Определение № 796 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Т. С. Т. е подала касационна жалба срещу решение № 1397 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 52 от 2007 г. на Окръжен съд,[населено място], 9-ти гр. състав, с което е оставено в сила решение № 6 от 6.11.2006 г. по гр.д. № 3128 от 1997 г. На П. районен съд, 18 състав и е уважен, предявеният от Д. К. Ш., П. Ц. И. и П. Ц. И., починали и заместени от Ц. В. И., С. Г. и П. Ц. И. и П. Ц. Г. и М. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за дворно място с площ от 510 кв.м. и построената в него двуетажна жилищна сграда в[населено място], ул. А. Д. № 5. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на чл.281, т.3 ГПК. Намира, че при съществено процесуално нарушение иска е заведен от лица, които не притежават активна легитимация, защото не са наследници, а правоприемници по сделка. Намира, че в случая е налице правната фигура на разпоредбата на чл. 121, ал.2, вр. с чл.117, ал.1 ГПК. Прави оплакване, че неправилно не е конституиран съпругът й А. Т., с който имота е бил придобит в имуществена общност, намира ,че решението е необосновано и материално неправилно защото след закупуването на мястото и сграда, имота е изцяло променен, поради което не съществува реално до размерите при които е отчужден. Към жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационна проверка на решението. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос “ от съществено значение за правото”, тъй като се касае до защита на конституционно право, т.е. правото на собственост. Излага доводи за пороци на касираното решение, което засяга съществен процесуален въпрос и е произнесено в противоречие с константната практика на ВКС, като представя решения, касаещи въпроси по реституцията на недвижими имоти и такива по предметните предели на съдебните актове, включително тези, които са постановени без участието на страната, както и въпроса за задължителното другарство в процеса на съпруга, с който имота е придобит в имуществена общност. Ответника Д. К. Ш. също е депозирал касационна жалба, в която прави оплакване от процесуалното поведение на ответната страна. Представя изложение не съдържащо основания по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците Ц. В. И., С. Гозлеков и П. Ц. И. и П. Ц. Г. и М. Г. са взели становище, в което излагат съображения относно правилността на решението и липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че по жалбите на Т. С. Т. и Д. К. Ш. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1397 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 52 от 2007 г. на Окръжен съд,[населено място], 9-ти гр. състав защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. Пловдивския окръжен съд е уважил предявеният осъдителен иск по чл.108 ЗС и е осъдил касаторката да възстанови собствеността и предаде владението върху спорния имот ,като е отхвърлил направените възражения за подобрения и задържане на имота. С решение по гр.д. № 316 от 1995 г. на П. окръжен съд, влязло в сила на 24.06.1997 г. е уважен иска на Д. К. Ш., П. Ц. И. и П. Ц. Г. срещу Г. Х. Б. по чл.7 ЗВСВОНИ. Прогласена е нищожността на сделката, сключена на 24.03.1988 г. между държавата и Б. за дворно място с площ от 510 кв.м. съставляващо парцел V- 1279, кв. 42/нов/ по плана на Ц.,[населено място], ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда. В съответствие с константната практика е посочено, че след като сделката е нищожна и са налице предпоставките на чл.1 ЗВСОНИ / имота да е отчужден по ЗОЕГПНС, да не е изплатено обезщетение и да съществува реално до размерите при които е отчужден /, които обуславят правният интерес от провеждането на отрицателния установителен иск по чл.7 ЗВСВОНИ, то имота се реституира в патримониума на наследниците на Ц. Т. Г., от който е бил отчужден. Предмет на това дело е именно отричане на придобиването по сделка на правото на собственост от Г. Б. върху посоченият имот. С този съдебен акт е установено действителното правно положение, а именно че Г. Б. не е станал собственик по договора за покупко продажба, изповядан през 1988 г. С постановеното решение е признато, че Б. не е придобил вещното право на деривативно основание, поради което той не е могъл да го прехвърли на касаторката Т. С. Т. с н.а. № 85, т.01, н.д.- № 160 от 1991 г. Сключеният договор за гледане и издръжка между двамата няма вещно прехвърлително действие, поради което и Т. не е станала собственик. П. Ц. И. и П. Ц. Г. са починали и са заместени от своите наследници Ц. В. И. и С. П. Г., които освен, че са наследници са и преобретатели по сделки на въпросния имот, които са реализирани с н.а. № 82 от 2001 г. и № 58 от 2000 г. По делото са конституирани и наследниците П. Л. и М. Г., но по отношение на тях иска е отхвърлен, тъй като те не са станали собственици на имота защото той не е съществувал в имуществената сфера на наследодателите им. Тези факти дават отговор на въпроса защо иска е бил уважен само по отношение на Ц. И. и П. Г. и че не се касае до нарушение на разпоредбата на чл.120 ГПК/отм./. В съответствие с трайната съдебна практика и чл.188, ал.3 ГПК /отм./ въззивният съд е съобразил всички факти, които са настъпили след образуването на делото касаещи ново конституираните ищци по заместване по реда на чл.120 ГПК. Иска е предявен на 19.08.1997 г., поради което не е изтекла в полза на Т. е придобивната давност върху претендираните от нея две сгради- сграда на две нива: първа сграда, състояща се от гараж и зъболекарски кабинет и втора сграда- масивна гаражна клетка. Този извода на Пловдивския окръжен съд също кореспондира с практиката на ВКС. Посочено е, че претендираните от Т. подобрения са били извършени в периода 1991 г. до 1992 г. когато собственик е била държавата. Въззивният съд е обсъдил многобройните гласни и писмени доказателства и е приел, че не са налице предпоставките на чл.72, ал.1 и ал.3 от ЗС за уважаване на иска за подобрения. На последно място Т. инвокира оплакване за неправилност на решението поради това, че не е конституиран нейният съпруг А. Т., с който имота е бил придобит в имуществена общност. Навеждайки този довод тя упражнява неоснователно чужди процесуални и материални права. Изводите в касираното решение съответстват на трайната съдебна практика и не са налице основания в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК, които да обуславят допускане на касационно обжалване на решението. Касационната жалба на Д. Ш. не следва да се обсъжда тъй като тя е подадена при липса на правен интерес и не съдържа обстоятелства, които да обуславят допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,