Определение № 1443 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 242/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на А. И. Х., Т. Ф. 3ейнулов и С. Ф. 3ейнулов, всички от [населено място] вода, общ. Русе, чрез адвокат Б. Д., срещу решение № 417 от 20.10.2025 г. по в. гр. д. № 473/2025 г. на Русенски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 345 от 27.02.2025 г. по гр. д. № 2153/2024 г. на Русенски районен съд, са отхвърлени предявените от тримата касатори срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за обща сума 20 975 лв. – застрахователно обезщетение по полица № 8300019921007761 от 08.07.2021г. за претърпени вреди на застраховано имущество (апартамент в [населено място] вода, [улица]). Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразяват несъгласие с извода, че не са активно легитимирани да претендират заплащане на застрахователно обезщетение по сключения от техния наследодател застрахователен договор, тъй като трето ползващо се лице по него е „Банка ДСК“ ЕАД. Считат мотивите на акта за вътрешно противоречиви, доколкото, от една страна, съдебният състав е приел, че в качеството им на наследници на застраховащия, те имат правен интерес да водят иск срещу ответния застраховател, а от друга страна – че не могат да искат присъждане на обезщетението в тяхна полза. Застъпват становището, че предприетите от тях действия – обжалване на отказа на застрахователя за заплащане на обезщетение и предявяване на иск срещу него – съставляват отмяна на уговорката в полза на банката по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Правото си да получат застрахователното обезщетение по процесната полица аргументират и със сега действащия Кодекс за застраховането, в който, според тях, е уредено правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, за разлика от отменения Кодекс за застраховането. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на произнасяне по спорните въпроси за това дали в случая пожарът представлява покрит риск и основателен ли е отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за причинените от него имуществени вреди. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени две групи въпроси. Процесуалноправни въпроси: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд да излoжи собствени мoтиви във връзка с приетия от него правен извoд за липсата на материална легитимация на ищците за предявяване на иска срещу застрахователя при сключена застрахователна полица с ползващо се трето лице; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди/анализира доказателствата по делото във връзка с преценката за материалната легитимация на ищците и да направи самостоятелна преценка за това дали действията на уговарящия /застрахования/, респективно неговите наследници, съставляват отмяна на тая уговорка съобразно чл. 22 ЗЗД; Материалноправни въпроси: „ 1. Легитимиран ли е застрахованият да ангажира отговорността на застрахователя при бездействие на третото ползващо се от застраховката лице; 2. Относно материалноправната легитимация на застрахования или неговите наследници да пoлyчат застрахователно обезщетение; 3. Легитимиран ли е застрахованият да ангажира отговорността на застрахователя при настъпило застрахователно събитие, при което не е погинала изцяло застрахованата вещ, a ca нанесени частични вреди и кредитът, който е обезпечен с вещта (имота), се плаща и след настъпване на застрахователното събитие; 4. Легитимирани ли са наследниците на застрахования, сключил полицата в полза на трето лице, да ангажират отговорността на застрахователя в случай, че са встъпили в правата и задълженията на застрахования по договора за кредит с банката-ползващо се лице от застраховката. 5. Отпада ли уговорката в полза на трето лице при смяна на застрахования, при смърт на застрахования. 6. Съставляват ли действията на ищците – подаване на уведомление до застрахователя за настъпило застрахователно събитие, обжалване на отказа на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение и завеждане на ИM срещу застрахователя за осъждане да заплати застрахователно обезщетение – отмяна на уговорката по смисъла на чл. 22 33Д“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), без такава да е посочена, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) предвид липсата на практика на касационната инстанция. Ответникът по касация – „Групама Застраховане“ ЕАД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 13.01.2026 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение Русенски окръжен съд е приел за безспорно по делото, че: Между Ф. З. Ю. и „Групама застраховане“ ЕАД, за всяка календарна година, считано от 03.07.2018г., са сключвани договори за застраховка на недвижимо имущество – апартамент в [населено място] вода, [улица], бл. А, ет. 2, ап. 1, с покрити рискове „основно покритие-пожар и природни бедствия“; В застрахователните полици, като ползващо се лице (бенефициер), е вписана „Банка ДСК“ ЕАД, с която застраховащият е имал сключен договор за кредит; На 01.01.2022г. в имота, предмет на застраховката, е настъпило застрахователно събитие „пожар“, в резултат на което застраховащият Ф. З. Ю. е починал, а имотът е унищожен напълно; Починалият е оставил за свои наследници ищците А. И. Х., С. Ф. З. и Т. Ф. З.; В предвидения законов срок същите са уведомили застрахователя за събитието, но той е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на Общите условия на застраховката, като е приел, че е налице непокрит риск предвид установеното от експертизата в досъдебното производство нарушение на правилата за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, допуснато от застраховащия. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли претенциите на ищците, въззивният съд е преценил, че те не са активно легитимирани да претендират застрахователно обезщетение по процесния договор за застраховка, предвид обстоятелството, че в договора за застраховка е посочено трето ползващо се лице – „Банка ДСК“ АД и с оглед изричната разпоредба на чл. 398, ал. 4 КЗ именно то има право да получи застрахователното обезщетение в случаите на застрахователно събитие. Посочил е, че застрахованият, респективно неговите наследници имат задължението при настъпване на застрахователното събитие да уведомят застрахователя в предвидените от договора и общите условия срокове и че застрахователят е длъжен да извърши проверка дали е налице покрит риск по договора за застраховка и да определи застрахователно обезщетение при положителна преценка, но дори и в този случай застрахователното обезщетение ще се изплати не в полза на застрахования, респективно неговите наследници, а в полза на бенефициера по договора за застраховка, в случая „Банка ДСК“ АД. С оглед на това, решаващият състав е счел, че липсата на активна материалноправна легитимация на ищците е достатъчно основание за отхвърляне на претенциите им, независимо че отказът на застрахователя за заплащане на обезщетение е поради непокрит риск. Според въззивния съд, въпросът за това, налице ли е покрит риск, би подлежал на обсъждане единствено, ако заплащането на обезщетението се претендира от самия бенефициер. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Преди всичко следва да се посочи, че по отношение на поставените от касатора множество въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно указанията в задължителната съдебна практика (т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените въпроси не отговарят на посочените изисквания. Част от въпросите изобщо не са били обсъждани от въззивния съд. Това са въпросите, касаещи приложимостта на чл. 22 ЗЗД за отмяна на уговорката в полза на третото ползващо се лице „Банка ДСК“ ЕАД (процесуалноправен въпрос № 2 и материалноправни въпроси № 5 и № 6), както и въпросите, свързани с активната легитимация на наследниците на застраховащия при бездействие на бенефициера, а също и в хипотезата на частично увреждане на застрахованото имущество (материалноправни въпроси по т. 1 и т. 3). Твърдение, че съдържащата се в договора за застраховка уговорка в полза на третото ползващо се лице е била отменена, респ. че е отпаднала поради смъртта на застраховащия, не е било релевирано от страна на ищците – нито в исковата молба, нито в хода на производството пред инстанциите по същество, поради което този въпрос не е бил предмет на спор и по него съдът не е дължал произнасяне. Такова твърдение е заявено едва в касационната жалба и следователно поставените във връзка с него въпроси не могат да бъдат счетени за обуславящи изхода на делото във въззивната инстанция. При преценката относно активната легитимация на ищците въззивният съд не е обсъждал също и въпроса дали банката-бенефициер е бездействала или не. Този въпрос обаче в случая е ирелевантен, доколкото не се касае за предявен иск по чл. 134 ЗЗД – ищците са претендирали заплащане на застрахователното обезщетение в тяхна полза, а не в полза на банката-бенефициер. Доколкото изводът за липса на правна легитимация на ищците не е обвързан с това, дали застрахованото имущество е погинало изцяло или частично, поставеният в тази връзка материалноправен въпрос (№ 4) също няма характер на обуславящ. Останалите два въпроса (процесуалноправен въпрос № 1 и материалноправен въпрос № 2) са изцяло относими към правилността на обжалвания акт, която е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Освен, че поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставките на поддържаните за тях конкретни основания. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано, тъй като касаторът изобщо не е посочил практика на ВКС. Не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Видно от изложените от касатора съображения, това основание е заявено във връзка с въпроса дали предявяването на иск от наследниците на застраховащия срещу застрахователя има за правна последица отмяна на уговорката в полза на третото ползващо се лице. Отчитайки обстоятелството, че се твърди отмяна на уговорката след като застрахователното събитие вече е настъпило, и при ясната и недвусмислена норма на чл. 398, ал. 5 КЗ, не може да се приеме, че по отношение на така поставения въпрос са налице двете кумулативни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, разяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника по касация следва да се присъди претендираното от него адвокатско възнаграждение в размер на 102.26 евро (равностойни на 200 лева). Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК