третия ответник не е нищожна.

По отношение иска за разваляне на първоначалния договор от 06.02.2019 г., поради неплащане на цената, съдът е приел, че по делото е установено от представената разписка от същата дата и свидетелските показания на нотариуса, че задължението за заплащане на уговорената цена от страна на ответниците е изпълнено. Получаването на сумата е удостоверено с подпис на продавача и ръкописно изписване на трите му имена в разписката, чието оспорване с оглед заключението на съдебно-графологичната експертиза е прието за недоказано.

Във връзка с приетото е отхвърлен като предявен от материално нелегитимирана страна ревандикационният иск срещу последващия приобретател на имота, предмет на спора, тъй като е установено, че прехвърлителната сделка, извършена от праводателя на ищеца е валидна и следователно правото на собственост върху този имот не е било включено в наследствената маса.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправните въпроси, свързани с предпоставките за унищожаване на договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, както и за унищожаването на договор, сключен при измама. Твърди се, че следните процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Може ли да се смята, че едно дело е гледано от обективен и безпристрастен съд, ако изначално определя предмета на спора съобразно виждането на ответната страна, а след това в произнасянето си по същество изцяло представя нейното становище за свое?

2. Може ли да се смята, че едно дело е гледано на въззивна инстанция от обективен и безпристрастен съд, ако изначално изключва от предмета на спора аналитичните пороци на първоинстанционното решение, посочени във въззивната жалба?

3. Може ли при тези дадености да се приеме, че съдът добросъвестно е съдействал на ищеца-въззивник за изясняване на делото от правна и фактическа страна в съответствие с текста на чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК и чл. 10 ГПК?

4. Може ли при тези дадености да се приеме, че съдът е предоставил на страните в процеса равни възможности за упражняване на предоставените им права съгласно правната норма на чл. 9 ГПК?

5. На какво юридическо основание нотариус, изповядващ по нотариален ред продажба на недвижим имот, може да изключва плащането от нотариалното производство и след това в общо исково производство да допълва съдържанието на издадения от него нотариален акт със собствените си свидетелски показания в полза на платеца относно извършеното извън нотариалното производство разплащане между страните без да обяснява какви разумни причини е имал продавача да се съгласява на скрито плащане в брой и в тъмна стаичка след подписването на нотариалния акт пред самия нотариус, но вече в качеството му на обикновен гражданин – свидетел, и същевременно да отказва плащане преди подписването на нотариалния акт пред самия нотариус в качеството му на длъжностно лице?

6. На какво нормативно основание съдът може да кредитира показанията на нотариуси, които нямат необходимите знания по медицина относно фактическата способност на техни клиенти да се разпореждат с пари и имущество като здравомислещи за сметка на показанията, дадени във връзка със същото обстоятелство, от практикуващи лекари-психиатри?

Поддържа се още наличието на очевидна неправилност – самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.

За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на първо място съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:

По отношение на материалноправните въпроси, касаещи предпоставките на унищожаване на договора, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, включително и посочената от касатора. Въззивният съд е основал извода си, че праводателят на ищеца и прехвърлител по първата сделка към момента на сключването ѝ не е бил в болестно състояние на трайно разстроено съзнание – резултат от интелектуално или психично разстройство, което да рефлектира върху дееспособността му или способността на разбира свойството и значение на постъпките си и да ръководи действията си, на събраните по делото доказателства, като същите са обсъдени поотделно и в съвкупност и съдът е изложил мотиви защо кредитира едни, а други – не. Поставеният въпрос противоречи на правните изводи на съда и като такъв, касаещ правилността на решението по същество, не може да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. Допълнително следва да се посочи, че по въпроса за порока на договор, сключен от дееспособно лице, което към момента на сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е прието Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по тълк.д. № 50/2020 г. на ОСГТК, ВКС, според което същият е унищожаем, а не нищожен, каквото е твърдението на ищеца. Останалите изложените твърдения са по съществото на спора, изразяват гледната точка на касатора и несъгласието му с правните изводи на въззивната инстанция, поради което не могат да обусловят допускането на касационното обжалване.

Съгласно чл. 29 вр. чл. 27 ЗЗД въвеждането в заблуждение е факт, който поражда правото на унищожаване на договора, като за фактическия състав на чл. 29 ЗЗД имат значение доказателствата за личните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че е било подведено да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. В практиката на ВКС се приема, че умишленото заблуждение се предприема главно с оглед на това да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление. В конкретния случай въззивният съд не е отрекъл посоченото, а е приел за недоказано, поради липса на събрани доказателства в тази насока, наличието на такава погрешна представа, която да е вследствие на умишлено заблуждаване. Несъгласието на страната с изводите на въззивния съд не може да обоснове достъп до касационно обжалване.

Във връзка с втората група въпроси – процесуалноправни, които са поставените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се посочи, че съгласно даденото в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението към касационната жалба не се съдържа конкретна аргументация, отговаряща на посочените изисквания. Наведените твърдения касаят правилността на решението по същество, поради което са неотносими към основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Първите четири въпроса навеждат на оспорване на безпристрастността на въззивният състав, разгледал делото. Евентуалното наличие на подобно обстоятелство би представлявало нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност на съдебното решение, поради което не може да обуслови допускането на касационното обжалване.

Петият въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда, доколкото съдът е приел, че изплащането на цената е ирелевантно за действителността на сделката, тъй като се отнася единствено до изпълнението ѝ. Твърденията за отказ на нотариуса да удостовери конкретни действия пък изобщо не е повдиган до момента и не е бил предмет на спора между страните.

Шестият въпрос изразява несъгласието на касатора с преценката на събраните по делото доказателства. Доколкото преди допускането на касационното обжалване по същество е недопустимо обсъждане на доказателствения материал, въпросът не може да бъде разгледан на настоящия етап от производството пред ВКС.

Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски. Съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г. и преводно нареждане, на В. М. С. са дължими 2500 лв. деловодни разноски. На адвокат С. К., ВАК, като пълномощник на ответниците М. С. И. и Д. Н. И., следва да се присъдят 1200 лв. адвокатско възнаграждение за подадения отговор.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд