Определение № 662 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 577, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Р. И. И. частна касационна жалба срещу определение № 21003 от 28. 10. 2025 г. по ч. гр. д. № 10819/2023 г. на Софийски градски съд, IV Е въззивен състав, с което е потвърдено постановление от 18. 09. 2023 г. по нот. дело № 562/2023 г. на нотариус С. Т., рег. № ***в регистъра на НК, с което е отказано да бъде удостоверено придобито от Р. И. И., на основание давност, право на собственост върху недвижим имот – апартамент, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 78, 81 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение № ***, с площ от 6, 15 кв.м., и заедно с 1,181% идеални части от общите части на сградата, с адрес [населено място], район „С.“,[жк], [улица], вход ***, етаж ***, и да бъде издаден, на основание чл. 587 ГПК, констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на молителката. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното определение и отмяна на отказа на нотариуса. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Изводът на въззивния съд за законосъобразност на отказа на нотариуса да удостовери придобито от молителката право на собственост по давност върху описания жилищен имот и да бъде издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е мотивиран с това, че от събраните в нотариалното производство доказателства (свидетелски показания) не се установява след януари 2013 г. молителката да е установила владение върху целия имот – постоянно, спокойно и несмущавано от никого, както и да е имала намерение да свои имота. Обстоятелството, че живее в имота със сина си от началото на 2013 г. (след смъртта на майка й Ц. И.) до настоящия момент, че поддържа и стопанисва същия, ремонтирала го е и е заплащала данъци и такси за него, не е достатъчно основание да й бъдат признати изключителни права върху апартамента въз основа на осъществено давностно владение. Не е доказано молителката И. да е трансформирала във владение държането на наследствените идеални части на дъщерите на наследодателя И. И. от предходен брак – М. И. З. и С. И. П.. Посочено е също, че предвид едностранния и безспорен характер на охранителните производства и целта им, ако актът засяга правата на трети лица и това разколебава несъмнения извод, че претендираното право на собственост е напълно доказано, нотариусът не следва да издава констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК. В случая в нотариалното производство са представени и писмени доказателства – нотариален акт № 129/30. 01. 1979 г. по н.д. № 264/1979 г. на нотариус при СРС за право на собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „К.“, [жилищен адрес] м. „Г. М.“, [населено място], удостоверение за граждански брак от 6. 12. 1974 г., удостоверение за наследници на И. Н. И. – починал 2000 г. и оставил за наследници съпруга Ц. Б. И. и три дъщери – Р. И. И. (от брака му с Ц. И.), М. И. З. и С. И. П. (и двете от предходен брак), удостоверение за наследници на Ц. Б. И., починала на 6. 02. 2013 г. и оставила за наследници дъщерите си Д. И. Т. (от първи брак) и молителката Р. И. И., както и удостоверение за отказ от наследството на Ц. И., направен от Д. Т.. Следва да се посочи, че тези доказателства съдържат не само данни за наследствен характер на имота и законните наследници на Ц. И. и И. И., но и данни, че молителката Р. И. е придобила идеални части от апартамента по наследство от родителите си и отказ от наследство, направен от едноутробната й сестра Д. Т., което също е пречка за признаване на право на собственост върху целия апартамент по давност, доколкото е невъзможно да се придобие по давност имот/идеални части от имот, правото на собственост върху който вече е било придобито на друго основание. В частната касационна жалба и в приложеното към нея, по указания на съда, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са развити множество оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, но не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съобразно указанията по прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касационният съд може само да уточни и конкретизира поставения от жалбоподателя въпрос, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите в касационната жалба и изложението на основанията по чл. 280 ГПК, тъй като това би засилило служебното начало във вреда на насрещната страна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение