Определение № 607 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 426/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. „Максимум 2009“ ЕООД, представлявано от З. А. чрез адв. Е. У. обжалва определение № 487 от 21.11.2023 г. по ч.гр.д. № 292/23 г. по описа на ОС – Кърджали, с което съдът е оставил без уважение частната му жалба с вх. № 3760/17.10.2023 г. срещу разпореждане № 1964/21.08.2023 г. по ч.гр.д. 1275/23 г. на РС – Кърджали, с което е върната въззивната му жалба, вх. № 5564/19.06.2023 г., подадена от „Максимум 2009“ ЕООД. В частната жалба са изложени съображения относно допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да се отмени определението. Ответникът „Устра Бетон“ ООД чрез адв. Т. Б. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. При преценка допустимостта на обжалване, следва да се има предвид, че достъпа до касационно обжалване е ограничен от законодателя, съгласно императивната норма на чл. 280, ал. 3 от ГПК, като определящи за това ограничение са, видът на делото и цената на иска. По отношение на частните жалби, подадени на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, също се прилагат правилата относно касационното обжалване. В разглеждания случай, с частната жалба се обжалва определение, постановено от Окръжен съд – Кърджали по ч.гр.д. 292/23 г., с което е оставена без уважение частната жалба на „Максимум 2009“ ЕООД срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба срещу решение на РС – Кърджали. Така постановеното определение не подлежи на обжалване, съответно предвиденото ограничение на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, определенията по дела, решенията, по които не подлежат на обжалване пред касационната инстанция, също не подлежат на обжалване. С оглед нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията, постановени по дела, с цена на иска до 5 000 лв за граждански дела и до 20 000 лв за търговски дела. В случая, делото, образувано пред Районен съд – Кърджали е търговско. Сделката, от която произтичат претендираните права, е абсолютна търговска сделка, на основание чл. 1, ал. 1 от ТЗ и предмет на делото е спорното правоотношение между търговски дружества. Разгледаните искове на „Максимум 2009“ ЕООД срещу „Устра Бетон“ ООД са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК относно установяване на вземания за заплащане на цена, произтичащи от търговски сделки – търговска продажба на стоки, съгласно две фактури, установяващи сключването на два самостоятелни договора. Налице е обективно съединение на искове за заплащане на цената по два самостоятелни договора, съединени с искове за обезщетение за забава на изпълнението на паричното задължение. Обстоятелствата, посочени в исковата молба, сочат, че претенциите са основани на два отделни договора за продажба на стоки, за което са съставени самостоятелни фактури. Няма изложени обстоятелства относно уреждане на отношенията между страните с договор, въз основа, на който да са съставени фактурите. Цената на предявените искове е съответно 4 000, 90 лв и иск за обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД - 1219,17 лв, както и за заплащане на цена от 4 061,21 лв и обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД, за 1237,54 лв. Въпреки че районният съд е разгледал исковете и се е произнесъл общо по исковете за заплащане на цената и иска за заплащане на обезщетение за забава, настоящият съдебен състав намира, че това не променя извода за наличието на обективно съединение на искове, така както е посочено по-горе. Предвид характера на делото, търговско и цената на исковете, както е посочено по-горе, определени като критерии относно допустимостта на касационната жалба, следва да се приеме, че частната жалба е недопустима, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК. Решението по така определеното търговско дело, с посочената цена на исковете, под 20 000 лв не би подлежало на касационно обжалване, следователно и подадената частна жалба, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежи на обжалване, поради изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България