Определение № 50780 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 266/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Милен А. Д., заместил по реда на чл. 227 ГПК първоначалния ищец А. Х. Д., чрез адв. А. Д., срещу решение № 1451/29.09.2021 г. по в.гр.д. № 1566/2021г. на Окръжен съд Варна, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения срещу „Енерго Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 209, 52 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електроенергия за обект с абонатен № [ЕГН] за периода 22.09.2017г. - 21.09.2018г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/23.08.2019г. Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно, доколкото извода на съда за наличие на отреченото от ищеца вземане, е основан единствено от заключението на комплексната експертиза, което в една част дава вероятни отговори, без да бъдат обсъдени останалите доказателства по делото, както и обстоятелството, че е останала неопределена началната дата, от която е започнало неточното отчитане от средството за търговско измерване / СТИ/. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“; 2/ „По въпроса за наличието на правно основание за корекция на сметка на потребител при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след отмяната на чл. 1-47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм.д.№ 2385/2016г. и при действието на чл. 48-51 ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013г.“; 3/ „При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат от което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея регистър, следва ли да се ангажира отговорността на продавача по реда на чл.183 ЗЗД, като в този случай доставчикът следва ли да докаже по несъмнен начин наличието на реално доставяне и потребление на електрическа енергия, и действителния й размер?“ За всички въпроси се сочат допълнителните селективни основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът се позовава и на чл. 280, ал.2, предл.последно ГПК. Насрещната страна по жалбата – ответникът „Енерго Про Продажби“ АД оспорва жалбата и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване.Претендира присъждане на разноски. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК след отмяна на първото въззивно решение, с което искът е бил уважен. При повторното произнасяне въззивна инстанция е съобразила задължителните указания в отменителното решение на ВКС ( № 60142/15.06.2021г. по гр.д.№ 3044/2020г., ІV ГО) за приложимата в случая материалноправна норма в отношенията между страните по доставка на електрическа енергия, а именно - чл.183 и сл. от ЗЗД. При съобразяване правилата за разпределение на доказателствената тежест, съгласно които в тежест на доставчика/продавач е да установи реалната доставка на количеството ел.енергия, за което е начислена процесната сума, а в тежест на потребителя/купувач е да установи заплащането ѝ, въззивният съд е достигнал до извод, че ищецът е потребил констатираното от ответника при проверка на 21.09.2018г. допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, а стойността му, като съобразена с приложимите цени на КЕВР, е изчислена правилно, поради което се дължи заплащането ѝ на ответника. Този извод е обусловен от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства – писмените и заключението по допуснатата при повторното разглеждане на делото комплексна техническа експертиза, който е позволил на въззивния съд да приеме за установено, че: 1/ към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия; 2/ електромерът е монтиран през 2015г., нов, с нулеви показатели по всички тарифи; 3/ върху електромера е осъществено софтуерното въздействие, при което е запазена точността на измерване на СТИ, но в резултат от което е включена нормално неизползвана тарифа – 1.8.3, където да се натрупва потребената ел.енергия; 4/ вмешателството е резултат от софтуерна манипулация, изключена е грешка, която да не се дължи на човешка намеса; 5/ електромерът е отчел цялото преминало през него количество ел.енергия, като натрупаното в невизуализираната тарифа – 1.8.3, е в размер на 27610,9 кВТч.; 6/ софтуерното въздействие е осъществено в периода след монтиране на СТИ – 13.10.2015г. до датата на демонтажа му – 21.09.2019г; 7/ установената енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера т.е. е реално потребена и предвид пропускателната възможност на СТИ и техническите параметри на присъединителните съоръжения може да бъде доставена за посочения период от време; 8/ стойността на доставената, но неотчетена ел. енергия е точно определена по приравнени цени, определени за технологични разходи. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Предвид приетото от въззивния съд, поставените от касатора въпроси са обуславящи, но всички те са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, включително сочената от касатора. При постановяване на решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения да прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за установяване на правнорелевантните за спора факти ( сред които не са тези кой и кога точно в периода след монтиране на ново СТИ в обекта на ищеца е осъществил софтуерното вмешателство), както и да обсъди всички относими и допустими доводи и възражения на страните, като изложи свои собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор. Несъгласието на касатора с установено от въззивния съд и с крайния резултат по делото, съставляват доводи за неправилност на въззивното решение, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК. По втория и третия въпрос е дадено трайно разрешение с формираната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК ( решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 216/13.01.2021 по гр. д. № 989/2020 г., ІV г.о. на ВКС; решение № 47/09.03.21 по гр.д. № 2299/2020 г., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 2541/2020 г., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 51 /25.03.2022г. по гр.д.№ 4170/21 на ІV.г.о. на ВКС и др.), която настоящият състав напълно споделя, според което договорите за продажба (доставка) на електрическа енергия имат специфичен предмет, който не изключва приложението на общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД - за неуредени в ЗЕ случаи, което означава, че на основание чл. 200 ЗЗД купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, когато е налице неточно отчитане на действително доставената електрическа енергия, в резултат от което е заплатена по-малка цена от реално дължимата. След окончателната отмяна на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.), включително на чл.чл. 48-51, извършена с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС (обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г.), електроразпределителното дружество не може да търси по реда и на основание отменените разпоредби доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия. Извършената корекция на потребената от клиента на дружеството електрическа енергия обаче не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена. Затова доставчикът има право да търси доплащане на основание чл. 200 от ЗЗД, а потребителят - съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия. Ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер,съществуването на задължението на потребителя не може да бъде отречено по формални съображения. Не е налице колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи, доколкото съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. При спор относно заплащането на доставено количество електроенергия, което не е отчетено и заплатено от абоната при редовния месечен отчет, от значение е сумарното количество на реално доставената електроенергия и периодът на доставката. Същите са установими при положителен извод на съда за проследимост, точност и достоверност на измерванията, който изключва вероятността за техническа грешка в реалното измерване на преминалата през СТИ енергия. Обжалваното решение е изцяло съобразено с цитираната константна съдебна практика, поради което основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Отсъства и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът се е позовал бланкетно на него - без да се позове на непълнота или неяснота на конкретна относима правна норма, които налагат тълкуването й, нито на данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Съгласно установената практика, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, установени пряко от съдържанието на съдебния акт, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Случаят не е такъв, тъй като касаторът поддържа явна необоснованост на решението, без да изложи допълнителни аргументи в какво тя се състои, а такава не следва от прочита на обжалвания акт. В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол. На ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, които са в размер на 1416 лева с ДДС, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК / лист 28/. Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд