Определение № 147 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място] срещу решение № 294 от 07.04.2010 год. по гр.д. № 669/2009 год., с което след като е отменено решение №106/07.01.2009 год. по гр.д. № 3 141/2004 год. на СГС в частта, в която са отхвърлени предявените от Г. Я. А. от[населено място] срещу [фирма][населено място] искове с пр. осн. чл. 59 ЗЗД за размера над 10 260 лв. до 85 375 лв. и с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за размера над 240 лв. до 58 217,90 лв., е постановено ново решение, с което искът за обезщетение по чл. 59 ЗЗД е уважен за разликата от 75 115 лв.,а искът за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за забава в плащането на главницата - за разликата от 57 977,90 лв.; оставено е в сила решението на първата инстанция в частта, в която иска по чл. 59 ЗЗД е уважен в размер на 10 260 лв., а иска по чл. 86 ЗЗД - в размер на 240 лв.; обезсилено е първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от [фирма][населено място] срещу Г. Я. А. инцидентен установителен иск за собственост, е отхвърлен и производството по делото в тази част е прекратено; С допълнително определение от 08.06.2010 год. ЗАД [фирма],[населено място] е осъден да заплати на Г. А. разноски в размер на още 8 000,52 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените от Г. А. искове да бъдат отхвърлени изцяло, а предявеният от [фирма][населено място] инцидентен установителен иск да, бъде уважен. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Г. Я. А., чрез адв. С. М. и Р. Р. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК: На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. След като е формулиран такъв въпрос следва да се посочи и обоснове наличието на една или няколко от специалните хипотези на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, въвеждащи допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване Тези предвидени от закона условия за допустимост на касационното обжалване са налице досежно въззивното решение в частта, в която предявеният от Г. А. срещу [фирма][населено място] иск по чл. 59 ЗЗД е уважен за разликата от 75 115 лв. ,а искът за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за забава в плащането на главницата - за разликата от 57 977,90 лв. В тази част въззивното решение, е постановено в противоречие с представеното решение № 60 от 09.12.2008 год. по т.д. № 391/2008 год. на ВКС, ТК, І т.о. по въпроса за прилагане института на погасителната давност по отношение на увеличената по реда на чл. 116 от ГПК / отм./цена на иска. Това решение на ВКС е постановено при условията на чл. 290 ГПК, поради което има задължителен характер. С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 290,ал.1,т.1 ГПК. Последното изключва допускане на касационното обжалване по критерия на чл. 280,ал.,т.2 ГПК и не се налага обсъждане на решение № 589/ 23.06.2008 год. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 218а и сл. ГПК, представено по делото за да обоснове втория посочен от касатора критерий за допустимост на касационното обжалването на решението в тази част. По въпроса относно прилагането на института на приращението по чл. 92 ЗС вместо този на чл. 97 ЗС / присъединяване на чужда вещ към главна вещ / касационно обжалване не следва да се допуска. Този въпрос би имал значение за решаването на делото в случай, че касаторът е собственик на главната вещ, което в случая не е така, доколкото същият в процеса се домогва да докаже правото си на собственост както по отношение на главната така и на присъединената вещ / образуващи обекта банков офис/ въз основа на давностно владение, което не е и установено по делото. С оглед на това въпросът няма характер на правен въпрос в посочения вече смисъл. По въпроса за допустимостта на инцидентния установителен иск касационно обжалване също не следва да се допуска, доколкото досежно този въпрос не е посочен и обоснован допълнителен критерий по чл. 280,ал.,т.1,2 и 3 ГПК.. Водим от горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.