Определение № 4050 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. З. против решение № 16/16.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 459/2022 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е постановил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните да се осъществява от майката, като е определил режим на лични отношения с бащата. Режимът е както следва: всяка първа и трета седмица, за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година за Коледните празници – за времето от 10.00 часа на първия ден от почивните празнични дни до 18.00 часа на последния почивен празничен ден; всяка нечетна година за Новогодишните празници – за времето от 10.00 часа на първия ден от почивните празнични дни до 18.00 часа на последния почивен празничен ден; за В. празници – всяка четна година – първите два дни от В. празници, за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден, а всяка нечетна година – вторите два дни от В. празници за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден; в деня, следващ рождения ден на детето на 31 октомври, а ако той е учебен ден – в първия неучебен ден; да осъществява ежедневни контакти по телефона с детето в извънучебно време, както и да вижда и взема детето по всяко друго време след предварителна изрична уговорка с майката, като посочения режим на лични отношения бъде осъществяван чрез вземане на детето от адреса, на който живее в [населено място] и връщането му от бащата на същия адрес. За да достигне до горните изводи, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства – свидетелски показания, съдебни експертизи и доклади на АСП. Съдът е приел, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето, необходимите битови условия за упражняването на родителските права, но обсъждайки доказателствата в тяхната съвкупност е приел, че в интерес на детето е тези права да се упражняват от майката. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочат се процесуалноправни въпроси относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в съвкупност, да изложи мотиви по спора, както и да съобрази в най-голяма степен интереса на детето при определяне на това, кой родител да упражнява родителските права. В тази връзка се поставя въпрос относно интереса на детето да бъде възпитавано от другия родител, в случая баща му. Сочи се въпрос относно възможността и задължението на въззивния съд да събира доказателства относно нововъзникнали факти и обстоятелства. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е формирал собствени изводи относно основателността на исканията на страните, като основен негов мотив е защита интереса на детето. Съдържанието на подробните и ясни мотиви на въззивното решение опровергава доводите на касатора за необсъждане от страна на съда на всички правно значими обстоятелства, на събраните по делото доказателства, както и на доводите и възраженията на страните. Решаващият съд не се е отклонил от процесуалните си задължения при разглеждането на делото и е формирал свои собствени решаващи изводи по предмета на спора, като е съобразил задължителната и установената съдебна практика (вж. - т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС и др.). Съобразени са и постановките на ППВС № 1/74 г. (актуални и при сега действащия СК – 2009 г.), че под "изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Установена е практиката на ВКС, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства, могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живее детето, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като водещ критерий при решаването на този вид спорове е интересът на детето. В този смисъл е и произнасянето на съда, като следва да се отбележи, че фактическите доводи на касатора относно местоработата на майката се опровергават от представения социален доклад, в който е отразено, че тя работи по граждански договор съобразно своята професионална квалификация в училището, в което учи и детето на страните, наред с основната си трудова дейност. Безспорно е, че при определянето на това, кой от двамата родители да упражнява родителските права, следва да се отчита и обстоятелството, че детето има нужда от контакти и с родителя, комуто не са предоставени тези права. Именно за това се определя и режим на лични отношения с този родител, като само твърдението, че детето има нужда и от двамата си родители, факт, неотречен с обжалваното решение, не е основание да се приеме, че родителските права следва да се предоставят на другия родител. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1440 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС