Определение № 4289 от 08.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4863/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба с вх. № 13891 от 29.06.2026 г., подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез процесуален представител гл. юрк. М. Ц., за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение № 3485 от 25.06.2026 г. Молителят претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по молбата К. Д. Г., е подал отговор, в който възразява срещу допълването на определението. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано по подадена от ищеца К. Д. Г. касационна жалба. С постановеното определение № 3485 от 25.06.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 4267 от 03.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6086/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 62259/2023 г. по описа на Софийски районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от К. Д. Г. срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за размера над присъдената сума 1000 лв. до претендирания размер 6000 лв., за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от бездействието на ответника да приеме вътрешноправни средства, чрез които да осигури изпълнение на решението от 21.06.2018 г. на ЕСПЧ по делото „Г. и други срещу България“, с което е признато нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, както и за присъждане на обезщетение от неизпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС след постановяване на решение № 1/01.03.2012 г. по к. д. № 10/2011 г. на Конституционния съд на Република България. Молбата за допълване на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С оглед изхода на делото, на основание чл. 81 ГПК на ответника по касационната жалба се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, поради което е налице основание за допълването му. Касае се за възнаграждение за представителство от юрисконсулт и размера му се определя от съда. Представянето на списък за разноските не е условие за присъждането им, тъй като разноските се определят от съда. Такива не са направени предварително от страната, която е представлявана от юрисконсулт. Ответникът по касация своевременно с писмения отговор е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството, инициирано от другата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като възнаграждението по дела с материален интерес за една инстанция следва да е в границите от 200 до 450 лв. Предвид положения труд за изготвяне на писмен отговор на касационна жалба с изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и това, че делото не разкрива правна сложност на Държавата се дължи юрисконсултско възнаграждение, съобразно предвидения минимум в размер на 200 лв. /превалутирани, след смяната на националната валута – 102,26 евро/. Предвид изложеното, определението следва да се допълни, като К. Д. Г. бъде осъден да заплати на Държавата сумата от 102,26 евро – разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение