Определение № 566 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Л. Д. Т. чрез адвокат Б. К. от АК-С. срещу решение № 313/27.02.2020 г. по в.гр.д.№ 1152/2019 г. на Окръжен съд Варна, постановено след отменително решение № 107/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2624/2018 г. на Върховния касационен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, с което е потвърдено решение № 4204/19.10.2017 г. по гр.д.№ 5295/2017 г. на Районен съд Варна в частта, в която упражняването на родителските права на детето Д. Л. Т. е предоставено на майката Р. С. Т. и е определено местоживеенето на детето при нея, а относно режима на лични отношения на бащата с детето и неговата издръжка, решението е отменено, като е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа, трета седмица от месеца от 9 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, както половината дни от Коледната и Великденската ваканции, с преспиване при бащата, за рождения ден на детето – в деня следващ рождения ден - от 16ч. до 20ч. и всяка година от 16ч. до 20 ч. на рождения ден на бащата, а също и по един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. С въззивното решение е присъдена месечна издръжка на детето Д. в размер на 300 лева, считано от влизане в сила на решението и с падеж 5-то число на месеца. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, които се свеждат до задължението на съда в производството по иск за предоставяне на родителски права и мерки за лични отношения да обсъди наведените доводи за отчуждаване на детето по вина на упражняващия родителските права родител спрямо другия родител, като прецени въпросите по чл.59, ал.2 СК и всички доказателства и доводите на страните, а също възможно ли е детето да се изгради като зряла личност без пълноценни отношения с родителя, на когото не са възложени родителските права. Изложени са съображения, че поставените въпроси са решени в противоречие със съдебната практика на ВС и ВКС, както и в противоречие с практиката на СЕС. Отделно се поддържа очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с оглед липсата на мотиви за поведението на майката, рисковете за детето и данните за целенасочено възпрепятстване на контактите с бащата. От Р. С. Т. чрез адвокат Ц. М. от АК-В. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба с доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 09.01.2013 г. в Република България и през същата година се ражда тяхното дете Д. (род. на 13.12.2013 г.) в Ливърпул, Великобритания. Съдът е установил, че отношенията между родителите са се влошили и на 02.12.2015 г. майката напуска семейното жилище, заедно с детето, за да бъде настанена в център за защита от домашно насилие, а след решение на английския Семеен съд в Боримът и Пул, въз основа на Разпоредителна заповед за дете от 15.12.2016 г. е постановено детето да живее при майката и същата получава разрешение да напусне страната и да се завърне в България. Според мотивите на решението, отношенията между двамата родители са изострени до степен на нетърпимост с признаци на взаимна провокативност и словесна агресия. В тази връзка, съдът е констатирал, че при условията на нестихващ конфликт помежду им, родителите не успяват да поемат отговорност за своето дете, но наличието на проявено агресивно и подчертано неуважително отношение на бащата към майката на малолетното дете /в присъствието на детето/, дори към съдебния състав на съда, то следва да бъде запазен създадения до момента режим на упражняване на родителските права, при запазване местоживеенето на детето при майката, на която са предоставени родителските права, като е определен режим на лични контакти с бащата и месечната издръжка за детето. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за предоставяне упражняването на родителските права на единия родител след развода. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявения иск за родителските права, личните отношения с детето и неговата издръжка, като са обсъдени всички събрани и относими за изхода на спора доказателства. В този смисъл, не е налице явна необоснованост на решението и крайните изводи на съда, че липсва емоционален баланс в отношенията помежду им след раздялата на двамата родители, но при данните за нетолерантното и агресивно отношение на бащата, вкл. пред детето, майката на малолетния Д. е родителят, на когото следва да бъде предоставено упражняването на родителските права, В този връзка, съображенията на касатора за липса на мотиви по отношение изводите на съдебнопсихологическата експертиза за поведението на майката и риска от развитие на синдром на родителско отчуждение, всъщност преповтарят оплакванията в касационната жалба и в този смисъл съставляват доводи за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Ето защо, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Поставените въпроси от касатора обуславят изхода на делото и изводите на въззивния съд, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съдебната практика, обобщена в раздел ІV на Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, се посочва, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Тези разяснения се прилагат последователно в съдебната практика на ВКС, която приема, че с оглед на особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението, съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралния облик на другия родител, неговия родителски капацитет и ефекта върху психиката на детето, която би имала евентуална промяна в местоживеенето и социалното му обкръжение), въз основа на които да се определи режимът на лични контакти в интерес на малолетното дете. В случая, съдът е приел, че интересът на детето следва да се преценява не само с оглед родителските качества на бившите съпрузи и техните материални възможности, но и като се съобрази цялостното им поведение, становището на службите за закрила на детето, както и изводите на вещите лица за липса на стабилни емоционални връзки с детето от страна и на двамата родители. От съвкупния анализ на събраните доказателства по делото, въззивният съд е достигнал до извод, че е в интерес на детето да бъде запазена познатата социална и семейна среда при неговата майка, тъй като евентуалната промяна може да прерасне в допълнителен силно травмиращ фактор за малолетния Д.. Преценката на съда за това на кого да бъдат предоставени родителските права се основава на конкретните обстоятелства и констатации в представените социални доклади за личностните и родителски качества и възможностите на родителите да осигурят отглеждане на детето в подходяща семейна среда. В случая, съд е предпочел родителските права да бъдат предоставени на майката, която ги упражнява от фактическата раздяла на страните през 2015 г. до настоящия момент. Решението е постановено при изпълнение указанията за изслушване на двамата родители, при съобразяване най-добрия интерес на детето и въз основа на изводите на вещите лица от на комплексната съдебномедицинска експертиза, приетите социални доклади и личните възприятия на съда за личността и родителския капацитет на всяка от страните. Съдът е обърнал особено внимание на доводите за отчуждаване на детето по вина на упражняващия родителските права родител и евентуалното препятстване на изпълнението на постановените мерки на лични отношения /което бащата твърди, че продължава и при разглеждане на делото/, но не е налице противоречие с възприетото в съдебната практика на ВКС разбиране, че възпитанието и изграждането като зрели личности на децата е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения и с двамата родители. Подобно поведение на родителя следва да бъде ценено с целия комплекс от обстоятелства и критериите по чл.59, ал.4 СК, за да бъде защитен интереса на детето при вземането на решение, на кого да бъдат предоставени правата за неговото отглеждане и възпитание. Въззивният съд е изложил ясни препоръки за необходимостта да бъдат изградени стабилни емоционални връзки на детето с двамата родители, които следва да превъзмогнат негативното си отношение един към друг, за да се постигне необходимата спокойна среда при общуването им с малолетния, а с оглед охраняване най-добрия интерес на детето е разпоредил да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ – В., Отдел „Закрила на детето“, с чиято помощ и контрол тези мерки да бъдат изпълнявани. В този смисъл, не е налице противоречие с решението „А. и други срещу България“ на ЕСПЧ от 06.04.2017 г., според което отношенията между родители и деца са защитени по чл.8 ЕСПЧ и понятието за семеен живот, като невъзможността на лицата да поддържат тези отношения изисква действия от властите, в съответствие с позитивните задължения да предприемат мерки да съберат отново или да помогнат за възстановяването на отношенията между дете и родител. Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено в съответствие с ППВС № 1/12.11.1974 г. и съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.59 СК и на Съда в Страсбург, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. От Р. С. Т. чрез адвокат Ц. М. от АК-В. са поискани разноските за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.06.2020 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение