Определение № 60646 от 17.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2070/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ,.Европаркет"ООД срещу решение №235/06.08.2021 г. по т.д. №267/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №70/10.02.2020г. по т.д.№364/18г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу М. С. Б. и К. Б., гражданин на Република Италия искове за солидарно осъждане да платят „Европаркет и ООД сумата 212 400 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди от сключването на споразумение от 18.11.2010 г. между „Европаркет'' ООД, представлявано от управителя К. Б. и „Булгархолц импорт експорт" ЕООД, представлявано от управителя М. Б. и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 140 868,03 лв. за периода 12.11.2011 г.-16.05.2018г., ведно със законната лихва, както и исковете за осъждане на М. С. Б. да заплати на „Европаркет"ООД сумата 37 692,30 лв., представляваща общ размер на противозаконно обсебени от нея през периода 21.04.2010г.-22.03.2011г. пари на дружеството и обезщетение за забава върху тази сума за периода 12.11.2011г. - 16.05.2018г. в размер на 24 998,29 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът счита,че въззивната инстанция се е произнесла по предявените срещу ответницата Б. искове без да обсъди и анализира съдържащите се в делото доказателства, установяващи вредоносните за дружеството нейни действия, с което е допуснал процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановения от него акт. Твърди, че исковете му касаят последиците от сключена от ответницата търговска сделка, поради което е ирелевантно дали срещу нея е било успешно проведено наказателно производство с влязла в сила осъдителна присъда, тъй като не е задължително действията й да осъществяват престъпен състав. Неправилно, според касатора, съдът е уважил направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност, несподеляйки довода на ищеца за прекъсване и спиране на давността с предявяването на граждански искове в наказателното производство и обосновавайки се с противоречащия на закона и съдебната практика аргумент, че давността не се счита за прекъсната поради прекратяването на наказателното производство и поради последващата отмяна на присъдата и уважените с нея граждански искове. Наред с тези оплаквания касаторът сочи като значим за делото фактът, че ответниците са се позовали на погасителна давност едва в производството пред гражданския съд, но не са направили такова възражение в нито едно от наказателните съдебни производства, в които са били предявени същите граждански искове. По тези съображения касаторът прави искане касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд, като върне делото за разглеждане от друг състав на съда или, евентуално - да разгледа спора по същество и да уважи исковете в претендираните от него размери,ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава в хипотезата на чл. 280 an. 1 т. 1 ГПК, поддържайки в изложението си по чл.284 ал.З т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по следните въпроси: 1 .Допустимо ли е въззивният съд да откаже да обсъди доказателствата, събрани при проведеното пред първоинстанционния съд съдебно дирене, по иск срещу ответник за причинена имуществена вреда, респективно - да откаже обсъждане на първоинстанционния съдебен акт в тази му част и да обоснове и постанови неоснователност на предявените искове само и единствено на основание разпоредбата на чл.300 ГПК, а именно: наличие на влязъл в законна сила съдебен акт, постановен от наказателен съд, с който акт подсъдимият по наказателното дело, явяващ се ответник по гражданското /търговското/, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му и предявени обвинения за причинени вреди, идентични на разглежданите такива по гражданското /търговското/ дело ? и 2. Валидно ли е от процесуална и от материално-правна страна възражение, направено от ответника, за недопустимост на предявени срещу него искове, позовавайки се на погасяване на същите по давност при поредно предявяване на същите искове в различни съдебни производства при положение,че в някое от предходните съдебни производства при наличието на действително изтекли срокове по чл.110 и чл.111 ЗЗД ответникът не е възразил срещу исковете на това основание, същите искове са били приети за разглеждане, съответно разгледани от съответния съд, по същите е имало постановен съдебен акт и са били уважени по основание и размер? Единствената сочена от касатора съдебна практика в обосноваване допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по същество е тази, обективирана в решение №50 /19.03.2019г. по гр.д.№3438/18г. на четвърто г.о. на ВКС. Конституираните на мястото на ответника К. Б. /починал след постановяването на въззивното решение/ негови наследници Л. Б. и Л. Е. Верниер не са изразили становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Не се е ангажирала с отговор и ответницата М. Б.. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си Пловдивски апелативен съд е приел,че с влязло в сила решение от 18.04.2019г., постановено по в.н.о.х.д.№1502/18г. по описа на ОС Пловдив е потвърдена присъда №141/08.06.2018г., постановена по н.о.х.д.№473/18г. по описа на PC Пловдив, с която К. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.220 ал.1 НК за това,че на 18.11.2010 г. в качеството си на управител на „Европаркет"ООД съзнателно е сключил неизгодна сделка - споразумение от 18.11.2010г. между дружеството и „Булгархолц импорт експорт"ЕООД и от това е произлязла значителна вреда за представляваното от него дружество в размер на 212 400 лв.; със същата потвърдена присъда ответницата М. Балджива е призната за невиновна и оправдана изцяло по повдигнатите й обвинения в това, че на 18.11.10г., като подбудител, в съучастие с К. Б. - извършител, умишлено го е склонила в качеството му на управител на „Европаркет"ООД да сключи неизгодна за дружеството сделка -споразумението от 18.11.10г., от която е произлязла значителна вреда за последното в размер на 212 400 лв. /престъпление по чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.З вр. ал.1 НК/, както и в това.че в периода 21.04.10г.-22.03.11 г. при условията на продължавано престъпление противозаконно е присвоила пари в общ размер на 37 692,30 лв., собственост на „Европаркет"ООД /престъпление по чл.206 ал.З вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК/. Посочено е от съда,че така описаните деяния и суми съответстват на сочените в исковата молба по предявените срещу двамата ответници в настоящото производство искове, поради което, прилагайки разпоредбата на чл.300 ГПК, въззивният съд е приел,че влязлата в сила присъда следва да бъде съобразена в търговския спор във всичките й части. На базата на това е формирал извод,че предявените срещу К. Б. искове за обезщетение за вреди и обезщетение за забава, доколкото с присъдата следва да бъдат приети за установени деянието, противоправността му и виновността на дееца, са основателни, а тези, предявени срещу ответницата М. Б. - подлежат на отхвърляне като неоснователни. Независимо от така формирания извод по отношение на ответницата, въззивният съд е приел да разгледа направеното и от двамата ответници възражение за изтекла погасителна давност. Посочил е,че приложима е общата 5-годишна давност и, тъй като се касае за вземане от непозволено увреждане, тя започва да тече от откриването на дееца, който момент в хипотезата на осъдителните искове за сумата 212 400 лв. е датата на сключването на неизгодната сделка - 18.11.10г., а по отношение на вземането за 37 692,03 лв. от ответницата Б. - съответните дати на извършването на присвояването на всяка от отделните суми в рамките на периода 21.04.10г.-22.03.11г. Тъй като исковата молба е заведена на 16.05.2018г., съдът е приел, че към тази дата давностният срок е бил изтекъл. Във връзка с направеното от ищеца възражение за прекъсване и спиране на давността, въззвният съд е обсъдил обстоятелствата,на които ищецът е основал това си възражение - подаването на 07.10.2014г. на идентични на настоящите граждански искове в производството по образуваното н.о.х.д. №5131/14г. по описа на PC Пловдив, което с определение от 12.11.2014г. е прекратено и върнато на прокуратурата; повторното предявяване на 07.10.2015г. на граждански искове в новообразуваното н.о.х.д.№2600/15г. по описа на PC Пловдив, постановяването на осъдителна присъда и уважаването на исковете /искът срещу М. Б. - частично/; отмяната на присъдата с необжалваемо решение от 22.01.2018г. и частично връщане на делото на районния съд за ново разглеждане; предявяването на 13.03.2018г. на гражданските искове в новото наказателно производство №473/18г. по описа на PC Пловдив и тяхното неприемане от наказателния съд за разглеждане с определение от 20.03.2018г. Тези обстоятелства са преценени от съда като осъществяващи хипотезата на чл.116 б."б" ЗЗД, в която е предвидено,че ако искът не бъде уважен давността не се смята за прекъсната. Разпоредбата е приложена по аналогия към настоящия случай в който производството по предявените по наказателното дело граждански искове е прекратено, като е посочено, че вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по делото процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. По тези съображения въззивният съд е заключил,че по време на наказателното производство давността не е била прекъсвана и към датата на завеждането на исковата молба същата е била изтекла. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки -формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. В приложеното към касационната жалба писмено изложение касаторът е формулирал два въпроса, от които нито един не осъществява общата предпоставка за допустимост на обжалването пред Върховен касационен съд. Първият въпрос е формулиран общо и поради това не би могъл да получи отговор, който би бил от значение за изхода на делото в удовлетворяващ целта на обжалването начин. Обсъждането от страна на гражданския съд на доказателства, ангажирани в процеса, проведен пред него, във връзка с установяване фактическия състав на вредоносното деяние е поставено в зависимост от това дали се твърди,че то съвпада по съществените си признаци с инкриминираното такова, по отношение на което е било проведено наказателното производство. В последния случай гражданският съд е задължен, с оглед императива на чл.300 ГПК, да съобрази влязлата в сила присъда, като приеме за установени или отрече за осъществени деянието, противоправността му и вината на деликвента. В случая с исковата молба ищецът е въвел в предмета на спора твърдения,че вредоносният за дружеството резултат е настъпил от инкриминирани действия на ответницата М. Б. - умишлено извършено заедно с К. Б. сключване на неизгодна за „Европаркет"ООД сделка и обсебване на парични средства на дружеството. Тези твърдения очертават престъпните състави на чл.220 НК и чл.206 НК, като извършването на тези противоправни деяния и вменяването им във вина на ответницата е изрично отречено в проведеното срещу нея наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, която гражданският съд е бил длъжен да съобрази и приложи. Освен че по този въпрос не се установява да е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК, в изложението липсва обоснован и соченият в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК допълнителен критерий - не е наведена никаква конкретна практика на Върховен касационен съд, на която разрешението, дадено от въззивния съд в горния смисъл, да противоречи. Вторият въпрос също не изпълнява характеристиките на обуславящ такъв по смисъла на разясненията в т.1 на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Доводът,че ответниците не са релевирали своевременно възражения за настъпила погасителна давност в наказателния процес, където предявените в него граждански искове са били приети за разглеждане и разгледани, е наведен едва в касационното производство. Поради това същият не е част от предмета на спора и съответно не е получил разрешение в изложените по същество мотиви на въззивния съд. Невярно е съдържащото се във въпроса твърдение за произнасяне на апелативния съд по валидността на наведено в гражданския процес „възражение на ответника за недопустимост на предявени срещу него искове", основано на давността, още повече, че възражението за давност, наведено от ответниците, касае основателността на исковете, а не допустимостта им. Цитираното като практика във връзка с поставения въпрос решение на ВКС, макар и, като цяло, относимо към решаващите мотиви, изложени в обжалвания съдебен акт на апелативния съд, не съдържа разрешения по поставения въпрос, което води до извод и за липса на обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд. Второ търговско отделение