Определение № 2931 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3559/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 63 от 30.03.2023 г. по в. гр. д. № 384/2022 г. на Варненския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 689 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 1772/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД, [населено място], и Я. П. Е. искове по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за солидарното им осъждане за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди - болки, страдания и стрес, настъпили в следствие на незаконосъобразните действия на служителите на ответника, проявени при извършване на операция на 26.04.2017 г., с участието на д-р Я. Е., във връзка с фрактура на първи лумбален прешлен, при която е извършено неправилно поставяне и разпространение на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти. Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място], на страната на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по повод претърпян травматичен инцидент на 22.04.2017 г. ищцата в първоинстанционното производство Д. Г. М. е приета на 24.04.2017 г. в клиника по неврохирургия при „УМБАЛ Света Марина“ ЕАД за диагностициране и лечение. След компютърна томография е установено компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен /Л1/, която фрактура нарушава биомеханиката на гръбначния стълб. Въз основа на медицинската документация е взето решение за извършване на оперативно лечение, а именно кофопластика за възстановяване на счупения гръбначен прешлен, като оперативната интервенция е проведена на 26.04.2017 г. При този метод първоначално се възстановява формата на прешлена чрез впръскване на неутрална течност, която да го „разпъне“, след което да бъде впръскан вертеброцимент, който при втвърдяване да доведе до възстановяване на прешлена. Преди операцията ищцата е подписала декларация за информирано съгласие, включващо информация и относно това какво е заболяването й, какво лечение се предвижда, както и това, че е възможно възникването на усложнения при диагностично-терапевтичните процедури /вкл. хирургически/. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че е настъпило „изтичане“ при извършената кифопластика на вертеброцимент в епидуралното пространство на гръбначномозъчния канал зад тялото на първия поясен прешлен на ищцата, при което втвърденото излишно количество цимент е довело до компресия на околните нерви и е предизвикало усещането за болка. На 31.10.2017 г. е осъществена нова операция, при която е отстранен костен цимент, оказващ компресия върху гръбначномозъчния конус и нервните коренчета, като е изписана на 03.11.2017 г., с изход от заболяването - отзвучала болкова симптоматика. При тези фактически данни съдът е приел, че ответникът Я. Е. не е нарушил утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, горецитираните медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, Правилата за добра медицинска практика и основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество. Заболяването на ищцата - счупване на лумбален прешлен е правилно диагностицирано, проведената за лечението му хирургична интервенция кифопластика е била правилно подбрана и извършена. Вертебралният цимент е поставен на необходимото място вътре в тялото на прешлена, количеството, което е впръскано, е съобразено с конкретната фрактура на прешлена на ищцата и е било необходимо, за да се възстанови правилната му форма и той да може да зарасне нормално с тази си форма. Изтичането на известно количество вертеброцимент е най-често срещаното усложнение при подобни интервенции, защото вкарването му се извършва ръчно с апликатор под мониторово наблюдение. В настоящия случай изтичането е в рамките на приетия медицински риск при подобен род интервенции и не е довело до сериозни усложнения, застрашаващи състоянието й, поради което и деянието на ответника не е противоправно. Предвид липсата на противоправност, не е налице фактическият състав, предвиден в нормата на чл. 45 ЗЗД, поради което предявените искове са приети за неоснователни. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли да се счита информираното съгласие на пациент преди извършването на хирургична интервенция за уведомен за всички рискове от извършването й, макар и да не са изрично посочени“; 2. „Информираното съгласие на пациент преди извършването на хирургична интервенция освобождава ли лекаря и лечебното заведение, което е възложило същата от отговорността от извършена лекарска грешка“; 3. „Какво по същество си представлява лекарската грешка, като се даде недвусмислено определение за това и следва ли да се счита за такава следоперативните усложнения“. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответните страни по жалбата „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД и Я. П. Е. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноски. Третото лице помагач – „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място], в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, е депозирало становище, в което е посочило, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първите два поставени въпроса, отнасящи се за значението на информираното съгласие, което пациентът дава преди определена медицинска манипулация, респ. може ли наличието на такова съгласие да изключи отговорността на медицинското заведение за вреди, причинени от лекарска грешка, не са обусловили решаващата воля на съда. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил въпроса за наличието на информирано съгласие от ищцата само във връзка с констатацията си за спазване на законоустановената процедура при извършване на съответната медицинска манипулация /операцията/ - по арг. от чл. 88 ЗЗдр. Наличието на информирано съгласие не е прието за обстоятелство, изключващо априори отговорността на медицинското заведение, а решаващият извод за неоснователност на претенцията на ищеца е обоснован с липсата на противоправно поведение на лекарския екип при втората операция, респ. с наложителността и правомерността медицинската интервенция, т. е. с липсата на допусната лекарска грешка при лечението на ищеца. При разглеждане на дела за непозволено увреждане от лекарска грешка ВКС е достигнал до обобщението в кои случаи действията на лекарите са противоправни. Приема се, че това са действия или бездействия, които се намират в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл. 79, ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗдр/; с утвърдените медицински стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗдр и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗдр, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗдр. Приема се също, че деянията, които противоречат на посочените изисквания, могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. В настоящия случай съдът е приел, че такова нарушение не е налице, поради което настъпилото усложнение не е в резултат на лекарска грешка. Предвид изложеното, поставените въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, нито по отношение на тях касаторката е обосновала наличието на някой от сочените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК – не се позовава на практика на ВКС, на актове на КС на РБ или на СЕС, нито е изложила релевантни доводи във връзка с визираните в т. 4 на цитираното по-горе тълкувателно решение предпоставки, които в случая не са налице. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, нито е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда от съдължанието на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице извод относно правното значение на факт, направен при грубо нарушение на правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторката евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответника по касация сумата 3000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,