Определение № 5283 от 18.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Спекта Ауто“ ЕООД срещу решение № 17 от 10.02.2025 г. по в. гр. д. № 455/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 670 от 23.05.2024 г. по гр. д. № 1870/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца П. И. И. на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 31 500 лв., представляваща заплатена от ищеца цена по сключен между страните на 05.07.2018 г. договор за продажба на МПС-лек автомобил марка „Мазда“, модел „СХ-5“, рег. [рег.номер на МПС], рама ..........................., развален поради това, че продадената движима вещ принадлежи на трето лице, както и сумата 99. 48 лв., представляваща заплатена от ищеца нотариална такса при сключване на горепосочения договор от 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.08.2020г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за симулативността на продажната цена по процесния договор, без да е бил сезиран с иск с правно основание чл. 17 ЗЗД, позовавайки се единствено на разходен касов ордер, в който не е индивидуализиран продавания автомобил. Поради това счита атакуваното решение за недопустимо и като такова моли то да бъде обезсилено, а делото - върнато на друг състав на въззивния съд. В случай, че бъде прието за допустимо, поддържа че то е постановено в нарушение на материалния закон – нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗС и при допуснати нарушения на процесуалния закон – нормите на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което моли да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски в трите съдебни инстанции. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК към касационната си жалба, касаторът навежда хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, формулирайки следните въпроси: 1. „Приложима ли е нормата на чл. 78, ал.1 ЗС в случаите, когато за придобиване на правото на собственост върху движима вещ е достатъчна обикновена писмена форма?“; 2. „Обикновената писмена форма удовлетворява ли изискването за форма при прехвърляне на правото на собственост на регистрирани в страната МПС-та?“, които твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 485/18.06.2010 г. по гр. д. № 3977/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 211/ 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 71/ 22.06. 2009г. по т. д.№ 11/ 2009г. на ВКС, І т.о. и решение № 56/10.06.2015 г. по гр. д. № 5143/2014 г. на ВКС, І г.о.; 3. „Загубва ли във всички случаи правото си на собственост действителният собственик в хипотезата на чл. 78, ал.2 ЗС с изтичане на тригодишен преклузивен срок от кражбата на движимата вещ?“; 4. „Налице ли е правен интерес от водене на производство по иск с правно основание чл. 189, ал.1, вр. с чл. 87, ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 55 ЗЗД от купувач в случая когато към датата на предявяване на исковата молба срокът по чл. 78, ал.2 ЗС за действителния собственик отдавна е изтекъл?“; 5. „Ничия собственост ли е МПС във времето след изтичане на срока по чл. 78, ал. 2 ЗС за действителния собственик до изтичане на срока по чл. 80 ЗС за последващ приобретател на вещта, придобил от несобственик?“, които въпроси счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради отсъствието на съдебна практика по тях; 6. „Регистрацията на МПС в страната съставлява ли правно основание на собствеността?“; 7. „Допустимо ли е опровергаване на съдържанието на отразеното в свидетелството за регистрация на МПС досежно кой е собственика на вещта?“, които твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 874/18.11.2009г. по гр. д. № 4074/2008 г. на ВКС; 8. „Длъжен ли е въззивният съд да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото?“, за който твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., и 9. „Следва ли да бъде предявен иск с правно основание чл. 17 ЗЗД, когато ищецът се домогва да докаже, че уговорената в договора продажна цена на МПС не е действителното плащане?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с т. 4 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5 ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 84/17.08.2015 г. по търг. д. № 809/2014 г. на ВКС и определение № 60385/02.12.2021 г. по ч. гр. дело № 4500/2021 г. на ВКС. Касаторът се позовава и на основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в горепосочените оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба - П. И. И. подава отговор на същата в законния срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т. е. тя е допустима. За да уважи предявените искове, основани на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в случая поради разваляне на договор за продажба на МПС поради неизпълнение на задължението на продавача да продаде собствена вещ, въззивният съд е приел за установено от доказателствата в процеса, че с договор за продажба на МПС от 05.07.2018г., с нотариална заверка на подписите на страните, ответникът „Спекта ауто” ЕООД е продал на ищеца П. И. лек автомобил марка „Мазда“, модел „СХ-5“, рег. [рег.номер на МПС], рама ............................................, като действително заплатената продажна цена е 31 500 лв.. След придобиването на автомобила, ищецът го е пререгистрирал на свое име и го е ползвал безпроблемно на територията на Република България. На 20.12.2019 г., е заминал за Австрия, но на връщане в България, на 26.12.2019г., е бил задържан от Гранична полиция с обяснение, че автомобил със същата рама като неговия е бил откраднат в Украйна и е обявен за издирване от „Интерпол“. След обстоен преглед, граничният полицай е заявил, че този автомобил е бил откраднат през 2016 г. и е произведен 2012 г., а не 2014 г.. И. е пренощувал в килия в управлението на Гранична полиция, [населено място], където е бил разпитан и освободен на сутринта, но колата е останала задържана. По случая е било образувано досъдебно производство № 131/2019 г. по описа на РД „Гранична полиция“ - Драгоман и прокурорска преписка № 1465 / 2019 г. по описа на РП – Сливница за престъпление по чл.345а, ал.1 НК, с предмет - лек автомобил „Мазда СХ-5“, рег. [рег.номер на МПС], с видим номер на рама ........................................., който е иззет от собственика П. И. и приобщен с протокол за доброволно предаване като веществено доказателство по ДП. По образуваното ДП е постъпила информация от „Интерпол“ - Киев, че автомобил „Мазда СХ-5“, с посочения номер на рама, е издирван във връзка с разследване, водено за присвояване от 23.12.2109 г.. Относно лекия автомобил, по ДП са били събрани данни, че същият е регистриран за първи път в РБ от П. Б. на 24.02.2017 г. в ОД на МВР- Бургас, като превозното средство е декларирано като употребявано, внос от Финландия с дата на първоначална регистрация- 15.04.2014 г.. От „Интерпол“ - Финландия е предоставена информация, според която, автомобил с такава рама не е бил регистриран във Финландия. Съгласно изготвена документално-техническа експертиза, двата финландски регистрационни талона-част I и част II за лек автомобил „Мазда“ с рег. [рег.номер на МПС] представляват неистински бланки с вписани в тях неверни данни. В хода на разследването, посредством извършена трасологична експертиза, е установена интервенция на рамата на автомобила и е установен действителният номер на рамата - ............................... Относно превозно средство с тази рама, по ДП са събрани доказателства, въз основа на които е установено, че същото е регистрирано в ОД на МВР- Стара Загора с рег. [рег.номер на МПС] на 30.01.2013г. със собственик „Уникредит лизинг“АД, че е обявено за откраднато на 11.12.2016 г.. В тази връзка, ЗК „Уника“ АД е заплатило застрахователно обезщетение на „Уникредит лизинг“АД по договор за застраховка „Каско“, а регистрацията на автомобила е прекратена. С договор за продажба, с нотариална заверка на подписите, сключен на 03.08.2017 г. между П. Н. Б., като продавач, и „Спекта ауто” ЕООД, като купувач, дружеството е закупило от П. Б. МПС - лек автомобил марка „Мазда“, модел „СХ-5“, рег. [рег.номер на МПС], рама ................................... В хода на производството, чрез изготвяне на трасологични изследвания, диагностика в официалното представителство на „Мазда” в България, както и чрез изискване на информация от завода- производител в Япония, е установена извършена интервенция на рамата на автомобила „Мазда СХ 5“, с видима рама ........................................ и е установен действителният й номер - ........................................ Тези факти са доказани по безспорен начин в настоящото исково производство чрез приетото заключение на трасологичната и химическа експертиза. С постановление за прекратяване на ДП е разрешено връщането на процесното МПС на ЗК ”Уника”АД, което е изплатило застрахователно обезщетение на предходния собственик на автомобила „Уникредит лизинг“ЕАД. Пловдивски апелативен съд е посочил, че с исковата молба, ищецът е заявил, че разваля сключения с ответника договор за продажба на МПС от 05.07.2018г., с нотариална заверка на подписите, тъй като продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, като ищецът е отстранен от вещта по силата на разпореждане на държавен орган. Решаващият съд е заключил, че продавачът по процесния договор за продажба на МПС е продал движима вещ, която не е негова собственост, т.е. не е изпълнил задължението си по него и има качеството на неизправна страна. Поради това изявлението на евинцирания купувач по същия в исковата молба за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на продавача, е породило правно действие, при което за продавача е възникнала отговорността да възстанови реално заплатената продажна цена и нотариалната такса по прехвърлянето на автомобила. Посочил е в отговор на възраженията на ответника, че в конкретния случай, тъй като процесният лек автомобил е придобит от ищеца възмездно с договор с нотариална заверка на подписите, то той не е могъл да придобие собствеността върху същия чрез оригинерния способ по чл.78, ал.1 ЗС, дори и да не е знаел, че продавачът „Спекта ауто“ ЕООД не е собственик. Понеже се касае за движима вещ, за която законът изисква специална форма на договора за придобиване, за която оригинерният способ по чл.78, ал.1 ЗС е неприложим, единственият начин за ищеца да придобие собствеността върху нея, ако е получил фактическата власт по валидна сделка, но от продавач – несобственик, е по давност, с непрекъснато владение в продължение на 5 години, на основание чл.80, ал.1 ЗС (недобросъвестно владение). Въззивният съд е подчертал, че според нормата на чл. 99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Посочил е, че по делото не е установено ищецът или праводателят му „Спекта ауто“ ЕООД да са придобили собствеността върху процесния автомобил, което в случая би могло да стане само на основание изтекла петгодишна давност, нито че собственикът му „Уникредит лизинг“ ЕАД се е отказал от правата си по законоустановения ред. За неоснователно е намерил възражението на ответника, че по делото няма данни за това кое е било лицето, от което вещта е била открадната. Счел е, че от доказателствата по делото категорично се установява, че при процесния лек автомобил марка „Мазда“, модел „СХ-5“, рег. [рег.номер на МПС], с рама .............................., закупен от ищеца, е налице интервенция в посочения номер на рамата и двигателя, и че в действителност автомобилът е с оригинален номер на рамата № ................................. и на двигател - ...........................; че автомобил с така посочените като действителни номера на рама и двигател е регистриран в ОД на МВР- Стара Загора с рег. [рег.номер на МПС] на 30.01.2013 г., със собственик „Уникредит лизинг“АД, както и че е обявен за откраднат на 11.12.2016 г.. Същевременно по делото са представени договорът за продажба на МПС „Мазда“, модел „СХ-5“, с номер на рамата № ............................ и на двигател - ................................., сключен на 28.01.2013 г., с който „Уникредит лизинг“АД е придобило собствеността върху МПС, което е предоставено за ползване по договор за финансов лизинг от 17.01.2013г. на „Колхида-Сливен“ АД. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от касатора въпроси, с изключение на осмия въпрос, не притежават характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са без значение за решаващите правни изводи в атакуваното решение. Те се свеждат до това, че ответникът не е притежавал правото на собственост върху процесния автомобил нито към момента на сключване на разваления договор, нито в който и да било друг момент. Поради това не е могъл да прехвърли такова субективно право на ищеца. Нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС изключва възможността както продавачът, така и купувачът по процесната продажба да е придобил собствеността върху МПС с придобиването на фактическата власт върху него, чрез добросъвестно владение, тъй като уреденият в чл. 78, ал. 1 ЗС оригинерен придобивен способ е неприложим относно движими вещи, за прехвърлянето на собствеността върху които се изисква като форма за действителност нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Както правилно е посочил въззивният съд процесният автомобил е могъл да бъде придобит от някоя от страните в конкретния случай само чрез петгодишна придобивна давност, на основание чл. 80, ал. 1 ЗС, каквато не е изтекла. Добросъвестното владение на МПС не може да доведе до придобиване на собствеността върху него на основание чл. 78, ал. 1 ЗС, чрез кратката давност за движими вещи. Нормата на чл. 78, ал. 2 ЗС е неотносима към оригинерния придобивен способ, тя само урежда защита на правата на собственика срещу владелеца на движима вещ, която е била открадната или изгубена. Изтичането на визирания в нея тригодишен срок, който не е давностен, само по себе си, не може да обуслови извод за изгубване на правото на собственост от собственика и за придобиването му от владелеца (в този смисъл решение № 66/18.07.2016 г. по гр. д. № 5967/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 79/22.08.2018 г. по гр. д. № 3873/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.). Поради това въпросите за това изтекъл ли е тригодишният срок, визиран в чл. 78, ал. 2 ЗС, преди подаване на исковата молба по отношение на действителния собственик на процесния автомобил и чия собственост е той след това, и към момента на развалянето на процесния договор, са ирелевантни за конкретния спор. Отговорът на същите не би могъл да промени извода за това, че продавачът не е собственик на продадената движима вещ. По отношение на последния девети въпрос, който не е обсъждан от въззивния съд, доколкото по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е съобразен факта с каква сума се е обогатил продавачът – несобственик, а не каква е обективираната в договора за продажба на процесното МПС продажна негова цена, се отнася гореизложеното за липса на значимост за крайния изход на делото. Поради отсъствието на общо основание за допускане на касационен контрол по първите седем въпроси и по деветия въпрос, не следва да бъде обсъждано релевираното по тях и кумулативно изискуемо допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставеният осми въпрос от касатора може да бъде обобщен и преформулиран в следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, и всички приети и относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като изложи в мотивите на решението си собствени фактически и правни съображения?. Така обобщен процесуалноправният въпрос притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационния контрол, но спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По правния въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. Според последната (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 164 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., на ВКС, ІV г.о., решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др., вкл. цитираните от касатора в касационната жалба), въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. В съответствие с горепосочената трайна съдебна практика, в мотивите на обжалваното решение, въззивната инстанция е обсъдила всички относими към спора приети доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, след което е достигнала до решаващия правен извод, че продавачът по процесния договор за продажба на лек автомобил не е собственик на същия, поради което следва да понесе отговорността си от собственото си виновно договорно неизпълнение, вкл. при реализираната евикция (изземването на продадения краден автомобил от органите на досъдебното производство и връщането му на действителния му собственик). Всички приети доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка и въз основа на установените при този анализ правнорелевантни факти е изведен решаващият правен извод, че продавачът не е собственик на продаваната движима вещ, като са съобразени и нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗС, които са счетени за неотносими към единствената възможна хипотеза, в която ищецът, респективно праводателят му – ответник биха могли да придобият собствеността върху процесното МПС – чрез оригинерния способ на петгодишната придобивна давност, който не е осъществен. Обсъдено е и възражението на ответника, че трето лице не предявява собственически претенции към процесния автомобил, което е прието за неоснователно. Следователно въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с горецитираната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по осмия въпрос. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива пороци не са наведени от касатора и не са осъществени по настоящото дело, поради което не е налице и релевираната очевидна неправилност. Не са налице и служебно проверяваните от касационния съд основания по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за допускане на искания касационен контрол. Каква е реално платената продажна цена по процесния договор за продажба на лек автомобил е изцяло в предметния обхват на предявения иск, основаващ се на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, поради което наведеното в този контекст оплакване на касатора за недопустимост на въззивното решение е неоснователно. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, касаторът - ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3 170 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение