Определение № 5961 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3365/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ф. А., чрез пълномощник адв. Г. М., против въззивно решение № 161/07.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 119/2025 г. по описа на Окръжен съд - Русе, в частта му с която е потвърдено решение № 1745/18.12.2024 г. по гр.д.№ 1463/2024 г. на Районен съд - Русе в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Ф. А., против „С. П.” Е., [населено място], искове: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ и с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставени въпрос свързан с назначаване на вещи лица и експертизи по делата. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като се твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като според касатора в практиката на ВКС „не е разгледан въпроса за установяване на обективни изисквания и правила за назначаване на вещи лица“. Сочи се и основанието по смисъла на чл. 280 ал.2 предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са твърдения, за допуснати процесуални нарушения поради „непопълването на делото с относимите по спора факти, поради неспазване на нормата на чл. 195, ал. 2 ГПК“ и отхвърляне изцяло на искането на касатора за назначаване на „компютърната експертиза за установяване на времето и съставянето на файловете при подбора и др. документи на работодателя по този случай“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „С. П.” Е. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, имаща за предмет въззивното решение по иска за присъждане на обезщетение по чл. 222 ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая претенцията по чл. 222 ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на една брутна работна заплата е с цена 2577,39 лв., поради което въззивното решение по този иск не подлежи на касационен контрол и касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане. В частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа вследствие на незаконното му уволнение, считано от 15.01.2023 г. в размер на 6 брутни работни заплати на стойност 15464,34 лв., касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и ответното дружество е било налице трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 11/19.05.2023 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „арматурист” в дружеството. Същото било прекратено със заповед № 5/15.01.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работата. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, въззивният състав е направил извод за незаконосъобразност на уволнението, тъй като не било установено, че при работодателя е било налице действително намаляване обема на работа, и че това състояние е съществувало и е било трайно установено към момента на уволнението. Приел е, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен, и след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил същия /въззивното решение в тази му част, като необжалвано в срок е влязло в сила/. За да приеме искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ за неоснователен, въззивният съд е посочил, че по делото не са представени доказателства, че след уволнението А. е останал без работа и за какъв период от време е продължило това. Представени били писмени доказателства само за това, че считано от 15.01.2024 г. в период от време ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос по отношение на който трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос, съобразно разясненията на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК обуславящ правните изводи на съда по иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ. Поставеният общотеоретично такъв, свързан с назначаване на вещи лица и експертизи по делата, е неотносим, доколкото направените доказателствени искания от касатора- ищец за назначаване на експертизи и поставените от него въпроси към същите, оставени без уважение от съда, са били свързани единствено с установяване на законосъобразността на уволнението, предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който е бил уважен от въззивния съд и не е предмет на касационната жалба. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт. Касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, но не излага доводи, различни от оплакванията в касационната жалба, а те са общи твърдения за неправилност, които не могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При прочита на самото решение не се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, нарушение на научни и/или опитни правила или на правилата на формалната логика. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението в частта му касаеща иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 1800 лв. съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото писмени доказателства за платено такова в посочения размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.