Определение № 3784 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4466/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по делото – ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество ––(КОНПИ) и ответниците Т. Г. Г., М. С. Г. и И. М. С. срещу въззивно решение № 94 от 12.05.2023 г. по в. гр. д. № 299/2022 г. на Варненски апелативен съд, постановено по искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ. Ищецът КОНПИ обжалва въззивното решение в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 260002 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 189/2018 г. на Силистренски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) вр. с §. 5, ал. 1 ПЗР ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 159 112. 43 лв., както следва: от М. С. Г. на основание чл. 72 вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) – сума в размер на 15 000 лв., съставляваща предоставени заеми на ЕТ „МИТ – М. Г.“; от Т. Г. Т. и М. С. Г. на основание чл. 72 вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) - сума в размер на 7 200 лв., представляваща предоставен на 05.08.2009г. заем на М. Г. Д., сума в размер на 200 лв., представляваща предоставен на 19.11.2012 г. заем на З. М., сума в размер на 200 лв., представляваща предоставен на 20.11.2012 г. заем на Б. Вели, сума в размер на 170 лв., представляваща предоставен на 22.11.2012 г. заем на Г. Б. Ж., сума в размер на 500 лв., представляваща предоставен на 24.11.2012 г. заем на Н. Б. Ш., сума в размер на 300 лв., представляваща предоставен на 11.12.2012 г. заем на Х. Ч. А., сума в размер на 210 лв., представляваща предоставен на 13.12.2012 г. заем на Б. Б. А., сума в размер на 150 лв., представляваща предоставен на 10.01.2013 г. заем на Ю. И. Ю., сума в размер на 300 лв., представляваща предоставен на 25.01.2013 г. заем на А. К. Д., сума в размер на 250 лв., представляваща предоставен на 25.01.2013 г. заем на Н. Я. Д.; на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) от Т. Г. Г. – сума в размер на 5 353. 61 лв., представляваща погасителни вноски по банков кредит в „Уникредит Булбанк“ АД, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) от М. С. Г. – сума в размер на 3 856. 16 лв., внесена касово по картова сметка в банка, и сума в размер на 125 422. 66 лв., съставляваща погасителни вноски по банков кредит в „Банка ДСК“ ЕАД. Жалбоподателят - ищец поддържа, че въззивното решение в горепосочената част е неправилно поради противоречие с материалния закон и като такова моли да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени. Счита, че решаващият извод на въззивния съд, че предоставените заемни средства на трети лица не са налични суми към края на проверявания период и поради това не следва да бъдат включвани в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ е неправилен извод, който противоречи на ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че процесните вземания са част от патримониума на ответниците и подлежат на отнемане в полза на държавата, тъй като не е установен законен източник на средствата към момента на възникване на заемните процесни правоотношения. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ищецът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на §1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ предоставените в заем от проверяваното лице на трети физически или юридически лица парични средства, доколкото същите не са възстановени в рамките на проверявания период?“, за който поддържа, че е разрешен от въззивният съд в противоречие с ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Ответниците по тази касационна жалба – Т. Г. Г., М. С. Г. и И. М. С. депозират писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържат становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Ответниците – Т. Г. Г., М. С. Г. и И. М. С. обжалват горепосоченото въззивно решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени предявените от КОНПИ искове за гражданска конфискация, като е отнето в полза на държавата имущество на обща стойност 29 100 лв., а именно: от М. С. Г., действащ като ЕТ „МИТ – М. Г.“ - товарен автомобил, марка “Рено”, модел “Канго“, рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Транспортер“, рег. [рег.номер на МПС], и от И. М. С. - лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А 3“, рег. [рег.номер на МПС]. Жалбоподателите – ответниците твърдят, че въззивното решение в обжалваната от тях част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като при анализа на придобитото от тях имущество не са използвани счетоводните данни от дейността на едноличния търговец, като в нито един от поставените към вещото лице въпроси по изготвената и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ) по делото, не е указано вещото лице да изследва имущественото състояние на ЕТ “МИТ - М. Г.“. Считат, че въззивният съд не е обсъдил всички наведени от тях възражения с въззивната жалба, вкл. досежно липсата на значително несъответствие по смисъла на приложимия закон, доколкото не е съобразено възражението за неправилно включване в т. нар. „имущество“ на разходите за придобиване на МПС от ЕТ „МИТ - М. Т.“. Молят атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ответниците релевират основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ придобити МПС от едноличен търговец чрез договор за финансов лизинг, при положение че имущественото състояние на търговеца/предприятието не е изследвано?“, по който е наведено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргумент, че е необходимо създаването на нова съдебна практика и осъвременяването на съществуващата такава, и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в: решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II ТО; решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II ТО; ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 220/2015 г. на ВКС, II ТО и др.. Ответникът по тази касационна жалба - КОНПИ депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т.е. те са допустими. Предявените искове са за отнемане на незаконно придобито имущество от проверяваните лица М. С. Г., лично и в качеството му на ЕТ “МИТ - М. Г.“, Т. Г. Г. (съпруга на М. Г.) и техния син - И. М. С., на три налични автомобили, както и на парични суми, представляващи предоставени от проверяваните парични заеми на трети лица, платени погасителни вноски по банкови кредити и внесена касово по картова сметка парична сума. Решаващият съд е посочил, че КОНПИ не е твърдяла да е било налично имущество в началото на периода, както и не твърди претендираните за отнемане суми – дадени заеми, внесени суми по сметки и погасителни вноски по кредити и картова сметка да са налични у ответниците към момента на проверката. Приел е за установено от доказателствата по делото, че цялото придобито от проверяваните (вкл. и в качеството на ЕТ на ответника М. Г.) имущество в процесните периоди от 06.08.2005 г. до 06.08.2015 г. и от 06.10.2006 г. до 06.10.2016 г., е следното: два недвижими имота: поземлен имот с идентификатор № 24030.501.673 по КК на [населено място], с площ 394 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], при призната от КОНПИ действителна стойност на придобиване от 3 690. 34 лв.; недвижим имот, находящ се в жилищна сграда със сутерен и терасовиден етаж в [населено място], [улица], с призната от КОНПИ действителна стойност в размер на 122 017. 26 лв. (съдът е подчертал, че и двата недвижими имота не се претендират от КОНПИ за отнемане в полза на държавата, като за имота в [населено място] – поради това, че правата на държавата са погасени по давност, а за апартамента в [населено място] - тъй като усвоеният кредит не е погасен изцяло, а само на 50% ); четири моторни превозни средства (МПС), както следва: придобити възмездно през проверявания период от проверяваното лице М. Г. в качеството му на ЕТ „МИТ - М. Г.“: товарен автомобил, марка “Рено”, модел “Канго“, с рег. [рег.номер на МПС], за сумата от 4 850 евро или 9 485. 77 лв.; товарен автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Транспортер“, с рег. [рег.номер на МПС]; лек автомобил, марка “Мерцедес“, модел “В.“, с рег. [рег.номер на МПС], който не се претендира за отнемане в полза на държавата, тъй като на основание чл. 73 ЗОПДНПИ (отм.) правата на държавата са счетени за погасени по давност; придобит възмездно през проверявания период от ответника И. М. С. (син на проверяваните лица) лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А 3“, с рег. [рег.номер на МПС]. Посочил е, че по конкретния спор релевантен е посочения в § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ вр. с § 5, ал. 1 ПЗР ЗПКОНПИ размер на значителното несъответствие от 150 000 лв., а не размерът от 250 000 лв., съставляващ според ответниците „по-благоприятен закон“ според действалата по време на производството пред КОНПИ редакция на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.). Приемайки, че на отнемане по реда на специалния закон подлежи само наличното имущество на проверяваното лице и свързаните с него лица, въззивният съд е посочил, че постъпилите суми по банковите им сметки стават част от имуществото им, тъй като съставляват техни вземания от съответната банка. Счел е също, че преминалите през банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото, като чл. 151 ЗПКОНПИ е неприложим към неналичните парични средства, доколкото парите могат да са предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи само когато са налични, поради което само в тази хипотеза биха участвали във формирането на имуществото и определянето на неговата стойност. По тези съображения съдът е приел, че не следва да бъдат включени в графата имущество общият размер на вноските за погасяване на задължения по кредити, общият размер на внесените парични средства по банкови сметки, които не са обвързани със задължения по кредити, и общият размер на предоставените заемни средства на трети лица, които суми не са налични към края на проверявания период, макар да са преминали през имуществото на ответниците. Въз основа на приетото заключение на ССЕ, решаващият съд е заключил, че придобитото през проверяваните периоди имущество (двата недвижими имота и четирите МПС), което е налично към края им, възлиза на сумите съответно: от 330 995. 29 лв. (125 707. 60 лв. – имоти и 205 287. 69 лв. – МПС) за периода от 06.08.2005 г. до 06.08.2015 г., и от 289 803. 31 лв. (125 707. 60 лв. - имоти и 164 095. 71 лв. – МПС) за периода от 06.10.2006 г. до 06.10.2016 г.. Намерил е за установено, че общият размер на получените от ответниците доходи, приходи, източници на финансиране (таблица 4 от заключението) възлиза на сумата 312 694. 89 лв. за периода от 06.08.2005 г. до 06.08.2015 г. и на сумата 314 431. 17 лв. за периода от 06.10.2006 г. до 06.10.2016 г., като в тази сума са включени: доходи, декларирани с годишна данъчна декларация и доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения (съответно за двата периода от 77 384. 14 лв. и 79 755. 73 лв.); доходи от обезщетения, социални помощи, рента (съответно за двата периода от 6 719. 03 лв. и 6 199. 03 лв.); плащания по застрахователни договори и изпълнителни дела, стипендии, начално салдо по сметки, възстановени надвнесени данъци по ГД, преводи по сметки на проверяваните (признати от КПКОНПИ) (съответно 12 547. 93 лв. и 12 432. 62 лв.); суми от усвоени кредити и заеми (съответно 216 043. 79 лв. и 216 043. 79 лв.). Посочил е, че в доходите на проверяваните по ГДД са включени и тези, реализирани от дейността на ответника в качеството му на ЕТ “МИТ – М. Г.“, поради което оплакването на ответниците за несъобразяването им е неоснователно. Съобразил е общата, посочена от вещото лице по ССЕ, сума на обичайните и извънредни разходи съответно за двата периода от 116 095. 91 лв. и 117 768. 25 лв., като в нея не са включени вноските по погасяване на кредити, заеми, посочени и приети като стойност на проверяваното имущество. Поради това погасените кредити и заеми не съставляват имущество, а с оглед включването на усвоените кредити и заеми в частта на приходите, погасената част от тях следва да бъде включена в частта на извънредните разходи, при което сумата на обичайните и извънредни разходи за двата периода е съответно: 245 915. 41 лв. и 261 283. 94 лв.. Н. доход на проверяваните, съответно за периода 06.08.2005 г. до 06.08.2015 г. се равнява на сумата 65 779. 48 лв., а за периода от 06.10.2006 г. до 06.10.2016 г. - на сумата 53 147. 23 лв.. При така установените правнорелевантни факти, въззивният съд е приел, че несъответствието между стойността на придобитото имущество и нетния доход на проверяваните лица за периода от 06.08.2005 г. до 06.08.2015 г. е 265 215. 81 лв. (разлика между стойност на придобитото имущество 330 995. 29 лв. и нетен доход от 65 779. 48 лв.) и за проверявания период от 06.10.2006 г. до 06.10.2016 г. е в размер на 236 656. 08 лв. (разлика между стойността на придобитото имущество и нетния доход на проверяваните), при което е извел изводът за наличие на значително по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ несъответствие в размер над 150 000 лв. за целия проверяван период. Посочил е, че от придобитото в процесните периоди имущество, КПКОНПИ е претендирала трите МПС – товарни автомобили с марка „Рено“, модел “Канго“ и „Фолксваген“, модел “Транспортер“, собственост на М. Г. в качеството му ЕТ “МИТ - М. Г.“, и лек автомобил марка „Ауди“, модел “А 3“, придобит от И. М. С. със средства на родителите му. Това е наличното имущество, което подлежи на гражданска конфискация и спрямо което предявените искове са основателни. Неналичните у проверяваните лица парични суми, претендирани за отнемане, представляващи платени вноски по кредити, внесени суми по карта и предоставени заеми на трети лица, не съставляват имущество и не подлежат на отнемане в полза на държавата по приложимия специален закон, поради което досежно тях предявените искове са неоснователни. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ищеца КОНПИ: Поставеният правен въпрос осъществява общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за крайния изход на конкретното дело. Спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По правния въпрос е формирана задължителна практика, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, с която атакуваното решение е изцяло съобразено. Съгласно задължителните разрешения в горепосоченото тълкувателно решение, не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Решаващият правен извод на въззивния съд, за да отхвърли предявените искове за гражданска конфискация с предмет: предоставените от проверяваните лица заемни парични средства, които не са върнати на заемодателя, е че тези средства не са налични към проверявания имуществен патримониум в края на проверявания период. Поради това те не участват и при формиране на извода за наличието на несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, с променено понастоящем заглавие ЗОНПИ. Дори обаче те да можеха да бъдат включени в качеството си на облигационни вземания като „актив“ или приход на проверяваното имущество, направеният и без тяхно участие извод във въззивното решение, че е установено значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, няма как да бъде променен, тъй като несъответствието би се изразило в още по-голяма цифрова величина. Доколкото, както е посочено в мотивите на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно чл. 141 и сл. ЗОНПИ релевантно е наличното незаконно имущество и само то може да е обект на гражданска конфискация, като не подлежат на отнемане по приложимия специален закон доходи, приходи или разходи на проверяваното имущество. Предоставените парични заеми от проверяваните лица в полза на други лица са напуснали релевантното имущество и докато не постъпят обратно в него, биха могли да съставляват само негов актив или пасив, но не могат да бъдат обект на гражданска конфискация поради това, че не съставляват налично имущество по смисъла на задължителните разрешения в горепосоченото тълкувателно решение. Поради това, в съответствие със съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е даденото от въззивния съд разрешение, че паричните средства, включително предоставените в заем от проверяваните лица на други лица, не следва да бъдат включени в проверяваното имущество и не могат да обосноват несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, при което липсва предмет на отнемане, в хипотезата, в която същите не са налични в края на проверявания период. Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ищеца. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Т. Г. Г., М. С. Г. и И. М. С.: Първият поставен въпрос не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Той съставлява оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, изискващо преценка на конкретния доказателствен материал по делото, което не може да бъде обсъждано в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. Независимо от това, следва да бъде посочено, че въззивният съд е съобразил имущественото състояние, вкл. приходите, на едноличния търговец „МИТ – М. Г.“ и неговото предприятие при изчисляване на доходите на проверяваните физически лица и извеждане на извода за наличие на несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, кредитирайки неоспореното заключение на ССЕ. Съобразно гореизложеното първият поставен въпрос не удовлетворява изискването за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е в състояние да обоснове допускане на искания касационен контрол, като не е необходимо да бъде обсъждано наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, т.е. съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, но не е разрешен в противоречие със сочената съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият е обоснован с наведени оплаквания, че въззивният съд не е отговорил на въпроса защо по отношение на ответника М. С. Г., при изследване на "доходи, приходи и източници на финансиране”, е взет предвид само облагаемият доход от дейността му като едноличен търговец, а не са изследвани източниците на финансиране на дейността на едноличния търговец, с които са правени вноските за лизинг от името и за сметка на ЕТ „МИТ-М. Г.“. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е обсъдил всички приети и относими доказателства по делото и всички възражения и доводи на страните, т.е. действал е изцяло в съответствие с константната практика на ВКС. Въз основа на приетата и неоспорена ССЕ, решаващият съд е приел, че в приходната част на доходите на проверяваните по ГДД са включени и доходите, реализирани от дейността на ответника в качеството му на ЕТ “МИТ – М. Г.“, следователно те са съобразени. Наведените от касаторите оплаквания, че не са изследвани източниците на финансиране на дейността на едноличния търговец, не са подкрепени от приетите по делото доказателства. Касаторите не сочат конкретно други доходи, които са реализирани от едноличния търговец – ответник, респективно не навеждат твърдения и не представят доказателства за такива. Поради неосъществено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да бъде допускано касационно обжалване и по този въпрос. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение