Определение № 50146 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2214/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. М., представляван от адв. Б. М., срещу въззивно решение № 63 от 23.03.2022 г. по в. гр. д. № 19/2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 66/10.11.2021 г. по гр. д. № 206/2020 г. на Златоградския районен съд за уважаване на предявеният от С. А. С. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване право на собственост и предаване на владението върху реална част от УПИ * в кв. 24 по ЗРП на [населено място], [община], с площ от 112 кв. м., при граници: УПИ *, УПИ * и УПИ *, разположена в северозападната част на УПИ *, обозначена на комбинирана скица към заключението на експертизата в зелен, син и жълт цвят. Касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. „счита ли се за приложена регулацията по смисъла на пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ в случай че е проведено отчуждително производство, но придаваемото място не е било заето до изтичането на сроковете по пар. 6 ПР ЗУТ“; 2. „възможно ли е да се придобие като реална част от поземлен имот по давност придаваемото място от собственика на имота, от който се отчуждава този имот след влизане в сила на ЗУТ и изтичане на сроковете по пар. 6 ПР ЗУТ, но същият не е завзет, като заедно с имота от който е отнет са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице и площ?“; 3. „нищожен ли е, като издаден от некомпетентен орган протоколът за оценка на придаваемо място, когато липсва член на комисията по чл. 265 ППЗТСУ /отм./, определен в състава по силата на закона и при наличие на такъв протокол ще се счита ли регулацията за приложена“; 4. „на кое лице следва да се състави констативен нотариален акт по чл. 134, ал. 2 ЗТСУ /отм./ и при неправилна констатация, ще се счита ли за осъществена процедурата по прилагане на плана“. Постъпил е отговор в срок от С. А. С., подаден чрез адв. Г., в който е изразено становище, че касационно обжалване не следва да се допуска, евентуално, че същото е неоснователно. Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че ответницата по касационната жалба С. С. придобила собствеността върху УПИ * в кв. 24 по ЗРП на [населено място], [община], по силата на договор за продажба на недвижим имот по реда на ППЗДС от 25.06.2001 г. Констатирано е, че въз основа на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, последната била призната за собственик на недвижим имот, придаден по регулация към парцел *, а именно 85 кв. м. от имот пл. № *, собственост на М. И. М.– наследодател на касатора, на обща стойност 138, 19 лева. От представения по делото протокол № 4/26.05.1989 г. е установено, че била извършена оценка на посочения в така съставения нотариален акт имот, който се придава към парцел *, а именно: „празно дворно място с площ от 85 кв. м. на стойност 127, 50 лева и дюля на 10 г. на стойност 10, 69 лева“. За неоснователно било счетено възражението на касатора за нищожност на оценителния протокол поради неучастие на юрисконсулт в комисията, доколкото било прието, че същата е колективен орган и като такъв действията й са законни в случай че е процедирала при наличието на кворум, доколкото не е предвидено друго в закона. От представената по делото разписка, съдът установил, че на 29.08.1989 г. ищцата е заплатила на наследодателя на ответника дължимото обезщетение за площта на имота, придаден по регулация в размер на 138, 19 лв., като е посочено, че същата била въведена във владение на процесната площ от 85 кв. м. съгласно протокол за въвод във владение от 13.05.1991 г. по изп. д. № 119/1989 г. С оглед установяването на тези обстоятелства съдът приел, че регулацията била приложена, като с влизане в сила на дворищнорегулационния план собствеността върху придадената част преминала в патримониума на ищцата. В тази връзка, оставено без уважение било наведеното от жалбоподателя възражение за придобиване на процесната площ по давност. За да достигне до този извод съдът изложил съображения, че до прехвърляне на правото на собственост върху парцел * със сключения на 25.06.2001 г. договор за продажба имотът е бил държавна собственост и не е могъл да бъде придобиван по давност. Посочил е още, че след тази дата също било недопустимо придобиването по давност на процесната част от имота, с оглед забраната, установена в чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от поземлени имоти. С тези мотиви, предявеният иск бил уважен. По наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, свързан с приложението на регулацията. Разяснения относно това кога регулацията се счита приложена, основани на правилата за изготвяне на новия регулационен план, уредени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./ са дадени в тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: когато дворищно-регулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение /чл. 33, ал. 1 ЗТСУ/, прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи /уредени в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ/ планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик – когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното й предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. По делото е била налице първата хипотеза, като в случая е издаден и констативен нотариален акт по регулация, с който е доказано нейното прилагане. Вторият поставен въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд не е установил сочените във въпроса обстоятелства. Видно от изведените от съда правни изводи процесния имот не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за площ, като се посочва, че не намира приложение изключението на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ – присъединяване към съседен имот. Решаващите изводи са изведени от забраните за придобиване по давност на държавен имот и на чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Третият въпрос е обуславящ, тъй като за да постанови своето решение въззивният съд е приел за неоснователно възражението на касатора за нищожност на оценителния протокол поради неучастие на юрисконсулт в комисията, доколкото е посочено, че същата е колективен орган и като такъв, при липса на изрично правило в специалните закони и правилника, следва да се приеме, че действията й са законни и в случай, че е процедирала при наличието на кворум. Не се установява обаче наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касация. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г., по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не посочва конкретна съдебна практика, която да е разностранна и противоречива, нито обосновава каква законодателна празнота следва да бъде преодоляно. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по поставения въпрос има ясна законова регламентация и непротиворечива практика, която е еднозначна с даденото от въззивния съд разрешение (обективирана в решение № 11473/20.11.2007 г. по адм. д. № 5879/2007 г. на ІІ о. на ВАС, решение № 440/11.01.2006 г. по адм. д. № 8703/2005 г. на ІІ о. на ВАС.). Последният въпрос е свързан с наведени от касатора доводи, че наследодателят на ответника не е получил обезщетението за площта от имота, придаден по регулация към парцел *. Така поставен, същият представлява преформулиран довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, който не е в състояние да обоснове допускането на касационно обжалване. Материално-правният или процесуално- правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай, въззивният съд е констатирал, че дължимото обезщетение било платено, въз основа на представена по делото разписка, установяваща, че на 29.08.1989 г. ответницата заплатила на наследодателя на касатора сумата от 138, 19 лева. Така изведените от въззивния съд констатации не подлежат на проверка в настоящото производство. На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода от това производство касаторът няма право на разноски. Ответницата по касация претендира сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., предвид което същите следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение