Определение № 3908 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. Т. срещу определение № 1305 от 16.05.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 759/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 1843 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 869/2023 г. на Районен съд – Бургас. С последното е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно и необосновано. Иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Отговорността на ответника, произтичаща от претенцията за установяване на дискриминационно действие или самостоятелно нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр. и кумулативно съединената с нея отговорност по претенция за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 71, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДискр. може ли да бъде определена като деликтна отговорност и в такъв случай тази дефиниция определя ли я като частен или специален случай на общата деликтна отговорност по смисъла на чл. 45 ЗЗД?; 2. Каква е местната подсъдност по искове, предявени по реда на чл. 71 ЗЗДискр в случаите, когато дискриминационният деликт е възникнал при и по повод упражняването на правото на труд на ищеца по трудово правоотношение с ответника – изборна по смисъла на чл. 115, ал. 1 ГПК, или по чл. 114 ГПК, или общата такава по чл. 105 ГПК? Изложени са доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Аргументирано е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Ответникът по частната касационна жалба „Първа инвестиционна банка“ АД счита, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. М. Т. е предявила искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за установяване на дискриминация спрямо нея на основание пол, възраст и лично положение и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за вреди в размер на общо 15123,60 лева. Бургаският районен съд, след като е разгледал възражение на ответника за местна подсъдност е приел, че компетентен да разгледа предявените искове е Софийският районен съд и с определение е препратил делото по подсъдност. Това определение е потвърдено от Бургаския окръжен съд, чието определение е предмет на настоящото производство. Окръжният съд е посочил, че общата подсъдност в исковия процес е уредена в чл. 105 ГПК – съобразно седалището на ответника. В други разпоредби на процесуалния закон, както и в някои специални закони, по определени категории искове са уредени специални подсъдности, които изключват общата. В случая предявените искове са по специалния Закон за защита от дискриминация, в който обаче не е предвидена различна местна подсъдност на исковете, а това означава, че законодателят не е имал воля да ги отграничи от общите искови производства. Освен това е недопустимо да се приложи аналогия за исковете по ЗЗДиср. с тези по КТ и ЗЗДН, доколкото процесуалните норми, в т. ч. относно подсъдността, са императивни и съдът следва да ги приложи директно, без да прави аналогия. Поради това въззивният съд е стигнал до извода, че в настоящия случай следва да намери приложение общата норма на чл. 105 ГПК и искът да се предяви пред съда по седалището и адреса на управление на ответника. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради следното: Първият формулиран от жалбоподателката въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда. Въззивният състав не е квалифицирал търсената от ответника отговорност като деликтна и анализът му на разпоредбите в ГПК и в ЗЗДискр относно подсъдността не включва подсъдност по деликтни спорове. Затова въпросът не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос е неточно зададен и не кореспондира с установените по делото факти. В случая както от твърденията на ищцата, така и от приложения трудов договор става ясно, че трудовото й правоотношение не е възникнало с клона на банката в [населено място], а с банката като юридическо лице със седалище в [населено място], още повече, че се твърди дискриминационно поведение от страна на директора на Дирекция Правна при ответното дружество, която е пряк ръководител на ищцата и към която дирекция е включена нейната длъжност. Следователно неприложима е хипотезата на §1, т. 1 ДР на КТ, която приравнява на работодател и клона на организацията. Затова неотносими за спора се явяват разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 ГПК, още повече, че в случая не се касае за трудов спор. На последно място, по релевираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е необходимо да се посочи следното. Трайната съдебна практика приема, че за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното определение не страда от подобен порок. Съдът е тълкувал конкретни, действащи законови разпоредби, уреждащи подсъдността на делата, без да се отклонява от вложения в тях смисъл и да нарушава логически правила и правни принципи. Липсват и основания за отправяне на исканото преюдициално запитване. Съгласно чл. 628 ГПК съдът прави запитване до Съда на ЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Следователно запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на ЕС, относими към конкретния правен спор. Правилата за местната подсъдност обаче не са предмет на уредба в ЕКПЧ – държавите разполагат с автономия да регламентират такива във вътрешното си законодателство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.