Определение № 50268 от 29.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 648/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Г. З., чрез пълномощниците му адв. Г. Б. и адв. С. К., срещу определение № 3685 от 28.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 12550/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение No 20025772 от 28.01.2021 г., постановено по гр. д. No 71357/2018 г. по описа на Софийския районен съд, с което е отхвърлено възражението на С. А. Г. Залдуеги за липса на международна компетентност на българския съд.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси:

1.Следва ли и законосъобразно ли е в инстанционния контрол пред въззивния съд той да не обсъди като се обоснове в мотивите си по съществени процесуални въпроси ? Законосъобразно ли е съдът да постанови акт без да обследва съвместимостта между разпоредбите относно компетентността и тези относно приложимото право?

2.Задължен ли е въззивният съд да следи служебно за изпълнение на императивни материалноправни норми, в случая регламентиращи трансграничното наследяване по отношение на извършено завещателно разпореждане ? Задължен ли е съдът при определяне на международната компетентност да даде квалификация на правоотношението във връзка със завещанието, за да бъдат изяснени и правилно преценени кръгът от наследници, разпределение на дяловете им, наличието на запазена част или друг елемент, установен съгласно приложимото към наследяването право?

3. Задължен ли е въззивният съд да предостави на страните възможност за установяване на чуждото право – законодателството, действащо към момента на съставяне на завещанието? Задължително условие ли е то за редовност на производството ? Задължително условие ли е за точно определяне на наследствените дялове на наследниците ?

4. Следва ли и задължен ли е съдът да извърши проверка на компетентността си съгласно чл. 15 от Регламент 650/2012г. при условията на извършено завещателно разпореждане и дали е направено преди 17 август 2015г. с приложение на чл. 83, пар.4 от ПР на Регламента ?

5.Законосъобразно ли е въззивният съд да изключи завещателните разпореждания, направени от наследодателя?

6.Следва ли изясняването на фактите от значение по делото като завещанието да се тълкуват като се отчита приложимият за тях закон ?

7.Законосъобразно ли е съдът да констатира като неоснователно завещание от 1989г., което да не налага допълнително уточняване какъв е видът и обемът на завещателното разпореждане в Испания ?

8.След като страната е представила завещанието и преди изключване на завещанието от документите, следва ли съдът да предостави указания на страните за допълнително уточнение във връзка със завещанието и приложимият към него закон?

9.Следва ли съдът да се произнася без да изследва действителната воля на наследодателя, съдържаща се в завещанието му? Не следва ли съдът да се ръководи само и единствено от твърденията на страните въз основа на приложените доказателства?

10.Законосъобразно ли е съдът да отхвърли възражение за липса на международна компетентност, след като касаторът през цялото съдебно производство твърди една и съща претенция за избор на приложим закон по завещание ?

11.Обстоятелствата, на които се обосновава завещанието, не са ли предмет на изясняване преди преценката на международната компетентност ?

12.Законосъобразно ли е съдът да изведе фактическите си и правните изводи с акт на отричане на разпореждането, направено от наследодателя по повод оставеното от него завещание в Испания. Не е ли това от своя страна отказ от правосъдие по предявеното заявление?

13.Допустимо ли е наследодателят в завещанието си, съставено преди 17 август 2015г., който не се е позовал на приложимото към наследяването право, също да бъде определено като произтичащо от чл.83, параграф 4 от Регламента и т.нар. презумпция за избор на приложимото към наследяването право ?

14.При приложението на чл.83, пар.4, ако дадено разпореждане с имущество в случай на смърт е било направено преди 17.08.2015г. в съответствие с право, което починалият би могъл да избере за приложимо в съответствие с настоящия регламент, посоченото право счита ли се за избрано като приложимо към наследяването право ?

15.При условията на чл.83, пар.4 съдилищата на държавата – членка чието право е било избрано за приложимо от починалия към момента на завещанието, компетентни ли са да се произнасят по отношение на наследяването като цяло ?

16.Изборът на приложимо право при наследствените правоотношения ограничава ли се от гражданството на лицето, което прави избора?

В срок е постъпил отговор на частната касационна жалба от Г. П. Г. Залдуеги, чрез процесуалните й представители адв. Г. Г. и адв. Ванина П., с който е изразено становище за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По заявление на Г. П. Г. З. пред районния съд е образувано производство по чл.627е ГПК - за издаване на европейско удостоверение за наследство.

С определение No 20025772 от 28.01.2021 г., постановено по гр. д. No 71357/2018 г. по описа на Софийския районен съд е отхвърлено възражението на С. А. Г. З. за липса на международна компетентност на българския съд за разглеждане заявлението за издаване европейско удостоверение за наследство.

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на СРС, като е приел, че обичайното местопребиваване на наследодателя А. З. е било в Република България и е налице международна компетентност на българския съд по чл. 4 от Регламент (ЕС) № 650/2012. Съдът е посочил, че за да има обичайно местопребиваване не е необходимо да има формална регистрация или постоянен адрес в Република България или придобито българско гражданство. За недоказани са счетени твърденията на жалбоподателя, че наследодателят е поддържал тясна връзка с държавата си по произход и гражданство и там е било местонахождението на основните му активи. Изложени са мотиви, че удостоверение от 26.09.2018г. на Дирекция „Миграция“ е убедително доказателство, че в продължение на 10 години наследодателят е влизал и излизал от българска територия, имал е съпруга, която е българка, починал е в болница в [населено място], при все че е имал финансова възможност да се лекува в Испания и в Швейцария, където е притежавал имоти, бил е съдружник в българско търговско дружество.

Съдът е приел, че случаят наподобява посоченото в т.24 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 650/2012, но жалбоподателят не представя убедителни писмени доказателства, че по- голяма част от бизнеса и основните активи се намират в Кралство Испания, независимо че е бил испански гражданин и е имал постоянен адрес в Кралство Испания. Съдът е посочил, че няма данни през последните 10 години наследодателят да е пребивавал продължително в Кралство Испания, а единственият имот, който притежава там са 20% ид.ч. от апартамент в [населено място], като същевременно е имал отпуснат заем за закупуване на имот в Швейцария.

Съдът е взел предвид също, че в молба до испанския съд за делба на имущество жалбоподателят е посочил, че счита, че наследодателят може да има активи в С. /автомобили, дружествени дялове и движими вещи/, но не сочи такива в Кралство Испания, с което косвено признава, че обичайното местопребиваване на наследодателя е било в Република България. Изложени са и мотиви, че формално към датата на смъртта си наследодателят не е имал имоти в Република България, но причината за това е, че с брачен договор от 2011 г. е прехвърлил имотите си в [населено място] и в [населено място] на съпругата си, но е имал семейно жилище в Република България. Относно представеното завещание от 16.05.1989г. съдът е приел, че е съставено 28г. преди смъртта на наследодателя и по време на предходен брак, като в него липсва изричен избор на международна компетентност на испански съд и на приложимо материално испанско право. По доводите за наличие на евентуална преюдициалност на спорове за делба и за валидност на брак, е прието ,че те евентуално биха били основание за спиране, а не за прекратяване на производството.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият правен въпрос е обоснован с доводи, че съдът се е произнесъл, без да е установено чуждото право, а именно правото на държавата, където е съставено публичното завещание.

По този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е относним към спора, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно международна компетентност на българския съд за разглеждане заявлението за издаване европейско удостоверение за наследство. В това производство съдът е следвало да прецени къде е било обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му и съответно кой е компетентният съд по чл. 4 от Регламент (ЕС) № 650/2012, който да разгледа постъпилото заявление, както и дали е налице някоя от специалните хипотези, дерогиращи общото правило на чл. 4 от Регламента. При формиране на изводите си, че обичайното местопребиваване на наследодателя е било в Република България и че възражението за липса на компетентност на българския съд е неоснователно, съдът е направил анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. и представеното завещание. Последното е обсъдено, като е прието, че в него липсва изричен избор на международна компетентност на испанския съд и на приложимо материално испанско право.

По горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по останалите въпроси, формулирани от касатора. Всички те не са във връзка с изводите на съда относно международната компетентност на българския съд, а касаят преценката по същество на представеното завещание, каквато преценка съдът дължи при произнасянето си с крайния акт по делото, защото в европейско удостоверение за наследници трябва да се посочи кое е приложимото към наследяването право, както и дали наследяването е по закон или се извършва в съответствие с разпореждане с имущество в случай на смърт. Наред с това въпросите са относими към завещание, с което е направен избор на приложимо към наследяването право, т.е. те и не кореспондират с изводите на съда, който анализирайки завещанието на наследодателя на страните, изрично е приел, че с него избор на такова право не е направен.

В допълнение следва да се отбележи, че част от въпросите /петият, седмият, десетият и дванадесетият/ не са правни такива по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, защото с тях се иска преценка на законосъобразността на действията и на изводите на съда, каквато преценка не може да бъде извършвана в производството по чл. 288 ГПК.

Поради липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не следва да се извършва преценка за наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.

Определението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на определението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК и Регламент (ЕС) № 650/2012 в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание и е постановено по предмета на спора, с който съдът е бил сезиран, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение