Определение № 174 от 17.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3372/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Новоклас“ ЕООД против решение №260059/22.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 379/2020 г. от І-ви състав на АС – Пловдив. От И. Д. Ш. е постъпил отговор на касационната жалба, с който я оспорва. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е недопустим, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, след извършена служебна справка в ТР, че след подаване на ИМ на 27.08.2018г. и след вписването й на 04.09.2018г., с Решение № 1960/02.10.2018г. по т.д.№ 1070/2018г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество, след което с Решение № 771/01.06.2020г. ответното дружество е обявено в несъстоятелност, лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и са наложени обща възбрана и запор върху имуществото му. Прието е, че правният интерес за кредитора-ищец на парично вземане от иска по чл.135 ЗЗД е свързан с възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си по отношение на прехвърленото имущество, независимо, че същото вече е преминало в патримониума на трето лице и вече не принадлежи на длъжника. Съдът е посочил, че съгласно чл.637, ал.6 ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за изрично посочените изключения, едно от които е производство пред съда за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, съгласно чл.637, ал.6, т.3 ТЗ. Съгласно чл.638, ал.1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ. В разглеждания случай съдът е приел, че твърденията на ищеца, на които се основава правният му интерес от предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, са за възможността да предприеме/или продължи индивидуално принудително изпълнение, като насочи изпълнението върху имотите, предмет на атакуваната като относително недействителна спрямо него сделка. Прието е, че тъй като след откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество-длъжник и приемането в него на паричното вземане на ищеца по отношение на ответното дружество е изключено, на осн. чл.637 и 638 ТЗ, осъществяването на индивидуално принудително изпълнение за задължения на ответното дружество, както по вече образувани от ищеца изпълнителни дела, така и чрез образуването от него на нови изпълнителни дела, на ищеца следва да се отрече правен интерес от предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първи правен въпрос, сочен от касатора е, допустим ли е иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от кредитор спрямо длъжник, който впоследствие е обявен в несъстоятелност, ако последиците от уважаването на този иск ще се изразят в това, че обявената недействителност ще ползува само кредитора – ищец. Твърди се противоречие с решение на ВКС №344/24.01.2019 г., постановено по т.д.№ 38/2018 г. на ТК,ІІ т.отд. Въззивният съд е отрекъл тази възможност по така поставения правен въпрос. С цитираното решение на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ е приложима само по отношение на искове с правно основание чл.135 ЗЗД, предявени от кредитор в хипотезата на чл.649, ал.1 ТЗ, т. е. след открито производство по несъстоятелност на длъжника, не и за искове по чл.135 ЗЗД, предявени от кредитор на длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, чието разглеждане не е подчинено на режима по чл.649 ТЗ. С цитираното решение, ВКС е приел, че отговорът на така поставения правен въпрос е положителен по отношение на наличието на правен интерес, което обуславя и наличие на противоречие на възприетото от страна на съда с практиката на ВКС, обективирана в посоченото решение, цитирано и от касатора в настоящото производство. Предвид изложеното, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 187,50 лева. Водим от горното, състав на ВКС