Определение № 727 от 25.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3882/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от П. Г. П., от [населено място], чрез адвокат В. Т., с вх.№96029 от 23.08.2013 г. на Софийския градски съд, срещу Определение №13817 от 18.07.2013 г. по ч.гр.д.№8968/2013 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ ри въззивен бр.състав, с което е потвърдено разпореждане от 14.05.2013 г. по гр.д.№19980/2013 г. на Софийския районен съд, І Г.О., 37 състав, с което на основание чл.410, ал.2, във вр. с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128 т.2 ГПК е отхвърлено заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради не прилагане към заявлението kd документ за внесена държавна такса. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на общата разпоредба на чл.101 ГПК, тъй като съдът е бил длъжен да укаже на страната да внесе необходимата държавна такса, както и да представи доказателства за внасянето й. Формулира следния правния въпрос „Задължен ли е съдът, при констатирана нередовност на заявлението по чл.410, ал.2 ГПК, съобразно изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 ГПК да дава указания на заявителя за отстраняването й”, при наличие на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставеният въпрос е предмет на разглеждане по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГКТК, поради което производството по делото ще следва да бъде спряно. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд