Определение № 276 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3168/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 1121/24.03.2014 година на К. М. Б., гражданин на В. в качеството му на Управител на ЕС на@@3@ [населено място] чрез пълномощника им адв. Р. К.- АК- К. срещу въззивно Решение Nо 491 от 05.02.2014 година по гр.възз.д. Nо 864/2013 година на ОС- Благоевград. Производството образувано по предявения от С. П. К., гражданин на О. к., като собственик на апартамент В5, находящ се в секция В от@@6@ [населено място] иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС срещу за отмяна на Решения на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, обективирани в Протокол от 22.05.2012 година. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което е оставена уважена молбата за отмяна на решенията на ОС, обективирани в Протокол от 22.05.2012 година на основание чл. 40 ЗУЕС, съответно за 1/.избор на управител,2/. за избор на касиер, 3/.избор на надзорен орган, 4/. приемане вътрешен правилник на ЕС, 5/. изготвяне годишен и месечен бюджет на ЕС/ включва само поддържане на общите части/, 6/. избор на фирма за поддръжка на общите части, 7/. Одобряване размера на вноските във фонд ремонт и обновяване, 8/.приемане официална забрана за всички собственици да рекламират по балконите си рекламни продукти на други фирми. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради ненадлежно упражняване правото на иск в установения от закона срок по чл. 40 ал.2 ЗУЕС след като исковата молба е заявена на дата 30.07.2013 година, с обжалваното решение на ОС е обявено по съответния ред на дата 23.05.2013 година, респ. неправилно поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон по връчване на съдебните книжа на лице, което не е „съпруга“ на ответника, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се поддържа с довод, че с постановеното въззивно решение, съдът се е произнесъл по въпросите как следва да се проведе доказването на хипотезата на чл. 12 ал.6 предл. 2 ЗУЕС – несвикване на първо общо събрание в установения от закона срок, като елемент за възникване правото на собственика на обект в етажната собственост да свика такова събрание, какви писмени доказателства биха били необходими и допустими за доказване на тезата за неспазване изискванията на закона за надлежно свикване на ОС на новоучредена ЕС и приемане на решения относно режима на управление на ЕС, в смисъл, обратен на произнесените решения по същите въпроси по друго дело с идентичен предмет- Решение Nо851 от 25.02.2014 год. по гр.д. о 1015/2013 година на ОС-Благоевград. В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответника по касация С. П. М. чрез повереника и адв. Б. С. от АК П., с което се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване поради липса на предпоставки за това- посочените решения на ОС-Благоевград не са влезли в сила и не е налице основание по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Поддържат се, при условията на евентуалност доводи за неоснователност на релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение.Претендират се разноски без представен документ за платени такива за касационното производство и без списък по см. на чл. 80 ГПК. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и характера на исковото производство- неотценяем иск. След преценка на релевираните доводи за наличие на основания за селекция по чл. 280- ал.1-3 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване. С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т.1 изрично се сочи, че правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има качеството на обуславящ изхода на спора. В тази аспект, доколкото поставеният първи въпрос как следва да се проведе доказването на хипотезата на чл. 12 ал.6 предл. 2 ЗУЕС – несвикване на първо общо събрание в установения от закона срок, като елемент за възникване правото на собственика на обект в етажната собственост да свика такова събрание, не може да се приеме за обуславящ изхода на спора, тъй като в исковата молба няма твърдение, че правото на ищцата - ответник по касация произтича от неправилно упражнено право на лице- собственик на самостоятелен обект в ЕС да свика общото събрание в хипотеза на чл. 12 ал.6 предл.2 ЗУЕС. Релевираните в исковата молба факти са свързани единствено с нарушения на процедурата по свикване на ОС на ЕС и неговото надлежно оповестяване на членовете на ЕС. Изведеният въпрос за какви писмени доказателства биха били необходими и допустими за доказване на тезата за неспазване изискванията на закона за надлежно свикване на ОС на новоучредена ЕС и приемане на решения относно режима на управление на ЕС, в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради наличие на произнесени решения по същите въпроси по друго дело с идентичен предмет – същото решение на ОС на ЕС на@@13@ [населено място], а именно Решение Nо 851 от 25.02.2014 год. по гр.д. о 1015/2013 година на ОС-Благоевград,л не може да обуслови исканото допускане по причина, че и двете решения са висящи, не са влезли в сила, а доколкото има постановен различен правен резултат, то това се дължи, че по едно от делата е прието, че правото по чл. 40 ЗУЕС е упражнено извън срока по закон. По искането за присъждане на разноски от ответника по касация. Искането не може да бъде уважено, тъй като макар и на основание чл. 78 ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК, при конкретния изход на касационното производство, ответникът по касация да има право на разноски за производството, поради обстоятелството, че такива не са доказани по делото с необходимите за това документи, съгласно дадените в тази насока разяснения по ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение