Определение № 1198 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 379/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр. с чл.295,ал.1,предл. първо ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „И. трейд“АД, [населено място] срещу решение № 755 от 29.11.2022г. по в.т.д. № 487/2022г. на САС, с което е потвърдено решението по т.д.№ 104/2019г. на ОС Перник за отхвърляне на предявения срещу Р. С. К. евентуален иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.трето във вр. с чл.87,ал.1 ЗЗД за предаване на владението върху зърнокомбайн марка Rostselmash модел Acros 560 (с двигател Commins/QSC 6 цилиндров, с работен обем 8300 куб. м., мощност по 2000/25/СЕ-206 киловата, 280 к. с. с вършачен барабан с диаметър 800 мм и ширина 1,5 м., брой шини на барабана -10 броя, брой сламотръси - 5 броя, обем на бункера - 9000 литра, кабина с климатик и борд компютър, интегрирана сечка, хедер в бяла жътва - 6 метра, механично копиране на терена, количка за хедер, редуктор за намаляване на оборотите и компресор за въздух) със шаси № ROAKR560008714 и номер на двигател 2240672, поради развален договор № SOR_2001479/Pn_MT от 24.06.2015r. за търговска продажба на селскостопанска техника със запазване на собствеността до заплащане на цената.

Оплакването в касационната жалба е за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК и се поддържа искане за отмяна на решението и постановяване уважаването на иска. При възпроизвеждане на диспозитива на обжалваното решение касаторът посочва в касационната жалба номер на двигателя „22 0 40672“, докато в диспозитива на въззивното решение номерът на двигателя е изрично посочен като „2240672“.

Поддържа се, че решението е очевидно неправилно поради „пълна липса на логическа връзка“ на извода, че свидетелят Б. С. Л., който е посочил, че на 05.08.2015 предал на ответника К. лично вещта, не установява номера на рамата на предадената вещ, след като съдът е приел, че „ процесната вещ“ е у ответника и той заявява, че упражнява право на задържане по отношение на зърнокомбайн със шаси/двигател № ROAKR5600987142/2240672, до заплащане от страна на ищеца на сумата от 50 000 лв., платена като цена по развален договор за търговска продажба.

Второ основание за очевидна неправилност е противоречащият според касатора на правилата на формалната логика и опитни научни правила мотив на въззивната инстанция - че не може да се приеме, че става въпрос за два идентични зърнокомбайна, след като уточненият от ищеца във въззивнато производство в изпълнение на указанията на съда номер на шаси е ROAKR5600 0 8714 и номер на двигател 2240612, се различава от номера на шасито на зърнокомбайна, за който има признание че се намира във владение на ответника - такъв с рама № ROAKR5600 9 8714 2 и двигател № 2240672, тъй като различни са две цифри и предвид уникалността на всеки отделен номер на рама, не може да се приеме наличие на идентичност. Касаторът основава довода си за очевидна неправилност на обстоятелството, че въпреки пълната идентичност на номера на двигателя (независимо, че както се посочи, касаторът неточно възпроизвежда диспозитива на обжалваното решение и посочва в касационната жалба номер на двигателя „22 0 40672“ - така, както той е посочен при уточнението на петитума на процесния иск след връщане на делото за повторно разглеждане), въззивният съд е отрекъл идентичноста; че очевидно неправилен е този извод, тъй като в номера на самата рама е включен и кодът, обозначаващ номера на двигателя, т.е. няма как при идентичен номер на двигател да става дума за два комбайна. Според касатора съвсем отделен е въпросът, че насрещната страна, никога не е твърдяла, че й е предаден не този комбайн, а друг комбайн - същите марка и модел, но с две различни цифри в рамата.

Като трето основание за очевидна неправилност касаторът твърди прилагане на правна норма със смисъл, различен от действителния и отказ на съда да приложи императивна правна норма. Според изложеното от него, въззивният съд правилно е възприел като относима разпоредбата на чл, 9, ал. 1, т, 2 и приложение № 2 към чл. 5. ад. 1, т. 1 от Наредба № 2/03.02.2016 за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ, съгласно която идентификацията се извършва освен с марката и модела на съответната техника, също и с фабрични те номера на рамата (шасито), но не е приложил нормата в нейния смисъл, защото и теоретично и законово е невъзможно да има две превозни средства, с различна рама и еднакъв номер на двигател.

При неуважаване на искането за директен достъп до касационен контрол се иска допускане на обжалването на основание чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:

1 /„ Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си, и които имат значение за решението по делото?“ като се твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 141 от 21.09.2021 по т,д. № 2586/2019 на ВКС 1 ТО и цитираните в него решения. 2/„ Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК?“ поради твърдяно противоречие с актове, постановени по реда на чл.290 ГПК, с които въззивното решение според касатора не е съобразено. 3/„Длъжен ли е въззивният съд в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправен спор, в мотивите към решението да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?“ при аналогично въведена допълнителна предпоставка. Изложено е, че решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на иска, е недоказаността вещта да е била предадена на ответника, който извод е формиран при необсъждане на: -разпита на свидетеля Л., който е установил, че „процесният“ комбайн е предаден на ответника на 05.08.2015г. в [населено място] като свидетелят дава показания за мястото на предаване и приблизителен час;

• на ползвано от ответника право на данъчен кредит по процесния договор за продажба, установено от представения по делото протокол от 12.09.2009г. на ТД на НАП. Твърди се, че това извънсъдебно признание съгласно константната практика на ВКС, е доказателство да сключване на търговската продажба и получаването на вещта от купувача;

-на процесуалните действия на ответника, който с отговора на исковата молба изрично е заявил, че упражнява право на задържане по отношение на „процесния“ (според касатора) комбайн. Посочва се, че въззивният съд е приел, че упражняваното право на задържане било по отношение на друга вещ, защото имало несъвпадение в номера на рамата, уточнен във въззивното производство от ищеца, и този, посочен в отговора на исковата молба. Възразява, че съдът изобщо не е взел предвид довода на ищеца, че ответникът не е твърдял, да му е предавана друга вещ, не е твърдял, че му е предоставен друг комбайн, или, че има два комбайна; че съдът не е взел предвид, че на л. 5 от отговора на исковата молба, ответникът К. е посочил номера на двигателя 2240672, който съвпада напълно с този номера на двигател, който ищецът посочва, че е на предадения на ответника комбайн. Като последна група необсъдени доказателства касаторът посочва приетите при повторното разглеждане на спора пред САС материали по друго дело между същите страни (№ 9186/19г. на СГС) - проекта за доклад по това дело, обявен за окончателен. Според касатора от този документ е видно извънсъдебното признание на ответника, че вещта е в негова фактическа власт (в обявения за окончателен проект за доклад по това дело съдът е приел за безспорно между страните по този спор, че договор SOR_2001479/Pn_MT/24.06.2015г. за търговска продажба на селскостопанска техника със запазване на собствеността до заплащане на цената, е сключен и вещта е предена на купувача).

4/„Представлява ли рамата задължителен реквизит на петитума на искова молба, имаща за предмет предаването на държане, фактическа власт или собственически права по отношение на превозни средства, подлежащи на регистрация"? при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по съображения, че според касатора въззивният съд е отговорил утвърдително на въпроса и въз основа на това достигнал на практика до извода, „че техническата грешка в рамата е основание за отхвърляне на иск за предаване на вещта поради недоказване, че е предадена на купувача, при все че този купувач е ползвал право на данъчен кредит и е упражнил право на задържане по отношение на вещта“.

В писмен отговор ответната страна Р. С. К. оспорва наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за предаване на вещ - зърнокомбайн по сключен договор - SOR_2001479/Pn_MT/24.06.2015г. за търговска продажба на селскостопанска техника със запазване на собствеността между „И. трейд“ - продавач и Р. К. - купувач по чл. 417,т.4 ГПК въз основа на извлечение от регистъра за особените залози за вписване на този договор. Заявителят в заповедното производство се е позовал на разваляне на договора поради неплащане на цената. Била е издадена заповед за изпълнение.

При постъпило възражение от длъжника е предявен иск по реда на чл.422 ГПК, евентуално съединен с иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца същия зърнокомбайн поради надлежно упражнено право на разваляне на договора.

В обстоятелствената част на исковата молба номерът на шасито и двигателя, аналогично на посоченото в заявлението са индивидуализирани шаси/двигател № ROAKR5600987142/2240672.

В представения с исковата молба приемо-предавателен протокол към договора от 05.08.2015г., който не носи подпис на купувача, е посочен „сериен номер на рамата ROAСR560008714/2240672“. В петитума на исковата молба по отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, процесният зърнокомбайн не е бил индивидуализиран с номера на рамата.

В отговора на исковата молба ответникът Р. С. К. е оспорил като недопустим предявения евентуален иск по съображения, че ищецът не е собственик на зърнокомбайна - предмет на договора; че част от продажната цена е заплатена; че договорът за продажба не е развален. Оспорил е твърдението на ищеца, че на 25.08.2019г. и на 11.01.2019г. по искане на дружеството е направен опит от съдебен изпълнител да изземе процесната вещ от длъжника, на които дати вещта не била предадена, а Р. К. не се е явил на адреса, на които е бил призован. Предявил е насрещен иск за осъждане на „И. трейд“ АД да му върне сумата от 50 000 лв., платени съответно на 06.07.2015 г. - 30 000 лв. и на 18.12.2015 г. - 20 000 лв. При условия на евентуалност е поскал съдът да признае правото му на задържане на вещта, описана както следва: „зърнокомбайн, марка Rоstselmash, модел Acros 560, шаси/двигател № ROAKR5600987142/2240672“ (т.е. на вещта, с номер на рама, съотв. двигател, така, както е описана в обстоятелствената част на исковата молба) до заплащане от страна на ищеца на сумата от 50 000 лв., платена като цена по разваления договор за търговска продажба. Ответникът е предявил и насрещен иск за връщане на платената от ответника цена в случай на уважаване на някой от исковете. По същия начин (със шаси/двигател № ROAKR5600987142/2240672) ответникът посочва и вещта в искането за допускане на обезпечение чрез налагане на запор на зърнокомбайна; по посочения от ответника начин (т.е. съответен на посочения в исковата молба като номер на рама), вещта е индивидуализирана в издадената обезпечителна заповед.

В заявлението за вписване в ЦРОЗ на договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената продаденото имущество е описано като зърнокомбайн марка марка Rоstselmash, модел Acros 560, шаси/двигател[ЕИК]/2240672 (въз основа на процесния договор № SOR 2001479/РП ИТ/24.06 2015г.). Това заявление е подадено от ищеца, а ответникът е дал съгласие за вписване с нот.заверен подпис от 01.07.2015г. Вписването е първоначално, извършено е на 15.07.2015г. - няколко дни след сключването на договора. Видно е, че в заявлението за вписване в ЦРОЗ, номерът на рамата съответства на посочения в приемо-предавателния протокол.

Искът по чл.422 ГПК е отхвърлен с влязло в сила решение (с недопускане до касационно обжалване с определение № 60542 от 04.11.2021г. по т.д.№ 2049/2021г. на 2 т.о. на ВКС) поради констатираното в исковото производство несъответствие между вещта, такава, каквато е описана в соченото от заявителя изпълнително основание (договора за продажба и протокола за предаване), и тази, за предаването на която е поискано издаването на заповед за изпълнение и направеният въз основа на това извод, че не е удостоверено подлежащо на изпълнение вземане за връщане на посочената в заявлението вещ, респ. - за липса на формалните предпоставки за издаване на заповедта.

По отношение на евентуално предявения иск за връщане на вещта поради разваляне на договора, съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на тази част от въззивното решение за преценка на неговата допустимост. При констатирано отсъствие на индивидуализиране в петитума на исковата молба по предявения евентуален иск на процесния зърнокомбайн с номера на рамата, с решението по чл.290 ГПК въззивното решение е обезсилено и делото е върнато за повторно разглеждане с оглед необходимостта от даване на указания на ищеца да отстрани тази нередовност на исковата молба. Постановеното при новото разглеждане въззивно решение е предмет на настоящото касационно обжалване.

При връщане на делото за повторно разглеждане исковата молба е оставена без движение с указания ищецът да посочи рамата (шасито), в отговор на което ищецът посочва шаси № ROAKR [ЕГН]. Посочва и номер на двигател с номер 22 0 40672.

Правните изводи на въззивната инстанция за неоснователност на висящия за разглеждане евентуален осъдителен иск за връщане на зърнокомбайна са основани на две групи съображения:

І.1.По делото не е установено, че в изпълнение на договора, ищецът е предал на ответника зърнокомбайн с рама № ROACR560008714. Обсъдено е, че е представен приемо-предавателен протокол от 05.08.2015г., който е подписан единствено от представител на ищеца, като по делото липсва изявление на представител на ответника за получаване на селскостопанската техника, предмет на процесния договор, тъй като уточненият от ищеца във въззивното производство номер на рама в изпълнение на указанията на съда - шаси № ROAKR560008714, се различава от номера на шасито на зърнокомбайна, за който има признание че се намира във владение ответника - признанието е за зърнокомбайн с рама № ROAKR5600987142. Различни са две цифри, но предвид уникалността на всеки отделен номер на рама, не може да приеме че става въпрос за идентични зърнокомбайни.

І.2.В подадения отговор на насрещния иск „И. трейд“ АД е посочило, че след развалянето на договора, ответникът е уведомен, че следва да върне зърнокомбайн ( марка ROSTSELMASH, модел ACROS 560) със шаси/двигател № ROAKR5600 9 8714 2 /2240672, който е вещ различна от зърнокомбайна, предмет на евентуалния иск така, както е уточнен във въззивната инстанция при повторното въззивно производство, в изпълнение на указанията, дадени от ВКС, т.е различна от зърнокомбайна със шаси/двигател № ROAKR5600 0 8714/2240672.

І.3.Въззивната инстанция е изложила и, че съгласно нормативната уредба ( чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника /ЗРКЗГТ/, чл. 9, ал. 1, т. 2 и приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/03.02.2016г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ), идентификацията на земеделската техника се извършва освен с марката и модела на съответната техника, също и с номера на рамата (шасито). Номерът на рамата е идентификационен номер и на превозното средство по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Номерът VIN (Vehicle Identification Number) е най-важният идентификационен номер на автомобила. Той е уникален за всеки отделен автомобил. Всеки автомобил, произведен след 1980 година, притежава свой Vehicle Identification Number, а принципите на неговото прилагане са определени в стандарта ISO 3779. VIN номерът е вписан в регистрационния талон на автомобила. Той е задължителен при покупката и продажбата, както и при регистрацията и застраховката на автомобила. Обсъдено е и, че разпитаният по делото свидетел не уточнява и не индивидуализира комбайна.

ІІ. Втората група съображения са основани на представения по делото договор за продажба на селскостопанска техника (№ SOR_2000414/Д_АС от 20.12.2018г.), с който „Агро скай“ АД прехвърля на „И. Трейд“ АД селскостопанска техника, съгласно техническа спецификация - приложение № 1 ( описана като: зърнокомбайн, марка Rostselmashj, модел Acros 560 - 1 брой, с двигател CUMMINS/QSC, 6 цилиндров с работен обем 8300 куб.м., мощност по 2000/25/СЕ-206 kw (киловата), 280 конски сили с вършачен барабан с диаметър 800 мм и ширина 1,5 метра, брой шини на барабана- 10 броя, брой сламотръси- 5 броя, обем на бункера- 9000 литра, кабина с кпиматик и борд компютър, интегрирана сечка, хедер за бяла жътва - 6,00 метра, механично копиране на терена, количка за хедер, редуктор за намаляване на оборотите и компресор за въздух).

Предаването на вещта е извършено на 28.12.2018г. с двустранно подписан протокол и има за предмет зърнокомбайн, марка Rostselmash, модел Acros 560, рама № ROACR560008714 - т.е. с рамата, посочена от ищеца при второто въззивно производство.

Въз основа на този договор съставът на САС е приел, че предмет на обективираната в него продажба, е зърнокомбайнът, чието предаване се иска по реда на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД (а именно, зърнокомбайн, марка Rostselmash, модел Acros 560, рама № ROACR560008714, така, както е уточнено от ищеца при повторното разглеждане на делото). Изводът си въззивният съд е основал на сравнение на описанието на предаваната техника по приемо-предавателен протокол от 5.08.2015г., неподписан от купувача и на тази по приемо предавателния протокол от 28.12.2018г., подписан от представителите на „Агро скай“ АД и „И. трейд“ АД. Приел е, че и в двата протокола предаваната по тях техника е зърнокомбайн, марка Rostselmash, модел Acros 560, рама № ROACR560008714, но в първият от тях липсва подпис на получателя.

Въз основа на изложеното е прието за установено, че тази селскостопанска техника е предадена на ищеца на 20.12.2018г ., което опровергава твърденията му, че процесният зърнокомбайн с рама № ROACR560008714, е предаден през 2015г. на ответника Р. С. К. и е в негово държане. Отново е акцентирано, че по признанията на самия ответник, в негово държане се намира зърнокомбайн с рама № ROAKR5600987142, която е вещ различна от претендираната с иска; че претендираната по делото вещ към 20.12.2018г. е предадена в държане на ищеца от страна на „Агро скай“ АД и липсват данни след тази дата същият да я е предоставил на трето лице. Изведено е, че след като по делото не е установено ищецът да е предал на ответника в изпълнение на процесния договор за търговска продажба на селскостопанска техника продадената с този договор вещ, неоснователен се явява искът за нейното връщане. Обосновано е, че вземането по чл.55, ал.1 ЗЗД изисква връщане на разменените престации при отпадане на основанието за получаването им, а в процесния случай не е установено претендираната от ищеца вещ да е предадена на ответника; че не е доказано изпълнение на дължимата от ищеца като продавач насрещната престация по договора.

Като част от втората група съображения са преценени и фактите, че със застрахователна полица по ЗЗГОА, именно „Агро скай“ АД, посочен в качество на собственик, е застраховало МПС, селскостопанска техника марка Ростселмаш, модел Acros 560, рама № ROACR560008714 за периода 14.07.2016г. до 13.07.2016г.; че със застрахователна полица „Агро скай“ АД, посочен като собственик е застраховало МПС, селскостопанска техника марка Ростселмаш, модел Acros 560, рама № ROACR560008714 за периода 08.10.2018 г. до 07.10.2019 г, а със застрахователна полица № BG/03/118002910799, „И. Трейд“ АД (в качеството на застраховащ) е застраховало МПС, селскостопанска техника рама № ROACR560008714 за периода 08.05.2019 г. до 06.05.2020 г.

Искането за допускане на касационното обжалване на директното основание „очевидна неправилност“ е неоснователно: При първото си съображение за този порок, касаторът игнорира факта, че ответникът в своята позиция по спора и с отговора на исковата молба признава получаването на зърнокомбайн с номер на рамата, която е била посочена от ищеца в исковата молба, т.е. вещ, индивидуализирана по начин, различен от този, заявен при повторното разглеждане на спора от въззивния съд - обстоятелство, което въззивната инстанция коректно е съобразила и отчела при изграждане на правните си изводи.

По отношение на второто съображение, следва да се посочи, че с оглед на уточнения и заявен от ищеца при повторното разглеждане на спора номер на двигателя 22 0 40672, обективно не би могла да е налице хипотезата „две превозни средства с различна рама и еднакъв номер на двигателя“. Въззивната инстанция не е констатирала новото несъответствие при индивидуализирането на вещта, заявено при повторното разглеждане на делото, но посоченият от ищеца номер на двигателя, с който е индивидуализирана вещта, предмет на осъдителния иск за връщането й, е обективиран по делото, заявен факт, който не би могъл да бъде преодолян и при допуснато касационно обжалване (било на директното било на селективното основание). Следва да се посочи, че точно такъв номер на двигателя 22 0 40672 касаторът посочва и в първия абзац на касационната си жалба като въведен от него в уточнения пред САС петитум на исковата молба.

Изложеното е относимо и към третото съображение, с което касаторът обосновава становището си за очевидна неправилност.

При обосноваване на искането си за допускане на касационното обжалване (и в двете хипотези на чл.280,ал.2,предложение последно и в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК) страната не държи сметка за обстоятелството, че признанието на ответника, че държи вещ, която му е предадена въз основа на процесния договор, е подчинено на заявеното и твърдяно от ищеца при разглеждане на спора от първоинстанционния съд обстоятелство коя е „вещта, предмет на процесния договор“ - т. е. на посоченото от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че рамата, индивидуализираща вещта, е със сериен номер ROACR5600987142 и именно признание за вещ с такъв индивидуализиращ белег е обективираното от ответника, т.е. той е признал, че е получил вещ с номер на рама, каквато ищецът е посочил в обстоятелствената част на исковата молба. Същевременно този номер не съответства на посочения номер на рама в приемо приемателния протокол, а този протокол не носи подпис на ответника. По делото ответникът не е обективирал изявление, че вещта, с описанието на номер на рама по протокола за предаване от 05.08.2015г. му е предадена, като се държи сметка за значимия и релевантен факт, че процесният договор не съдържа описание на номера на шасито, а то е посочено единствено в приложения по делото приемо-предавателен протокол от 05.08.2015г.

От тази гледна точка следва да се преценяват и въведените към първи-трети въпроси аргументи по отношение на значението на заявената от ответника по другото висящо между страните дело позиция, имаща значение според касатора на извънсъдебно признание от ответника, че е получил „процесната“ вещ. При наличието на множеството допуснати от ищеца неточности при индивидуализирането на вещта (включително и посочване на друг номер на двигател при повторното разглеждане на делото от апелативния съд) и при неангажиране на допустими и относими доказателства относно действителните номера на рама и двигател на вещта, която е в държане на ответника, на вещта, по отношение на която по искане на ответника е наложен запор като обезпечителна мярка в настоящото производство, това според касатора „признание“ не може да бъде основание за обратен извод по настоящия спор.

По тези съображения не следва да бъде уважено искането за допускане на обжалването по всички въпроси, поставени в изложението. По отношение на последния въпрос ( Представлява ли рамата задължителен реквизит на петитума на искова молба, имаща за предмет предаването на държане, фактическа власт или собственически права по отношение на превозни средства, подлежащи на регистрация"?) неосъществимостта на допускането до касационно обжалване пряко произтича от обстоятелството, че този въпрос е разрешен със задължителна сила в рамките на настоящото производство при първото касационно обжалване.

Самостоятелно основание за недопускане на факултативния касационен контрол е обстоятелството, че по отношение на втората група съображения на въззивната инстанция за неоснователност на иска, (основани на договора, сключен между „Агро Скай“ АД и „И. трейд“ от 20.12.2018г., на приемо предавателния протокол към него и на съображенията въз основа на фактите, извлечени от съдържанието на застрахователните полици по отношение на процесната вещ), касаторът не поставя никакви въпроси, съответно не засяга тези решаващи, самостоятелни аргументи на въззивната инстанция и при обосноваване на доводите си за очевидна неправилност.

При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани разноски от 7 030лв. - адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023г., чието заплащане е удостоверено в този договор

По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.